Решение № 4486 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4486 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100506787 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗАД „А.И.“ АД по изпълнително дело №20238600400589 на ЧСИ В.М. с рег. №860 от РКЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение, изх. №42405 от 22.05.2023 г., да бъдат намалени приетите за събиране разноски и адвокатско възнаграждение. Излага оплаквания, че определянето на възнаграждение по реда на чл.10 НМРАВ в настоящия случай не би било съобразено с постигане на легитимна цел. Твърди, че по изпълнителното дело е извършено само едно действие – подаване на молба за образуване на изпълнително дело, както и че е заплатил целия дълг в началото на срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че не дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ поради плащането в срока за доброволно изпълнение. Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.

Взискателят по изпълнителното дело М.Х.К. не е подала възражение в законовия срок.

ЧСИ В.М. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в случая взискателят е делегирал на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Излага твърдения, че освен образуване на изпълнително производство взискателят е отправил и искане за извършване на имуществено проучване на длъжника и за налагане на запор на определена банкова сметка. Сочи, че след образуване на изп. дело в задължение на длъжника е да заплати всички такси и разноски, в т.ч. и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Предвид изложеното, намира, че е налице основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя както за образуване, така и за водене на изпълнително дело, както и за начисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема 1 следното:

В кантората на ЧСИ В.М. с рег. №860 от РКЧСИ е образувано изпълнително дело №20238600400589 на 15.05.2023 г. по молба с вх. №26005/15.05.2023 г. от М.Х.К.. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.05.2023 г. от Апелативен съд Пловдив, по т.д. №202/2019 г., срещу ЗАД „А.И.“ АД, което дружество е осъдено да заплати на взискателя сумата от 52 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.03.2017 г. до окончателното изплащане. Предмет на образуваното изпълнително производство е имуществено, парично притезание в полза на взискателя М.Х.К., обективирано в посочения изпълнителен титул.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство, в това число за адвокатско възнаграждение на един адвокат по чл.38 ЗА, като са делегирани правомощия по чл.18 ЗЧСИ за удовлетворяване на вземането. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят не е посочил извършването на конкретни действия и способи на изпълнение.

Приложен е и договор за правна защита и съдействие за образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ с договорено възнаграждение в размер на 3900,00 лв., платимо по реда на чл.38 ЗА.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. №39745/15.05.2022 г., с ко ято ЧСИ В.М. е уведомила длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане, дължимите такси и разноски. Към поканата ЧСИ е приложила и копие от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело.

Н а 16.05.2023 г. е постъпил о уведомление по ел. поща от длъжника, в което е удостоверил получаването на поканата за доброволно изпълнение и е заявил, че на 17.05.2023 г. ще бъде предприето плащане на сумите по посочената в поканата сметка.

На 16.05.2023 г. по изп. дело е постъпила молба от взискателя с вх.№26389/16.05.2023 г., в която е посочил да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „И.А.Б.“ АД за удовлетворяване на вземането на взискателя.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до посочената по-горе банка, в което е указано на основание чл.508 ал.3 ГПК да преведе дължимите суми в едноседмичен срок по сметка на съдебния изпълнител.

С писмо по ел. поща от 17.05.2023 г. длъжникът е изпратил на ЧСИ В.М., платежно нареждане за кредитен превод от същата дата за сумата от 94 627,54 лв. по процесното изп. дело.

С възражение от 19.05.2023 г. длъжникът е поискал ЧСИ В.М. да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер или сумата от 200,00 лв., както и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни 2 задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение и в законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се разглежда по реда на чл.248 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело.

Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Следва да се вземе предвид фактът, че длъжник е ЗАД „А.И.“ АД, което е застрахователно дружество. Като се имат предвид и законовите гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества и вмененото им нормативно задължение за поддържане на резерви в размер на поетите задължения с покритие в брутния резерв при изрично поставено изискване собствените средства /без нематериалните активи/ по всяко време да са най-малко равни на границата на платежоспособността, имущественото състояние на длъжника и липсата на данни за неговата неплатежоспособност изключват хипотезите на невъзможност или затруднение за взискателя да реализира бързо в рамките на изпълнителния процес признатото му от съда вземане. Още повече, че поддържането на необходимите резерви от страна на застрахователно дружество-длъжник е обект на специален контрол от страна на Комисията за финансов надзор и този контрол е допълнителна гаранция за възможността на кредитора да реализира правата си. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице обективни пречки съдебният изпълнител да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя.

В процесния случай съдебният изпълнител е приложил един принудителен изпълнителен способ – запор на банкови сметки, който е наложен един ден след изпращане на поканата за доброволно изпълнение. Следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на взискателя, който е депозирал молбата за налагане на запор на деня, следващ образуването на изп. дело, и на ЧСИ В.М. в случая, която не е дала възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си по изпълнителния титул. ЧСИ е връчил на третото лице запорно съобщение на 16.05.2023 г. Смисълът, заложен в правната норма на чл.507 ГПК, е да се обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде възможност на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова запорът на вземания по банкови сметки по същността си е „обезпечителен“. Едва при липса на доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебния изпълнител има правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните суми, да извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което е разпоредбата на чл.428 3 ал.2 ГПК, според която поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Преди изтичане на 14-дневния срок ЧСИ е наложил запора на банкови сметки с разпореждане да му бъдат преведени указаните суми и е получил същите по сметката си. В срок за доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, без да извършва имуществено разместване. В случая длъжникът е заплатил дълга още в срока за доброволно изпълнение.

С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение, съобразно минималните размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде събрано само за претендираното на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав го намалява на сумата от 200,00 лв.

По отношение на оспорването на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата също е частично основателна. Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. При образувано изпълнително дело, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, последният дължи всички такси по изпълнението, вкл. и пропорционалната окончателната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.