Решение № 3845 от 16.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1213/2022
- Вид
- Решение № 3845
- Подписан
- 16.12.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- Чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3845 гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100101213 по описа за 2022 година искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - П. Д. С., твърди, че на 02.09.2020г., около 09: 30ч., в гр. София, бул.
„******* пред сградата на БНБ, при провеждането на митинг/протест бил задържан. На същия ден в 21:15ч., му било връчено едновременно Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, както и Постановление за задържане под стража за срок до 72 часа, което задържане се изпълнило в ареста на ОЗСА София - бул. „Др Г. М. Д.“ № 42 (подписано от М. К. - дежурен прокурор при СРП). Тези процесуални действия били изпълнени по досъдебно производство ЗМК № 1470/2020г. по опис на 01 РУСДВР, пр.пр. № 31875/2020г. по опис на СРП поради това, че ищецът бил извършил деянията образуващи съставите на престъпленията, визирани в разпоредбата на чл. 131, ал.
2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, както и такова съгласно чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На 04.09.2020г чрез Софийска Районна Прокуратура по пр.пр. № 31875/2020г. по описа на СРП, досъдебно производство № 255 ЗМК-1470/2020г. по описа на 01РУ-СДВР депозирал жалба до СРС. На 30.09.2020г. по ЧНД № 12614/2020г., по опис на СРС, НО, 107-състав в открито съдебно заседание разгледал жалбата на ищеца срещу постановление на СРП от 02.09.2020г., с което обвиняемият бил задържан за срок до 72 часа. Съдът определил:
"Отменя постановлението на СРП от 02.09.2020г., с което обвиняемият П. Д. С., обвиняем по ДПМ 225 ЗМК№ 1470/ 2020г. по опис на 01 РУ- СДВР, пр. пр. № 31875/2020г. по опис на СРП, по peдa на чл. 64, ал. 2 НПК е задържан за срок до 72 часа за довеждането му пред съда".
На 08.10.2020г. по ВНЧД № 3585/2020г., по опис на СГС, наказателно отделение, 5-ти 1 въззивен състав в открито съдебно заседание потвърдил определението на СРС.
Ищецът счита, че дължимото му обезщетение възлиза на сумата от 50 000 лева, поради следното: отрицателни промени във вътрешния му свят, а именно причиняване на стрес, напрежение, безпокойствие, страх, изключително негативни емоционални преживявания в ареста на бул. „Г. М. Д.", както и безсилието, което е чувствал от неоправданата полицейска репресия спрямо него и семейството му, от лишаването му от право на свободно придвижване, чувството на безпомощност и унижено човешко достойнство, лошите хигиенни условия, които бил принуден да търпи в следственият арест, злепоставяне на личността му в публичното пространство, както на него така и на семейството му и на бизнесите управлявани от него.
Болката и страданията, които преживял по време на задържането му, вследствие на нанесените му телесни увреждания от полицейски служители.
При задържането си, ищецът не бил оказал каквато и да е съпротива спрямо полицейските служители. Видно от извършената съдебна комплексна (видео-техническа и лицевоидентификационна) експертиза от 04.09.2020г., подписана от В.М.В. - вещо лице, специалист в областта на криминалистиката в 01 РУ-СДВР било установил следното:
Камерите заснемат, провеждащ се митинг- протест на бул. „Цар Освободител“ със протестиращи хиляди хора и с разположение множество служебни автомобили и бусове на силите за сигурност /МВР/ на Република България. Около 09:45/09:46 часа, на 02.09.2020г. според индикацията в кадрите, силите на реда извеждат последователно от събралото се протестно множество две лица, които отвеждат до служебен автобус на силите за сигурност /МРВ/.
Също така мястото на задържането на ищеца било предмет на видеозапис от страна на медиите и физически лица, участници в протеста, така и на видеонаблюдението от камерите на Столична община и БНБ, както и пуснатите в социалните мрежи видеоклипове, отразяващи задържането му и на които можело да се види, че не е налице каквото и да било съпротива.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати посоченото обезщетение.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете: не били представени доказателства за наличието на пряка причинноследствена връзка между твърдените от него неблагоприятни последици и процесното обвинение. Прокуратурата на РБ не следвало да отговаря за медийното отразяване. Тя не отговаряла и за поведението на служителите на полицията. По отношение на ищеца и преди това били водени наказателни производства, което било променило отношението на околните към него. Счита, че претендираното обезщетение било прекомерно спрямо икономическата обстановка в страната, както и спрямо продължителността на делото, която не намира за прекомерна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено 2 следното: от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено ЧНД, чийто предмет е мярка за неотклонение по чл. 64 от НПК и че тя е отменена от съда (определения на СРС и СГС).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. С.и, чиито показания са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото са съпруга и син на ищеца. От тях се установява, следното:
- св. С.а: П. С. бил задържан 2010г. по т.нар. акция „Октопод“. След 10 дни бил освободен от съда и след това 2020г. по време на протестите срещу правителството. Тогава (явно се има предвид 2010г.) му било повдигнато обвинение за хулиганство, но съдът го оправдал и не се стигнало присъда. Втория път бил задържан за 72 часа в следствения арест. Преди да го арестуват през 2020г. нямал хронични болки и хронични болести, тъй като се опитвал по всякакъв начин да спортува, да е активен и здравословното му състояние било много добро и емоционално се чувствал добре. Веднага след като излязъл от ареста на 05.09.2020г. големият им син Д. С. (вторият свидетел) го завел в съдебна медицина. Свързал се с личния лекар, тъй като кръвната му захар била 15. Започнали терапия и започнал да взима лекарства. След седмица две се отключили много силни паник атаки. В момента, в който лягал да спи при изгасена лампата, автоматично се будел, недостиг на въздух и буквално излизал на улицата. Спял само по час на денонощие. Това провокирало още по-висока кръвна захар. Изолирал се, станал абсолютно асоциален. Включително отказал да ходи на работа. Синовете им, които и те работели (явно при баща си), ако трябва да го питат нещо идвали вкъщи. Успокоителни взимал няколко месеца. През този период нямал други стресови събития в живота си.
