Решение № 55 от 30.03.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 30.03.2021 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело №367/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Ю.Я. ( Y. Y.), подадена чрез пълномощник срещу Решение № 784544/ 12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че с обжалвания административен акт на директора на ОДМВР – Кърджали разрешеното право на продължително пребиваване е за срок от шест месеца, а не заявения от жалбоподателя едногодишен срок. Твърди се, че към заявлението за предоставяне право на пребиваване Ю. Я. е представил всички необходими документи в ЗЧРБ и ППЗЧРБ. Изразява се становище, че административинят орган не е разгледал и обсъдил представените документи, както и не е изложил мотиви защо е предоставил право на продължително пребиваване за срок от шест месеца, а не максималния срок от 1 година, както е поискал жалбоподателят. Посочва се, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото Ю. Я. не е информиран за взетото решение по реда на ППЗЧРБ.

Искането е да се отмени оспорения административен акт, като се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище, в което посочва съображенията си за незаконосъобразност на оспореното решение.

Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. писмени бележки на пълномощни са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт. Тъй като жалбата е срещу определения, с решението на директора на ОДМВР – Кърджали, срок на продължително пребиваване от шест месеца, предвид разпоредбата на чл.23, ал.

1, т. 2 от ЗЧРБ, предвиждаща, че правото на пребиване е до една година, освен в случаите, предвидени в този закон, то жалбата е допустима.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспореното решение, рег. № 784544/

12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, на Ю.Я. ( Y. Y.) – гражданин на ***, е разрешено право на продължително пребиваване за срок до 11.03.2020 г.

Съгласно Становище № УРИ ***/ *** г. на ВПД началник на група „ Миграция” в ОДМВР – Кърджали, от представеното извлечение от сметка от „Те Дже Зираат

Банкасъ“ се установява, че от датата на предоставяне на разрешението - 05.11.2019 г. до момента, по сметката на Ю.Я. са постъпили два превода – на 03.01.2020 г. и 13.10.2020 г., вследствие на което е направен извод, че лицето не е превеждало регулярно пенсията си в Р България. В становището е посочено също, че от извършена справка в информационните масиви на МВР се установявало, че на 13.10.2020 г. Ю. Я. е нощувал в хотел „***“ ***, а не на посочения от него адрес на пребиваване: ***. При извършените справки се установило, че апартаментът, който му е предоставен безвъзмездно за неопределен период от време, е с обща площ 91.68 кв.м. и в него били регистрирани 12 български граждани. Същевременно жилището било предоставено за обитаване и на 9 чужди граждани. В становището се съдържа констатация, че за периода от 05.11.2019 г. до момента чуждият гражданин е посетил Р България 2 пъти за 4 дни. Въз основа на тази констатация е направен извод, че Ю. Я. живее извън Република България.

От заявление, рег. № УРИ 292р-21648/

13.10.2020 г. се установява, че Я. е поискал предоставяне право на продължително пребиваване в Република България в съответствие със ЗЧРБ на основание притежавана виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ.

При така установената фактическа обстановка

АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1, т.

11 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи, в предписаната от ЗЧРБ писмена форма, съдържащ формално правни основания за постановяването му.

Обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не са посочени фактически основания за неговото издаване, съответно липсват каквито и да са мотиви, въз основа на които административният орган е приел, че срокът за пребиваването следва да е 4 месеца, а не максимално допустимият от закона – до една година. Безспорно е, че мотивите на един административен акт могат да бъдат изложени и в друг, предхождащ издаването на акта документ, стига този предхождащ документ надлежно да е инкорпориран в мотивите на индивидуалния административен акт. В конкретния случай обаче, липсва посочване на документ/включително и становище на началник група „Миграция“/, към чието съдържание да препраща процесното решение относно мотивите за срока на пребиваването. Решение рег. № 784548/12.11.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Кърджали, в обстоятелствената му част, има следното съдържание: „На основание чл. 24 (1) – 10 от Закона за чужденците в Република България и във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилник за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи, като разгледах и обсъдих Заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България № 21647 от 13.10.2020 г. и приложените към него документи,“. В този смисъл в обжалваното решение липсват каквито и да са мотиви, въз основа на които е прието, че на жалбоподателят следва да бъде предоставено право на продължително пребиваване на чужденец в Република България до 11.03.2021 г., а не за по-дълъг срок, респ. до една година, както предвижда закона. Липсата на описание на фактите в акта, води до невъзможност съдът да извърши проверка налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от органа. Задължението за мотивирането на акта представлява гаранция за неговата законосъобразност.

Излагането на мотивите довежда до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт и улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда.

Предвид това неизлагането на мотиви към административния акт, какъвто е и оспореното решение, е съществено нарушение на закона и основание за отмяната на акта. С други думи, анализът на съдържанието на обжалваното решение, води до извода, че в случая не е изпълнено изискването за мотивираност на акта, по смисъла на горецитираната норма от АПК. Изложеното обосновава допуснато съществено нарушение на изискването за форма, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

В представеното с административната преписка становище на ВПД началник на група „Миграция” в ОДМВР – Кърджали също не се съдържат фактически основания за определеното право на продължително пребиваване на чужденеца за срок по-малък от предвидения в ЗЧРБ максимален срок. АС – Кърджали приема, че административният орган не е обвързан от направено, със заявлението, искане за срока на продължително пребиваване, но е длъжен да изложи мотиви защо разрешава по-малък от предвидения срок. Както беше посочено, в оспореното решение такива основания не се съдържат. Те липсват и в представеното становище на ВПД началник на група „Миграция” в ОДМВР – Кърджали.

Посочените фактически основания в това становище са неотносими при преценката за определяне срока на продължителното пребиваване, тъй като не са изискуеми от ЗЧРБ и ППЗЧРБ.

Съгласно чл. 23 от ППЗЧРБ, За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1.

(изм. – ДВ, бр. 57 от 2018 г., в сила от 10.07.2018 г.) документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия;

2. документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията.

В чл. 14, ал. 1 от

ППЗЧРБ, е предвидено, че За получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1.копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл.

24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;

5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

Цитираните текстове на ППЗЧРБ лимитативно сочат документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение за постоянно пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да получи искането разрешение. Безспорно едно от тях да представи доказателства за осигурено жилище, съответно към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. В ЗЧРБ и ППЗЧРБ не се съдържа изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище. Следва да се отбележи, че ЗЧРБ и ППЗЧРБ не въвеждат задължение за посочване на адрес на пребиваване, както и за определен период, през който чужденецът да е бил на този адрес.

От своя страна в нормата на чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ е предвидено, че Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната.

Следователно, за да се получи право на пребиваване на това правно основание, е необходимо чужденецът да притежава виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ, да е получил право на пенсия ( В Република България, държавата си по произход или друга държава) и да разполага с достатъчно средства за издръжка.

В настоящия случай не е спорно, че жалбоподателят отговаря на първите две изисквания – виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ и пенсия от държавата по произход (***). В становището на ВПД началник на група „Миграция” към ОДМВР – Кърджали е посочено, че по декларираната банкова сметка в „ Те-Дже Зираат Банкасъ”, от датата на предоставянето на разрешение – 05.11.2019 г. до момента, са налични два превода, от което е направен извод, че жалбоподателят не превежда регулярно пенсията си в Р България за срока на пребиваване.

Разпечатката съдържа 48 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2517abcf-14c6-4064-928d-326c32dfa84b