Определение № 425 от 26.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600645 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при КнРП, срещу протоколно определение от 29.10.2025 г. на Районен съд – Дупница, Наказателно отделение, V-ти състав, с което е прекратено на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД № 702/2025 г. по описа на ДнРС и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на обвиняемия.

С депозираният протест се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Счита се, че повдигнатото на подс. Г. обвинение е ясно и не страда от приетото за такова от страна на първостепенния съд съществено нарушение. Изтъква се, че в диспозитива на обвинителния акт са посочени конкретните месеци, в които подсъдимият не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата издръжка, като от същия са изключени месеците, по отношение на които са събрани доказателства за извършени плащания. С оглед на изложеното, прокурорът счита, че правото на обвиняемия да разбере обвинението е гарантирано в пълнота, поради което моли въззивния съд да отмени протестираното определение и да върне делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени оплакванията, изложени в частния протест, материалите по делото и сам служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на атакуваното определение, намира за установено следното:

На 11.08.2025 г., прокурор от РП-Кюстендил е упражнил правомощията си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в РС-Дупница, обвинителен акт с който са повдигнато обвинение по отношение на Д. Р. Г., за това, че в гр. ***, обл.

***, след като е бил осъден с Решение № 208/11.08.2016 г., постановено по Гражданско дело № 109/2016 г., по описа на Окръжен съд-Кюстендил, влязло в законна сила на 1

22.09.2016 г. да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на сина си П.

Д. Г., роден на ******** г., в размер на 120,00 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – за месеците 11 и 12 на 2020 г.; месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, на 2021 г. в размер на 8 бр. вноски по 120 лв. или обща дължима сума в размер на 960 лв., явяващо се престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

С посочения обвинителен акт подсъдимият П. Д. Г. е предаден на съд и за това, ч е в гр. ***, обл. ***, след като е бил осъден с Решение № 208/11.08.2016 г., постановено по Гражданско дело № 109/2016 г., по описа на Окръжен съд-Кюстендил, влязло в законна сила на 22.09.2016 г. да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на сина си П. Д. Г., роден на ******** г., в размер на 120,00 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – за месеците 07, 08, 09, 10, 11 и м. 12 на 2021 г. ; месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и м. 12 на 2022 г.; месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07 и м. 08 на 2023 г.; месеците 05, 06 и 07 на 2024 г., в размер на 29 месечни вноски по 120 лева, или обща дължима сума е в размер на 3 480 лв., като деянието е извършил в условията на повторност, след като е бил осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, с присъда № 260041/19.05.2021 г. по НОХД № 1168/2020 г., по описа на Районен съд – Дупница, влязла в сила на 04.06.2021 г., като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за 3 месеца, и на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е отложено за срок от 3 години, явяващо се престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 702/2025 г. по описа на РС-Дупница, НО, V-ти състав.

Със свое разпореждане от 01.09.2025 г., съдията-докладчик при РС-Дупница, НО, V-ти състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително заседание .

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 29.10.2025 г. по НОХД № 702/2025 г., при произнасянето си по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционният съд е сторил извод за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, ограничили правото на защита на обвиняемия, поради което е прекратил съдебното производство по цитираното дело и е върнал същото на КнРП за отстраняване на посочените в определението недостатъци. Според съда внесеният обвинителен акт препятства подсъдимия да разбере в колко и какви престъпления е обвинен и дали същите представляват едно или повече такива. Съдът е коментирал същността на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК като е подчертал, че се касае за продължено, трайно и непрекъснато извършващо се във времето деяние, под формата на бездействие. Отбелязал е, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, изрично е посочено прекъсване на неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка за месеците от първи до четвърти на 2024 г., за които месеци според ДнРС прокурорът е приел, че издръжката е била заплащана редовно и в срок от страна на подсъдимото лице.

Въпреки посоченото прекъсване, долустоящият съд е изтъкнал, че представителя на държавното обвинение е продължил да счита, че деянието за предхождащия период не е довършено с факта на плащането, а твърди да е налице трайно, непрекъснато, последователно бездействие и неизпълнение на задължението за издръжка и в месеците от пети до седми на 2024 г. Приел е, че изводът на прокурора за това, че 2 целия период съставлява едно деяние на неплащане на издръжка, извършено при условията на повторност от м. 07.2021 г. до м. 07.2024 г., не държи сметка за прекратяването на изпълнителното деяние с факта на извършеното плащане и за умисъла на дееца. Контролираният съд е отразил също така, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени никакви факти и обстоятелства, касателно конкретните месеци, за които държавното обвинение е приело, че е налице заплащане на дължимата издръжка, но които са били отчетени с оглед прекъсването на процесния период. Неяснота е съзряна и по отношение на месеците, към които са били отнесени сумите по извършените плащания, с оглед извършването на преценка дали с тях са погасени задължения попадащи в или извън инкриминирания периоди и съответно за упражняване правото на защита на подсъдимото лице. С тези аргументи ДнРС е прекратил на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК съдебното производство по делото и е върнал делото на КнРП.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Частният протест е процесуално допустим - подаден е в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3 от НПК, от активнолегитимиран субект и срещу акт на ДнРС, който подлежи на въззивен контрол.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен.

