Решение № 3666 от 06.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3666 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110103255 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Образувано е по молба на Ш. Ш. М., ЕГН **********, с адрес ****, за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена от „Ш. Ш. М.“ на ****“.

Молителят твърди, че е български гражданин, роден през 1994 г., и че желае да промени изцяло собственото, бащиното и фамилното си имена, тъй като настоящите му имена са свързани с баща му, с когото не поддържал отношения от дълги години. Сочи, че бащата се е отрекъл от него и между тях не съществувала никаква семейна, емоционална или социална връзка. Поддържа, че носенето на настоящите имена му причинявало сериозен личен и емоционален дискомфорт, както и затруднения в обществения и професионалния му живот, включително на работното място, а наред с това често се сблъсквал с неудобства и негативно отношение поради имената си, което се отразявало неблагоприятно върху социалната му реализация и личния му живот. Излага, че желанието му за промяна е сериозно, трайно и добре обмислено и че занапред иска да бъде известен в обществото с имената К. К. З., които приема като израз на своята лична идентичност и на самостоятелния си житейски път. С тези твърдения обосновава наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и моли съда да допусне исканата промяна.

В откритото съдебно заседание, проведено на 10.07.2026 г., молителят се явява лично, поддържа молбата и не възразява срещу доклада по делото. В последното открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2026 г., молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Варненска районна прокуратура не изпраща представител в съдебните заседания, като с писмо, постъпило на 29.06.2026 г., уведомява съда, че срещу молителя няма заведени преписки, поради което участието на неин представител в производството не е необходимо.

Заинтересованите страни Община Варна и Община Силистра, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по молбата.

1

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид твърденията на молителя, становищата на заинтересованите страни и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетите като писмени доказателства удостоверение за раждане № 304/06.05.1994 г. и копие на лична карта, молителят е вписан в регистрите за гражданско състояние с имената Ш. Ш. М., с които е индивидуализиран и в документа си за самоличност.

С доклада по делото, обявен в откритото съдебно заседание на 10.07.2026 г. съобразно проекта, изготвен с определение № 8032/10.06.2026 г., съдът е указал на молителя, че в негова тежест е да установи наличието на твърдените обстоятелства, обосноваващи исканата промяна на имената. Наред с това, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на молителя, че не сочи доказателства относно твърденията си, че бащата се е отрекъл от него и двамата не поддържат семейни, емоционални или социални отношения от дълги години, че носенето на настоящите имена му причинява затруднения в обществения и професионалния живот, включително на работното място, както и че се сблъсква с неудобства и негативно отношение поради имената си, което влияе неблагоприятно върху социалната му реализация и личния му живот.

По искане на молителя съдът му е предоставил възможност да ангажира гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в следващото открито съдебно заседание. Доколкото обаче молителят не се явява в заседанието, проведено на 18.09.2026 г., и свидетел не е разпитан, с протоколно определение от същата дата съдът, на основание чл.

253 ГПК, е отменил определението си, с което му е дал тази възможност. Други доказателства, които да подкрепят изложените в молбата фактически твърдения, молителят не е ангажирал.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Промяната на името е правно уредена възможност, допустима само при точно определени от закона основания по чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат промяната му.

Съгласно трайната съдебна практика значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, а преценката следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице (в този смисъл решение № 346/25.11.2011 г. по гр. д. № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС).

Името е източник на определена информация за човека и служи за неговото индивидуализиране в правния и обществения оборот, поради което само субективното желание на лицето да носи други имена не може да обоснове промяната им по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Охранителният характер на производството не освобождава молителя от задължението да докаже фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Доколкото в глава петдесета от ГПК не са предвидени особени правила за разпределението на доказателствената тежест, по силата на чл. 540 ГПК намира приложение общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. Следователно обстоятелствата, които според молителя налагат промяната на имената му, трябва не само да бъдат твърдени, но и да бъдат установени по несъмнен начин, а при недоказаността им съдът, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е длъжен да 2 приеме, че те не са се осъществили. Възможността на съда по чл. 535 ГПК да събира служебно доказателства не променя този извод, тъй като твърдените от молителя факти засягат отношенията му с баща му, личното му възприятие и отношението, на което е подложен в работната и социалната си среда, т.е. обстоятелства, които се намират изцяло в неговата сфера и които единствено той може да посочи и да установи с допустимите доказателствени средства.

В случая имената на молителя сами по себе си не съдържат елементи, които да ги правят осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, а и молителят не навежда подобни твърдения. Не се твърди и не се установява имената му да са били вписани в регистрите за гражданско състояние в нарушение на действащите към момента на раждането му правила за образуването им. Следователно единственото основание, на което молителят се позовава, е наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Именно тези обстоятелства обаче останаха недоказани. Макар че с доклада по делото на молителя изрично са били указани както доказателствената тежест, така и липсата на доказателства по всяко едно от релевантните му твърдения, и макар че съдът му е предоставил възможност да ангажира гласни доказателствени средства, молителят не се възползва от нея и не сочи никакви други доказателства. Приетите по делото писмени доказателства установяват единствено имената, с които молителят е вписан при раждането си, но не съдържат каквито и да е данни за отношенията му с баща му, за твърдяното отричане на бащата от него, за затрудненията в обществения и професионалния му живот, нито за негативното отношение, на което той твърди, че е подложен поради имената си. Ето защо съдът следва да приеме, че нито едно от твърдените обстоятелства не се е осъществило в обективната действителност, а при това положение липсва фактическата основа, върху която би могла да бъде изградена преценката за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основанията, посочени в чл.

19, ал. 1 ЗГР, за допускане на исканата промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя, поради което молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ш. Ш. М., ЕГН **********, с адрес ****, за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена от „Ш. Ш. М.“ на ****“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3