Решение № 291 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110202364 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И. А. П., ЕГН **********, против НП № 23-0003641/ 05.03.2025 г. на Началника на ОО"АА"-Варна, с което на въз.П. е било наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП "ГЛОБА" в размер на 3000/ три хиляди / лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. а от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ /Наредбата/.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните и материалните правила.Оспорва се извършването на приетото за установено нарушение както от обективна, така и от субективна страна.Оспорва се и приетата за установена фактическа обстановка.Нарушението не било описано пълно, точно и ясно от фактическа страна, не било ясно дали управлението на процесното МПС е в нарушение на установения ред.Оспорва се и компетентността на АНО.Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че съответното разрешително се издавало не на водача, а на собственика на процесното МПС.АНО недопустимо се бил позовал на документи, без да е било извършено съответното измерване на ППС.Оспорва се и размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.Депозирани са писмени бележки от процесуален представител с молба НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на 1 наложеното административно наказание.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.Депозирано е писмено становище по делото с аргументи за законосъобразност и правилност на издаденото НП и с искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 31.01.2025 г. в гр. Варна, островна промишлена зона, по автомобилен път на около 500 метра преди входа на пристанище "ПЧМВ",въз. П. управлява влекач марка "*", кат. *, с режг. № *, с прикачено полуремарке с per. № *, като извършвал обществен превоз на товари - пшеница, по маршрут с. Черник - гр. Варна, като бил спрян за проверка от служители на ОО”АА”-Варна, сред които и св.И..След проверка на представените от водача на горепосочения автомобил документи- товарителница № 8002079/31.01.2025 г и пътен лист № 154220/30.01.2025 г. било прието за установено, че водачът извършва превоз на пшеница със съчленено ППС състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 50 820 кг., съгласно експедиционна бележка № 16/31.01.2025 г. и товарителница с № 8002079/31.01.2025 г., която маса надвишава с 10 820 кг. допустимите норми от 40 000 кг. за максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване, установени от министъра на МРРБ.

Към момента на проверката не бил представен документ от АПИ, разрешаващ превоза на тежко ППС.

При така установените факти, св.И. на место съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. А от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ .АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 05.03.2025г. АНО издал НП, предмет на настоящата проверка, като изцяло възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на въззивника посоченото по-горе административно наказание.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, които съдът също напълно кредитира, като необорени по никакъв начин.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото- показанията на св.И. и от приобщените по делото писмените доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали АУАН е съставен от компетентно лице и дали АНО притежава нужната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на 2 транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т.

8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

Действително, чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура".

Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са 3 компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал.

1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл.

179, ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е, ал.

12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай.

Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед началниците на РД на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП.Изцяло в горния смисъл е Решение № 13217 от 28.11.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2925/2024 г.