Акт от 08.01.2021, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 822

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Видин 08.01.2021 г.

Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Даниел Димитров

Съдебни заседатели:

Членове: при секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора

................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 187 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ЕКСПРЕСБАНК” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, с която против Д.К.С. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 13.05.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД от една страна като кредитор и от друга Д.К.С., като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Експресо" № 372165/13.05.2014 г., по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 2800 лева. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви на 36 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 90,37 лева и падеж - всяко 30 - то число на всеки месец, считано от 30.06.2014 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.

Поддържа се, че в изпълнение на договора за кредит на 14.05.2014 г. банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя договорената сума от 2800.00 лева.

Излага се, че с извършените доброволни плащания, погасени съобразно приоритета по ЗЗД и договора за кредит, било то и със забава, били първите 2 пълни погасителни вноски и изцяло останала неплатена 3-та по договора. Така по договора за кредит, считано от 30.08.2014 г., когато бил падежът на вноска № 3, се формирало просрочие, което така и не било погасено и 68.11 лева от главницата на вноската останали неплатени.

Сочи се, че допълнително на 30.05.2017 г. изтекъл и окончателният срок за погасяване на кредита, който страните по процесния договор били уговорили първоначално. Задължението за пълно и окончателно погасяване на процесния кредит трябвало да е изпълнено най-късно до посочената дата, поради което се сочи, че кредитът е станал изискуем поради настъпване на падежа на дълга.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 380/2019 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение. Образувано е и изпълнително дело № 20197240400233 по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724 с район на действие ОС – Видин, от която е постъпило писмо, с което уведомяват съда, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Излага се, че до 06.02.2019 г./датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК/, не е последвало погасяване.

Поддържа се, че с извършените доброволно плащания, погасени по кредита били разпределени както следва: 66.27 лева възнаградителна лихва и 134.54 лева за главница. Така, след извършените по кредита плащания и съобразно уговорения между страните и съобразен със ЗЗД начин на погасяване, от главницата на предоставения кредит в размер на 2800 лева бяха погасени общо 134.54 лева главница и дължими останали 2665.46 лева главница.

Твърди се, че от датата на първо просрочие по кредита 30.08.2014 г. до датата 30.05.2017 г., когато е настъпил и последният уговорен между страните падеж на погасителния план към договора, дължима главница се олихвявала с договорения лихвен процент от 9,70 %, който бил актуализиран на 7,65 % на 30.06.2015 г. – 350.22 лева възнаградителна лихва. (представляваща сбор от неплатените лихви за вноски от 3 - 36 включително). Допълнително за същия период върху неплатените части от падежиралата главница се начислявала и наказателна надбавка съгласно част I, чл. 9, ал. 2 от договора - 212,74 лева обезщетение за забава. Обезщетение за забава за периода от датата на изискуемост 30.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението 06.02.2019 г. – 623.57 лева наказателна лихва.

Сочи се, че след като предсрочната изискуемост породи действието си на 30.05.2017 г., когато е настъпил и последният уговорен между страните падеж на погасителния план към договора и до датата на иницииране на заповедното производство - 06.02.2019 г, довело до настоящото исково такова, върху цялата изискуема вече главница в размер на 2665,46 лева започнала на дневна база да се начислява наказателна лихва изчислена по следната формула:

(2665,46 лева * 13,65 %) / 360 * 1004 дни = 623,57 лева Излага се, че за периода от 30.05.2017 г. до

06.02.2019 г. се натрупала и е неплатена наказателна лихва в размер на 623.57 лева обезщетение за забава.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:

2665.46 главница, ведно със законната върху главницата, считано от 06.02.2019 г. до окончателното й погасяване, договорна лихва в размер на 350.22 лева за периода 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 212.74 лева за периода 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г; обезщетение за забава в размер на 623.57 лева за периода 30.05.2017 г. до 06.02.2019 г.

Претендират се и направените разноски.