- св. С.: потвърждава показанията на майка си относно миналото на баща си. Присъствал на второто задържане. На втори септември имало организиран голям протест и сутринта в 09:30ч. - 10:00ч. ги задържали и двамата. Те по никакъв начин не били провокирали органите на реда. Тръгнали направо към баща му и покрай него, задържали и свидетеля. След като освободили ищеца, Д. С. го завел до съдебна медицина. П. С. бил притеснен, видимо било че не бил спал, не бил ял няколко дни и в никакъв случай не изглеждал добре. Имало физически наранявания по него, имал драскотини по лицето и една цепнатина на челото.
Имал охлузвания по цялото тяло, натъртвания, синини и т.н. Когато ги задържали, ги отвели зад бусовете, където били кордоните на полицията, там ги сложили на земята, полицаите ги ритали, влачили по земята и т.н. После ищецът не искал да се вижда с хората, а някои познати се отдръпнали. За известно време не ходел и на работа. Свидетелят поел голяма част от ангажиментите на баща си в службата за няколко месеца.
По делото е приложена флаш памет – от кадрите се вижда как представители на полицията задържат мъж, за който не се спори, че е ищецът. Аналогична е ситуацията и в трите филмови отрязъци – от тях се установява, че на баща и сина (при съпротива и от 3 двамата – по-съществена такава от сина /свидетеля/) са сложени белезници – тип свински опашки и това действително, след като са заведени са зад полицейски бус. Ищецът не е в добра физическа форма, съобразно показанията на съпругата му. По-скоро е пълен. На последния филм се вижда контузен полицай (проблемът по-скоро е в главата, а не в предмишницата – Постановление от 02.09.2020г.). По разбиранията на решаващия орган, е налице твърдо поведение от страна на служителите на реда (провокирано от ищеца и сина му – съобразно посоченото по-долу относно приетата СТЕ), но не и нещо нередно.
На първия линк (л. 5 – долу) се вижда за момент задържането на ищеца.
Вторият линк не се отваря.
Всичко изложено, предвид посоченото по-долу в „от правна страна“, е без каквото и да е значение.
Самите фото и видео материали са допустимо веществено доказателствено средство:
Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.
204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.
Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство - Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС; Огледът е способ да се съберат веществени доказателства … - р. 1510-77-I.
От друга страна, експертните заключения, изготвени за други производства (наказателни), не са допустими в гражданския процес, например: съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Става въпрос за Протокол № 869/2020г.
(л. 29-31).
Изложеното не се отнася до Съдебномедицинско Удостоверение № 339.09/06.09.2020г. – то е документ, издаден от медик, в рамките на професионалните му задължения, свързани с опазване здравето на гражданите (а и нещо като обезпечение на доказателство). Ако бе поискана и допусната СМЕ, вещото лице бе съобразило изводите си с тези констатации. В него се удостоверяват следните травматични увреждания: контузия и охлузвания на челото вляво, кръвонасядане на гърба вляво, кръвонасядания по двете мишници, отоци, зачервявания и кръвонасядания на китките, контузии и охлузвания в горните части на двете подбедрици. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди предмети, каквито характеристики могат да имат човешките ръце, крака обути в обувки, кабелни връзки от типа „свински опашки", теренът и други. Причинили са БОЛКА и 4
СТРАДАНИЯ.
Уврежданията, според сведенията на самия ищец, описани в документа (л. 16), са били получени само докато бил задържан – на 02.09.2020г. Не се споменава за сваляне на земята и ритане – чл. 175 от ГПК (Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.: Признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно).
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че записите, макар и вероятно свалени от интернет (л. 70), по-скоро не са редактирани (по този въпрос всъщност не се и спори):
По-едрият мъж (ищецът) заплашва с дела служителите на реда и обижда един от тях:
„смешник“, „чу ли бе малоумен“. Изрично е предупреден да се държи адекватно: „Ще Ви помоля да се държите адекватно“, като последвалата реплика е „Я си еби майка, спри ти казвам! Цървул!“ … „Скапаняк“ … (л. 73). По нататък има реплика: „Ало Джеки! Абе да те *******… ще ти скъсам гъза, ей! …“; „Ей, цървул, ти като минеш границата …“.