Решение № 55 от 22.02.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. П., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101077 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантората и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Силистра“ № 8, представлявано от Юрий Асенов Станчев.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е страна по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., сключен с „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, по силата на който в негова полза, в качеството му на кредитополучател, е предоставен за ползване платежен инструмент кредитна карта, чрез която се усвоява предоставения кредитен ресурс от 1 500 лв. – установен в чл. 7, ал. 1 от договора общ кредитен лимит. С Анекс от 12.09.2021 г. към цитирания договор, е променен чл. 7 от договора, като максималният размер на всеки кредит е в размер на 3 000 лв. Сочи се, че съгласно чл. 8, ал. 1 от процесния договор, срока за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от датата на усвояване на този кредит, съгласно чл. 9.1 от договора лихвеният процент по кредита е в размер на 18.5%, а съгласно чл. 10.1 от същия договор ГПР е в размер на 23.84%, при общо дължима сума от 1 678,56 лв. Посочва се още, че в чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора за кредит е предвидено, че при неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да изпраща съобщения до клиента и да начислява такси за това съгласно приложената към договора ценова листа, като размерът на таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер на 15 лв. за всяко уведомление. Навеждат се твърдения, че клаузата, съдържаща се в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност и справедливост, и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Релевира се, че процесната 1 клауза от договора е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 33 от ЗПК, както и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на суми, чрез които в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение. На следващо място се твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., е нищожна поради противоречие с чл. 33 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК и добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна. Навежда, че кредиторът предоставя допълнителна услуга по договора, която зависи от поведението на клиента и дали същият ще изпадне в забава за изпълнение на парично задължение по договора.

Поддържа, че таксата е фиксирана и не зависи от размера на кредитния лимит, като същата не цели обогатяване на кредитора, а има възнаградителен характер за допълнителните услуги и извършени от кредитора разходи за обработка на задължението, които дейности произтичат от естеството на договора и част от тях са посочени в общите условия към договора. Уточнява, че към момента на подписване на договора, в ценовата листа таксата е в размер на 20 лева, в последствие увеличена на 25 лева, като предвид ниския й размер, същата не може да се приеме необосновано високо обезщетение или неустойка с обезпечителен или наказателен характер. Моли съда да отхвърли така предявения иск за обявяване на клаузата от договора за нищожна, като недопустим и неоснователен. Претендира сторените в производството разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален представител, е депозирало и насрещен иск по реда на чл.

211, ал. 1 от ГПК. В насрещната искова молба се сочи, че на 01.11.2019 г. между страните е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, съгласно който на насрещния ответник е отпуснат потребителски кредит в общ размер до 1 500 (хиляда и петстотин) лева, изменен с анекс от 12.09.2021 г., с който кредитният лимит е увеличен до 3 000 (три хиляди) лева, като кредитополучателят има право да усвоява предоставените суми в договорения лимит чрез платежна карта Transcard Classic. Твърди се, че съгласно чл.

11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. Ако в посочения срок не погаси общата сума на всичките си задължения, посочени в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 18,5 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от договора. По силата на Ценовата листа, в сила от 01.01.2023 г., лихвеният процент по кредита е бил увеличен на 18,9 % за клиентите, ползващи платежна карта Transcard classic. Променената ценовата листа била отразена на сайта на дружеството, съответно новият лихвен процент е отразен и в последващите месечни извлечения, които е получавал клиентът. Посочва се още, че считано от 01.01.2023 г. минималната погасителна вноска представлява сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 1 % от дължимата за конкретния месец главница.

Навежда се, че съгласно представена счетоводна справка за дълга на длъжника, последният е извършвал многобройни транзакции, без да е погасявал задълженията с 2 по договора. Към насрещната искова молба е приложен и препис от уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване от 31.08.2023 г., за което ищецът посочва, че следва да се счита за връчено на страната заедно с преписа от насрещния иск.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на правно основание чл. 211, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да осъди Б. А. В., с ЕГН:

**********, да заплати парично задължение към „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 01.11.2019 r. с Анекс към него от 12.09.2021 г., които се равняват на следните суми: главница в размер на 2978,58 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), договорни лихви в размер на 688,37 лева (шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск. Претендира сторените в производството разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Излагат се съображения за нищожност на процесния договор на различни, изчерпателно посочени основания, оспорват се дължимостта и начислеността на уговорените договорни такси, като се изразява становище, че същите са изцяло нищожни и незаконосъобразно начислени.

В случай, че съдът обяви Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г. за недействителен, насрещният ответник прави възражение за прихващане на сумата, платена от него като договорни такси и лихва, към дължимата се по цитирания договор главница.

В случай, че съдът не обяви Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г. за недействителен, насрещният ответник прави възражение за прихващане на сумата, платена от него за договорни такси, към дължимите се по цитирания договор главница и лихва.

Моли съда да отхвърли насрещните искови претенции, като претендира направените разноски в производството.

В съдебно заседание страните не се явява и представляват, от процесуалните им представители са депозирани писмени становище, в които поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени, респ. да бъдат отхвърлени.

П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява, че между "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД и Б. А. В. е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 01.11.2019 г. въз основа на който на ищеца е предоставен за ползване платежен инструмент – кредитна карта с кредитен ресурс от 1500 лева, съгласно чл. 7, ал. 1 от процесния договор, като погасяването на усвоения кредит е за срок от 12 месеца, считано от датата на усвояването му.

На 12.09.2021 г. между страните е сключен Анекс към Рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 01.11.2019 г., с който максималният размер на всеки кредит е 3000 лева, като всички останали клаузи остават непроменени.

В чл. 9. 1 страните са уговорили, че лихвеният процент по кредита е в размер на 18, 5 %, а в чл. 10. 1 е прието, че ГПР е в размер на 23, 84 %, при общо дължима сума от 1678,56 лева.

Клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора регламентира, че при неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя за погасяване в срок на дължимите 3 минимални погасителни вноски, кредитодателят има право да изпраща съобщения до клиента и да начислява такси съгласно ценова листа. В ценовата листа, която е неразделна част от рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити се установява, че размерът на таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер на 15 лева, дължими за всяко едно уведомление.

Съдът намира, че взаимоотношенията между страните по сключения помежду им договор за финансови услуги се регламентира от разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като ищецът по делото е физическо лице по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, имащо качеството на потребител, тъй като ползва финансови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира предявения иск за основателен и уговорената в чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като претендираната с нея сума в размер на 15 лева дължима за всяко отделно изпратено уведомление от кредитора до кредитополучателя несъмнено е в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост, доколкото води до ползи само за кредитодателя, и накърнява правната сфера на кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като по този начин е нарушен основния принцип на справедливостта и равенството между страните по договора.