Решение № 35 от 13.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. ***, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430105991 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба по ЗЗДН от М. А. Б. с ЕГН: **********, от гр.***, обл.***, ул.“***, ап.13 против С. Г. Ш., ЕГН: ********** от гр.***, обл.***, ул.“***“ №24, ап.13.

В молбата се твърди, че от две години са в интимна връзка и от декември 2024г. е започнала да има проблеми с ответника, за което е сезирала съответните органи, като ответника е бил предупреждаван и била е издадена ограничителна заповед.Посочва се, че от началото на месеца продължава физически и психически тормоз като са описани по дати и часове, като е прибирал против волята й лични вещи, че я следи, звъни й непрекъснато и искат да говорят и да се сдобряват, че я е удрял дърпал, насила накарал да влезе в автомобила и т.н. Твърди се, че през месец Април 2025 г. той я е отвлякъл, като насила я е качил в личният си автомобил Тойота и закарал в домът си на ул. *** в град ***, където й нанесъл побой и държал няколко часа против волята й, преди да успея да избяга.

Посочва, че на следващия ден, си извадила документ от „Съдебна медицина,, за нанесените физически травми. В същият ден подадала жалба в съда на база, на който е била издадена ограничителна заповед да не я 1 доближава.Твърди се, че е нарушил заповедта и е подала сигнал на 112, като са образувавани досъбедни производства.Твърди, че многократно е подложена на тормоз, причаква я, на места, където ходи, въпреки, че е блокиран номера му, намира начин да я тормози от други номера.Твърди се, че на 01.10.2025г. около 11.30 на кръстовището на ул.“Сопот“ и ул.“Ангел Кънчев“ , където обичайно паркира автомобила си, е влязъл в него, взел е чантата , телефона и ключовете на колата, с груб тон е поискал да се сдобрят.Молителката отказала и се започнала борба между тях, тъй като искала да слезе, започнала да вика за помощ и ответникът избягал.

Посочва, че на 02.10.2025г., Ш. дошъл във фризьорския салон, който посещава в *** до фитнес Атлетико. Започнал отново да я дърпа и да я моли да говорят,като това се случило около 14,30 часа. След като видял, че това няма да стане, той си тръгнал и започнал да й звъни от скрит номер и наложило се за фризьорът да я изпрати до такси, с което безопасно да се прибера у дома.

Посочва, че на 04.10.2025г. към 15,30 часа след работа, потеглила с личният си автомобил „Нисан Микра„от паркинг зад Драматичен театър „***, посока Хотел „*** на Дон,,. По средата на улицата С. Ш. внезапно излязъл на пътя и в движение влязъл в автомобила с униформа на „ASP,,- фирмата в която работи. Взел телефона и чантата, както обикновенно и започна да й крещи, без да иска е натиснал копчето за видео запис и се е записал, след което хвърлил телефона от колата и избягал.молителката посочва, че се е обадила на тел. 112.

Твърди, че на 05.10.2025г, към 15,30 часа излязла от дома си без телефон и същият се появил внезапно, накара я да влезе в автомобила му, който бил спрян наблизо и потеглил.Била уплашена и започнах да викам през прозореца и да се опитвала да сляза в движение от колата, като той през цялото време я дърпал и удрял.Успяла да избяга по някое време , а същият я подгонили и псувал и обиждал.Подала жалба в полицията.

Посочва, че я заплашвал, че ще подхвърли нещо в магазина й моли за защита.Ответникът оспорва изложеното, като счита, че е плод на ревност от страна на молителката.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че страните нямат граждански брак и са били в интимна връзка близо две години.

Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически тормоз от страна на ответника спрямо молителката и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.

С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени доказателства.

От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката към молбата, се установява, че същата е декларирала, 2 че спрямо нея се упражнява домашно насилие- физическо и психическо по дати и часове и това предизвиква страх и безпокойство.

От представената справка от УМБАЛ-***, е видно, че ответника, че не се води на диспансерно наблюдение.

Представено е свидетелство за съдимост, от което е видно, че ответникът е реабилитиран, като бил осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл.212 от НК.

От характеристичната справка от ПИ, е видно, че няма регистрирани ЗМ, няма криминалистична регистрация, ползва се с добро име работи като охранител.Изготвена оценка на риска е 5.Оценката е изготвена от отговори на молителката за плесници, бутане, увеличаване на физическото насилие като честота и тежест, изпитва страх да не я убие, следи я, обажда се против волята.

Представена е справка от ОП-***-л.73, че се води досъдебно производство по жалба на молителката срещу ответника за отвличане.В.с.з. е посочено, че ответникът е с мярка „домашен арест“.

С оглед на горното, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът 3 ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия.

И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове.

Отчетено е обстоятелството, че са били подавани и други молби по ЗЗДН, като са прекратени, поради оттегляне на молбата-чл.5.

Съдът не приема, че е подадена молбата, поради ревност, тъй като от подадени сигнали срещу лицето на 112, Прокуратура, съд – по ЗЗДН, дори и да са били на моменти в добри отношения-може да се направи извода за системно домашно насилие от ответника към молителката.Както бе посочено, касае за отношения, на които не присъстват, често пъти свидетели и мярката е насочена към защита на лицето, което изпитва страх и не желае да се навлиза в личното му пространство без негово разрешение.Не на последно място е и факта, че към момента продължава разследването за отвличане и е взета мярка за неотклонение.

Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗДН – задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да не приближава лицето и жилището й, както и да осъществява контакт под каквато и да е форма, за срок от осем месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита.

4

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 12,78 евро по сметка на ПлРС.

Следва ответникът да заплати на молителката сумата 409,03евро, направени разноски за адвокатско възнаграждение, като счита, че с оглед извършените действия и положен труд, не са налице условията за редукция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от Закона за защита от домашното насилие, С. Г. Ш., ЕГН: **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо М. А. Б. с ЕГН: **********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от Закона за защита от домашното насилие, на С. Г. Ш., ЕГН: **********, ДА ПРИБЛИЖАВА М. А.

Б. с ЕГН: **********, на разстояние по-малко от 50 метра, като и жилището й, находящо се в гр.***, обл.***, ул.“***, ап.13, както и адреса по местоработата на молителката в гр.***, обл.***, ул.“***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от осем месеца, считано от 07.10.2025г.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН С. Г. Ш., ЕГН:

********** да осъществява контакт с М. А. Б. с ЕГН: **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осем месеца, считано от 07.10.2025г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

5

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН С. Г. Ш., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 12,78 евро по сметка на ПлРС и 2,56 евро, в случай на издаване на ИЛ.

ОСЪЖДА С. Г. Ш., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Б. с ЕГН:

**********, сумата 409,03евро, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Да се изпрати препис от решението на РУ по местоживеене на страните.

Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

6