Решение № 18 от 13.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. К., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500011 по описа за 2024 година Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г.Ф. гр. С., чрез представител по пълномощие, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20237410400623 по описа на ЧСИ, против отказ на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в протокол с изх. № 20017/21.12.2023 г., с който се оставя без уважение възражение на жалбоподателя с вх. № 14519/18.12.2023 г. относно размера на приетото като разноски по делото адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лева е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Същото не било съобразено с липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, както и с извършените изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя се състояли единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че доколкото дължимата сума е извършена в срока за доброволно изпълнение с извършено плащане от Г.Ф.

1 без запор на банковите му сметки, на взискателя не следва да се определя адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Излага съображения, ч е процесуалният представител на взискателя не е извършвал действия в изпълнителното производство, които да обусловят заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което съдебният изпълнител е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева. В случая сумата, за която бил издаден изпълнителния лист, била платена в срока за доброволно изпълнение, не били извършени от процесуалния представител на взискателя действия по водене на изпълнителното дело, поради което жалбоподателят следвало да бъде освободен от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.

10, т. 2 от Наредбата. Поради изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до 200 лева. Моли също така, ако размерът на адвокатското възнаграждение бъде редуциран, да се измени и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят, чрез представителя си по пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20237410400623 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № *** се установява, че същото е било образувано на 28.11.2023 г. по молба на взискателя Д. Г. С., подадена от представител пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист № 199 от 15.11.2023 г. на Апелативен съд – П., издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело Г.Ф. гр. С. за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие нанесена й средна телесна повреда от настъпило на 02.11.2021 г. ПТП, причинено от МПС, което е напуснало произшествието и не е било установено (неидентифицирано МПС), ведно със 2 законна лихва върху сумата, считано от 13.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателя и неговия пълномощник адв. И.Б. от АК – Х. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лева за образуване и процесуално представителство и защита по изпълнително дело.

С разпореждане от 29.11.2023 г. ЧСИ е приел като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 1 700 лева.

На 29.11.2023 г. по изпълнителното дело е била извършена справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове, и справки чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – Б. и Служба по вписванията – Е.П..

С покана за доброволно изпълнение изх. № 18825/06.12.2023 г. (една седмица след извършените справки) ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № 20237410400623 да заплати дължимите по изпълнителното дело суми, в това число: 20 000 лева главница, 2 745.44 лева лихви, 1 700 лева допълнителни разноски (адвокатски хонорар), 177 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 2 024.07 лева, или общо задължение по изпълнителното дело към 06.12.2023 г. в размер на 26 646.51 лева. С възражение вх. № 14519/18.12.2023 г. длъжникът Г.Ф. гр. С. (жалбоподател в настоящото производство) е направил възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и е поискал намаляването му на 200 лева, както и пропорционално да бъде намален размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. От констативен протокол изх. № 19633/18.12.2023 г. на ЧСИ се установява, че от длъжника Г.Ф. е постъпила сумата в размер на 26 718.20 лева.

С протокол от 21.12.2023 г. ( изх. № 20017/21.12.2023 г.), ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие следното:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки 3 акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Прието е, че използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. В тази връзка, следва да се посочи, че въпроса за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното производство. В този смисъл всяко възражение срещу размера на търсено от съответната страна адвокатско възнаграждение следва да се реализира и в изпълнителното производство по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, т.е. по искане на страната пред органа, пред който е висящо съответното производство, в случая – пред ЧСИ. Срокът, до който длъжникът може да иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е до приключване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното, жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева. А съгласно т. 2 на цитирания член, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая следва да се присъди възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева, тъй като освен молбата за образуване на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбатаводене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел 4 удовлетворяване на парични вземания. Установи се, че длъжникът е заплатил изцяло посочената в поканата за доброволно изпълнение сума, в това число сумата по изпълнителния лист, в срока за доброволно изпълнение. Установи се също така, че дължимата сума е събрана с извършено плащане от Г.Ф. без запор на банковите му сметки. Или, сумата по изпълнителния лист не е събрана в резултат на предприети от процесуалния представител на взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Поради изложеното, следва да се отмени отказа на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в протокол с изх. № 20017/21.12.2023 г., с който се оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 1 700 лева на 200 лева, представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата – за образуване на изпълнително дело.

Приетото по – горе обуславя и частична редукция на размера на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Ето защо, следва да се отмени и размера на определената от ЧСИ към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 2 024.07 лева, като същата следва да бъде определена от ЧСИ в новия дължим размер.

При този изход на делото – основателност на жалбата, и с оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, следва на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски в размер общо на 75 лева, от които 25 лева – платена държавна такса за настоящото производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд К., по изпълнително дело № 20237410400623, да 5 намали размера на претендираните разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, обективиран в протокол с изх. № 20017/21.12.2023 г., с който се оставя без уважение искането на Г.Ф. гр. С. за намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на дължимия адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.11.2023 г., сключен между адв.

И.В.Б. от АК – Х. и взискателя Д. Г. С., с ЕГН ********** п о изпълнително дело № 20237410400623, от 1 700 лева на 200 лева.

ОТМЕНЯ размера на определената от ЧСИ Х.П. с рег. № *** на КЧСИ п о изпълнително дело № 20237410400623, към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение – 06.12.2023 г. , такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 2 024.07 лева с ДДС.

ОСЪЖДА Д. Г. С. от гр. К., ул. „К.О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, с ЕГН **********, да заплати на Г.Ф. гр. С., ул. „Г.И.“ № *, ет. *, БУЛСТАТ *********, разноски за настоящото производство в размер на 75 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6