Решение № 5062 от 05.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8032/2021
- Вид
- Решение № 5062
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Виктория Марианова Станиславова, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.139 · Закон за задълженията и договорите
- чл.140 · Закон за задълженията и договорите
- чл.141 · Закон за задълженията и договорите
- чл.141, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
- чл.632, ал.1 · Търговски закон
- чл.632, ал.2 · Търговски закон
- чл.632, ал.4 · Търговски закон
- чл.722, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл.735, ал.2 · Търговски закон
- чл.739, ал.1 · Търговски закон
- чл.739, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5062 гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Йоана М. Генжова
Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100508032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 22830/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 151 състав, по предявени от А. Д. С. /ЕГН **********/ и З. Д. С.
/ЕГН **********/ срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София /ЕИК 131001375/ отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че А.
Д. С. /ЕГН **********/ и З. Д. С. /ЕГН **********/ не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД- гр. София /ЕИК 131001375/ сумата 11 609.57 лева- задължения по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ № BL4763 от 27.12.2006 г., Договор за поръчителство от 27.12.2006 г. и Анекс № 1 от 07.06.2007 г., както и сумата 10 840.47 лева, представляваща лихва за периода от 30.03.2012 г. до 19.11.2019 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1203/ 2012 г. по описа на PC- Добрич. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на ищците А. Д. С. и З. Д. С. сумата 1 398 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемите страни А. Д. С. и З. Д. С. /ищци по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.
Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от А. С. и З. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК като основателничл.272 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.
Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания, представляващи дължима главница по сключен на 27.12.2006 г. кредитен договор и анекси към него и законна лихва, са погасени на основание чл.739, ал.1 ТЗ.
По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 27.12.2006 г. между „Светлина 2006“ ЕООД и „Българска пощенска банка“ АД е бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ № BL4763, по силата на който банката предоставила на „Светлина 2006“ ЕООД банков кредит в размер на 10 000 лева, със срок на погасяване- 120 месеца /10 години/.
С Договор за поръчителство от 27.12.2006 г. З. Д. С., А. Д. С. и В.П.Х. се задължили да отговарят пред „Българска пощенска банка“ АД солидарно с кредитополучателя „Светлина 2006“ ЕООД за всички негови задължения, произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ № BL4763/ 27.12.2006 г. /чл.4/, като са приподписали и договора за кредит /чл.3/.
С Анекс № 1 към договор за поръчителство към договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ № BL4763, сключен на 7.06.2007 г. между „Българска пощенска банка“ АД и З. Д. С., А. Д. С. и В.П.Х., последните трима- като поръчители се задължили да отговарят за задълженията на „Светлина 2006“ ЕООД по договора за кредит в размер на 20 000 лева, за срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка, при условията, параметрите и сроковете на договора за кредит. Всички останали клаузи на договора за поръчителство останали непроменени.
На 3.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1203/ 2012 г. на PC- Добрич е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците „Светлина 2006“ ЕООД, З. Д. С., А. Д. С. и В.П.Х. да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк Еф Джи България“ АД сумата 19 691.95 евро- главница по Договор за кредит № BL4763 от 27.12.2006 г., изменян с 5 анекса, подписани между страните по първоначалния договор и договор за поръчителство от 27.12.2006 г., сумата 2 363.48 евро- договорна лихва за периода от 21.07.2011 г. до 29.03.2012 г., и сумата 99.26 евро- начислени такси за периода от 21.07.2010 г. до 29.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението30.03.2012 г., до окончателното й плащане, както и сумата 1 926.59 лв. /866.62 лв. + 1 2
059.97 лв./- разноски по делото.
С Решение от 8.11.2018 г. по т.д.№ 254/2018 г. на Добрички окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Светлина 2006“ ЕООД, обявена е неплатежоспособността на дружеството- с начална дата 31.12.2012 г., прекратена е дейността на предприятието и е обявена несъстоятелността на длъжника.
С Решение от 11.11.2019 г. по т.д.№ 254/2018 г. на Добрички окръжен съд, постановено в производство по чл.632, ал.4 ТЗ, при констатация, че в предвидения в чл.632, ал.2 ТЗ срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, същото е прекратено, като е постановено заличаване на „Светлина 2006“ ЕООД в Търговския регистър при АВп.
