Решение № 15124 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15124 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110127387 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ..., чрез пълномощника му адв. Д. Л. Ф., АК – София, с адрес на кантора: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, .... против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р..

Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № 9743457010, по силата на който ищецът е усвоил 1 260 лв. за срок от 17 дни.

Уговореният лихвен процент е 40,88%, годишният лихвен процент – 40,97 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – 49,9%. На 20.03.2023 г. е подписан анекс, с който се отпуска допълнителна сума от 240 лв., като общата главница става 1500 лв.

На 03.04.2023 г., 18.04.2023 г., 01.05.2023 г., 16.05.2023 г., 29.05.2023 г. и 28.06.2023 г. ищецът е извършил шест удължавания на срока за връщане на кредита, за които е заплатил съответно: 172,80 лв., 216 лв., 172,80 лв., 216 лв., 288 лв. и 288 лв. - общо 1 353,60 лв.

На 17.07.2023 г. П. И. е погасил изцяло всички задължения по договора за потребителски кредит и анексите към него, като е заплатил сумата от 1 771,10 лв. Общата сума, платена над главницата от 1500 лв., възлиза на 1624.70 лв.

П. И. претендира, че договор за паричен заем е нищожен, тъй като противоречи на императивни норми и съдържа неравноправни клаузи, за което са изложени подробни доводи в исковата молба.

Като излага тези факти и съображения, ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 1 624,70 лв., която е платена на ответника на нищожно основание. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни искове за заплащане на сумата от 206,39 лв. – такса за експресно разглеждан и на сумата от 1 353,60 лв. – сума, платена за удължаване на срока на кредита.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, с което поддържа исковете и направените доказателствени искания. Не сочи други доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И.И., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва фактическите твърдения относно сключването на договора и неговите клаузи, както и обстоятелството, че ищецът е погасил всички задължения по договора и анексите към него.

Излага подробни съображения, че договорът в цялост и отделните негови клаузи (вкл. тази, регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане) отговарят на императивните правни норми, поради което договорът е валиден. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С отговора процесуалният представител на ответното дружество не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването й по валидни договорни клаузи.

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел, че не се спори между страните относно обстоятелството, че ищецът е погасил всички задължения по процесния договор.

Съгласно представените по делото Общи условия на ответника договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и телефон/, като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. Посочено е, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента /кредитополучателя/, като, за да получи кредит той попълва искане за отпускане на кредит, намиращо се на уебсайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни, относно своята самоличност като: имена, ЕГН, адрес, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка и др. Договорът се счита сключен на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят го е приел на началната страница ( чл.3.1.).

От представените материали, описващи начина на кандидатстване на страницата на ответника, представеното платежно нареждане, за извършен по сметка на ищеца превод, на сума в размер на описаната в договора, както и данните в самия договор, представен от ищеца, който видно е генериран от страницата на ответника, съдът приема, че ищецът е попълнил заявка за кандидатстване на сайта на ответника, съдържаща личните му данни / три имена, ЕГН, телефон, електронна поща, банкова сметка и т.н. /. Попълването на заявката съдът намира, че е извършено именно от ищеца, доколкото не се твърди и доказва различно от него лице да е имало достъп до толкова лични данни и да ги е ползвало включително и относно електронния адрес.

Видно от представения от ответника материал от електронната страница за кандидатстване за кредит, за да бъде генериран договор с всички данни, които съдържа представеният към исковата молба, следва да се натисне бутон „подпиши“.

2

Предвид изложеното с предоставянето на лични данни и изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството следва да се приеме, че ищецът изявява воля за сключването на договора и приема Общите условия, част от допълнителното му съдържание /чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕП/, с което електронната оферта е приета и подписана, а формата спазена. Изявленията, направени чрез електронна поща или проведени телефонни разговори, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. След като ищецът е в държане на договора генериран от страницата на дружеството, който се получава по електронна поща след завършване на описаната по – горе процедура и ответникът е превел сумата по кредита, по посочената от ищеца банкова сметка, съдът приема, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние.

Същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и съдържа необходимите за действителността на тези договори реквизити. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него и са приети от ответника с подписването на самия договор, а преддоговорната информация е била на разположение на страницата на ответника по време на изпълнение на процедурата по кандидатстване по кредита. Шрифтът, на който е изписан е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на съдържанието на договора, поради което релевираното в тази насока възражение на ответника съдът намира неоснователно. В договора е посочен размерът на общия дълг, както и ГПР. Кредитът следва да бъде върнат на една вноска, с посочен в договора размер, което по същество представлява уговорен погасителен план.

Видно от представения по делото договор ищецът се е задължил да върне кредита, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,97 %, годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,90 % и такса за експресно разглеждане в размер н а 206,39 лева или общо сумата от 1 490,38 лв., платима в седемнадесетдневен срок от сключване на договора. На 01.05.2023 г. е сключен анекс към договора за потребителски кредит, с който е предоставена допълнителна парична сума в заем, като общият размер на главницата е станал 1 500 лв. и е продължен срок на договора с четиринадесет дни.

По делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице се установява, че общо заплатената от ищеца сума по договора и анекса към него е в размер на 3 124,70 лв., от която 1 500 лв. – главница, 27,75 лв. – договорна лихва, 243,35 лв. – такса бързо разглеждане и 1 353,60 лв. – такса удължаване на срока.

С оглед размера на отпуснатия кредит, ГЛП, срока за погасяване на кредита, анексите към договора и допълнителното заплащане на такси за експресно разглеждане се констатира, че действителният размер на ГПР значително надвишава посочения в договора и анекса такъв.

В Общите условия към договора е предвидена такса за експресно разглеждане, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В процесния договор, сключен с ищeцa, както и с приложимите общи условия, представени от ответника, липсват каквито и да било допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при този ГПР, същият надвишава законовоопределения горен праг, поради което договорът и анексът към него са в противоречие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в 3 договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. В конкретния случай се касае за непосочване на реалния размер на ГПР, както и за липса на отразени допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Не е достатъчно в самия договор да се препраща към определения в приложение № 1 метод за изчисляване, а следва да има конкретни допускания в самия договор. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с императивни норми на ЗПК.

Ищецът е физическо лице и като такова има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява редица типични случаи. Ответникът е начислил на ищеца възнаградителна лихва, която, от своя страна, представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в заем на длъжника. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

При това положение, следва да се счете, че определеният в договора лихвен процент от 40,97 % е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на 1 060 лв. за срок от 17 дни. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената лихва е прекомерна, а клаузата, определяща лихвен процент в такива размери, е нищожна и противоречи на принципите на ЗЗП.