Въззивният съдебен състав определя като основателни изтъкнатите в първоинстанционното определение съображения, съгласно които е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза.

Анализът на контролирания съд в протестирания акт относно характера на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно като типично продължено такова, осъществявано чрез едно трайно, непрекъснато и продължаващо във времето бездействие от страна на дееца, когато от него се дължи активно поведение, изразяващо се в погасяване на дължимите суми, е верен. Правилни са и съображенията му, че ангажираният от прокуратурата общ период от месеците юли 2021 г. до юли 2024 г., за който се твърди подсъдимия да е неизправен в задължението си за издръжка, е разделен от друг период - септември 2023 г. до април 2024 г., в който подсъдимият е извършвал плащания по дължимата от него издръжка, каквито факти в действителност не са отразени в обвинителния акт. По отношение на този период, едва в частния протест прокурорът е изяснил, че подсъдимия е изпълнил задължението си за месеците от септември на 2023 г. до април на 2024 г., но това е следвало да бъде ясно посочено в самия обвинителен акт. Същевременно, описанието на периода, неизплатените вноски и размера на издръжката, прокурорът счита за достатъчно и позволяващо на обвиняемия да узнае обвинението. В случая обаче се пропуска от представителя на държавното обвинение съществената подробност, че с факта на плащане на дължимата се месечна издръжка за посочените в частния протест осем месеца, продълженото престъпление е прекъснато, тъй като престъпното състояние на бездействие е било преустановено за периода септември 2023 г. до април 2024 г., каквато е била и констатацията на ДнРС. В правната теория и съдебна практика е утвърдено разбирането, че продължените престъпления се осъществяват с едно отделно деяние (в конкретния случай само с бездействие), което продължава трайно и непрекъснато в определено време (ТР-3-71 ОСНК). При тях най-важното е, че продълженото престъпление трае непрекъснато, докато не настъпи определено 3 обстоятелство, което да го прекрати –решение на дееца за извършване на дължимото се действие или независещо от волята на самия деец. Това именно обстоятелство преустановява престъпното състояние, в което продълженото престъпление се изразява, и служи по този начин за прекратяване на самото престъпление. В този смисъл е изводът на първоинстанционния съд, че заплащането на посочените вноски за периода септември 2023 г. до април 2024 г. е довело до прекъсване на продълженото престъпление, макар и впоследствие да се твърди подсъдимият отново да е продължил да бездейства и да отказва да изпълнява алиментното си задължение. Именно и доколкото се касае за нов времеви период на бездействие (месеците май, юни и юли 2024 г.), без застъпване със стария, вследствие на разделящия ги период на плащане на издръжката, то е налице и изцяло ново деяние, различно от предходното.

Следователно, подсъдимият е осъществил съответен брой еднакви по вид деяния, чрез неплащането на издръжка в размер на повече от две месечни вноски през посочените два периода юли 2021 г. – август 2023 г. и в периода май – юли 2024 г., обхванати от целия инкриминиран времеви отрязък.

Несъмнено фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт за съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата издръжка от Д. Р. Г. за месеците 07, 08, 09, 10, 11 и м. 12 на 2021 г. ; месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и м. 12 на 2022 г.; месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07 и м. 08 на 2023 г.; месеците 05, 06 и 07 на 2024 г., внася неяснота в обвинителната теза, което винаги засяга както правото на защита на обвиняемия, който е възпрепятстван да узнае вмененото му обвинение, така и определяне рамките на предмета на доказване по делото. Възражението на прокурора в смисъл, че въпреки липсата на изрично твърдение в обстоятелствената част на акта за платените месечни вноски, по подразбиране от сочените месеци, за които е налице неизпълнение същото би следвало да се приеме за налично, освен че се преценява от настоящия съдебен състав за неоснователно, от него не произтича извод за ясна фактическа и правна формулировка на обвинението. И това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт се прави фактическо описание на две престъпления за периода юли 2021 г. до юли 2024 г., а в диспозитивната част на акта същите са компилирани в едно такова и това води до неразбираемост и невъзможност правнорелевантните факти по делото да получат съответстващо правно значение. Съдът няма правомощие да укаже на прокурора какво обвинение да повдигне, но има правомощие да констатира, че фактическата и правна рамка на обвинението са несъответни, каквото и е сторил проверявания съд и то разбираемо и своевременно и въззивната инстанция е съгласна с правната оценка на ДнРС в този смисъл. Съдът в настоящия му състав намира за основателна и претенцията на първоинстанционния съд към държавното обвинение, че в обвинителния акт следва да се посочат извършените плащания по дължимата издръжка и месеците/периода, за който се отнасят същите, каквито факти в действителност не са отразени в акта, доколкото това възпрепятства и упражняването на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.