С молба вх. № 260058/24.08.2020 г. „Банка ДСК“ АД е уведомила съда, че същата е правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

В срока за отговор по делото е подаден такъв от назначения особен представител, който е оспорил предявения иск като неоснователен, поради това, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ТПК, както и че предявените искове за заплащане на лихва са погасени на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 380/2019 г. по описа на РС-Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 303 от 08.02.2019 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 380/2019 г. на РС-Видин, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 2665.46 лева– главница, 350.22 лева- договорна лихва за периода от 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г., 212.74 лв.-обезщетение за забава за периода от 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г., 623.57 лв.-обезщетение за забава за периода от 30.05.2017 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и 127.04 лева-разноски за държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ПДИ и Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана възможността да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си по Заповед

№ 303 от 08.02.2019г. по чл. 417 от ГПК.

В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело № 187/2020 г., в което ответника участва чрез назначения му особен представител.

От представеното заверено от ищеца копие на Договор за кредит Експресо

№ 372165 от 13.05.2014 г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Д.К., е видно, че кредитодателят се е задължил да предостави на ответника като кредитополучател сумата от 2800 лева, за срок от 36 месеца, при следните условия: номинален лихвен процент-9.7% и ГПР- 13.91 %, такси по кредита в размер на 122.55 лв., разходи за застраховка-14.47 лв..

По делото е представен и погасителен план към договора.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което е видно, че претендираните суми за главница, договорната лихва, и обезщетенията за забава се дължат.

Вещото лице е посочило, че общият брой на непогасените месечни вноски от ответника по договора за кредит са 34 броя,което сочи,че длъжника е погасил част от първоначалното си задължение по погасителния план, което от друга страна се възприема и като факт установяващ,че сумата по договора е предоставена на ответника.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 380/2019 г. по описа на ВдРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.

От ангажираното удостоверение №

2020050410036/04.05.2020 г. на АП е видно,че Банка „ДСК“ е правоприемник на ЕКСПРЕСБАНК,като в тази връзка на осн.чл.227 ГПК производството по делото е продължило с участието на правоприемника Банка“ДСК“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, който поражда задължение за връщане на взетата в заем сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.

По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по силата на сключения Договор за кредит, въз основа на който кредиторът, е предоставил на ответника, като кредитополучател, паричен заем в размер на 2800.00 лв.

Безспорно е също така, че в случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя, включително и от заключението на вещото лице.

От същото е видно, че непогасената, от страна на ответника, главница е в размер на сумата от 2665.46 лв., поради което претенцията в тази й част следва да бъде уважена.

Съобразявайки обстоятелството,че вземането не е претендирано предсрочно,а след изтичане на падежа му/30.05.2017 г./,възраженията на ответната страна ,свързани с предсрочната изискуемост, не следва да взимат предвид.

Ответната страна е направила възражение за погасяване на акцесорните вземания за лихви по давност, като заявява, че същите представляват периодични плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност.

Съдът споделя отчасти наведеното възражение.

Действително вземането за тях е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане на тригодишна давност,като в случая кратката тригодишна давност е приложима по отношение на договорната/възнаградителна/ и наказателната лихва, тъй като те имат характер на периодично плащане,и в който смисъл е и трайната съдебна практика.

Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с тази разпоредба се създава изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.

С депозиране на заявлението в съда настъпват и материалноправните последици, които законът свързва с предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на погасителната давност,като тя се спира, докато продължава съдебното производство – чл.116, б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.

Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 07.02.2019 г., като първата просрочена вноска по главницата е с падеж 30.08.2014г..

По делото е претендирана договорна лихва в размер на 350.22 лева за периода 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.,както и обезщетение за мораторна лихва забава за два периода:- в размер на 212.74 лева за периода

30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.,както и обезщетение за мораторна лихва забава в размер на 623.57 лева за периода 30.05.2017 г. до 06.02.2019 г.

С оглед изложеното претенциите, касаещи лихвите за периода преди 07.02.2016 г. се явяват погасени по давност и съответно неоснователни.

В тази връзка,съобразявайки и заключението на вещото лице досежно лихвите по погасителния план, искането за договорна лихва за периода 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г. се явява основателно в размера от

71.70 лв.,като в останалия претендиран размер до 350.22 лв. следва да се отхвърли,поради настъпилата погасителна давност по отношение вземанията за лихви в периода 30.08.2014 г. до 07.02.2016 г..