Видно от представените по делото препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници от 11.12.2019 г., ищците А. Д. С. и З. Д. С. са законни наследници на В.П.Х. /поръчител по процесния кредитен договор/, починала на 29.11.2019 г., които са се отказали от нейното наследство, видно от приложените удостоверения за извършени откази от наследство, вписани под № 115/ 12.12.2019 г. и № 116/ 12.12.2019 г. в специалната книга на Добрички районен съд.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.03.2019 г. /цитиран в съобщения за цесия от 10.12.2010 г./ вземанията по цитирания по- горе договор за кредит, ведно с обезпеченията, са цедирани от „Юробанк и Еф Джи България“ АД в полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение от 29.05.2020 г., издадено от ЧСИ Л. Т.- с рег.№ 737 на КЧСИ, че по молба на взискателя „Юробанк и Еф Джи България“ АД при същия ЧСИ е образувано изпълнително дело № 20127370401029 срещу „Светлина 2006“ ЕООД, З. Д. С., А. Д. С. и В.П.Х., за принудително събиране на вземанията по цитирания по- горе изпълнителен лист от 3.04.2012 г. Въз основа на подадена на 5.12.2019 г. молба като взискател по делото е конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а длъжници по делото към датата на издаване на удостоверението са З. Д. С. и А. Д. С.. Според посоченото от ЧСИ към 19.11.2019 г. размерът на дълга по изпълнителното дело възлиза на общо 24 263.72 лв., от които:
11 609.72 лв.- главница, 10 840.87 лв.- законна лихва до 19.11.2019 г., и 1 813.68 лв.такси и разноски. След 19.11.2019 г. е постъпило плащане на сумата 600 лв. от З. С., от която 300 лв. са преведени на взискателя и 300 лв. са удържани за такси. Според издадено от ЧСИ Л. Т. на 24.03.2021 г. удостоверение, през периода след издаване на първото цитирано по- горе удостоверение до 24.03.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила и сумата 1 000 лв.- от запор на трудово възнаграждение на З. С..
При така установената фактическа обстановка предявените от А. С. и З. С. отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се явяват основателни.
С договора за поръчителство поръчителят обезпечава кредитора, като поема задължение да изпълни едно съществуващо валидно задължение вместо длъжника /чл.138, ал.2 ЗЗД/. Поръчителят отговаря за дълга при същите условия и солидарно с длъжника- чл.140 ЗЗД и чл.141 ЗЗД.
Поръчителството е формален писмен договор, по силата на който едно лицепоръчител се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за неизпълнение на негово действително задължение, вкл. бъдещо или условно- чл.138 ЗЗД. Договорът за поръчителство има акцесорен характер и има за основание обезпечаването на чужд дълг /чл.138 ЗЗД/, т.е. сключва се с оглед личността на главния длъжник, чието задължение поръчителят обезпечава и за което лично носи отговорност с цялото си имущество.
3
Според мотивите по т.1 от Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/ 2017 г. на ВКС- ОСГТК, поръчителството е лично обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг- този на главния длъжник. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи- и дължи това, което последният дължи, освен ако не е уговорено друго или друго не следва от естеството на дължимата престация. Отговорността на поръчителя е акцесорна- в генетична и функционална зависимост от главния дълг /обуславя се от съществуването и обема на отговорността на главния длъжник/, но и относително самостоятелна; тя е солидарна- длъжникът и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си /чл.141 ЗЗД и т.5в от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/, и не е субсидиарна- длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя. По тези съображения е направен извод, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора.
Тези правни последици обаче не могат да се разглеждат независимо от същността на договора за поръчителство и неговия акцесорен характер.
Поръчителството е функция на друг главен дълг и не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главно задължение, което означава, че погасяването или прекратяването на главното задължение погасява или прекратява и акцесорното.
Предметът и обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя- чл.139 ЗЗД. Предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Поради това и погасяването на главния дълг има аналогично действие и за поръчителството. Този извод следва пряко от акцесорния характер на поръчителството- арг. от чл.138, ал.2 ЗЗД и чл.142 ЗЗД. Ако главният дълг е погасен, поръчителят също се освобождава. Съгласно нормата на чл.142 ЗЗД, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора.
Следователно може да направи и възражение за недължимост на претендираното от кредитора вземане, поради погасяване на вземането на основание чл.739, ал.1 ТЗ спрямо главния длъжник. Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи- прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заместване на длъжника, както и поради изтекла давност. Изключения от правилото за акцесорната отговорност на поръчителя са уредени в изрични законови разпоредби и тези разпоредби са в защита интересите на поръчителя- напр. чл.147, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.148 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2517cec5-ac41-4a64-a100-897b1cc0c29a