Решение № 4274 от 27.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. Варна, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110100667 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът по делото Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез родителите си и законни представили - Н. К. Й. и З. С. Й., всички с постоянен адрес: ***, с адрес за съобщения: *** чрез процесуален представител адв. С. Й. е сезирал РС Варна с искова молба с посочена цена на иска 8000 лв.и правно осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД чл. 86 ЗЗД.

Исковата молба е уточнена с молба от 29.1.2024 г. /л.16/, предявена против ответната страна ***.

Ищецът излага в исковата молба следните твърдения:

На 26.09.2023г., около 15:00ч, в гр. Варна, чакайки с майка си на пейката на автобусна спирка „***“, находяща се на ул. „***“ в посока от бул. „***“ към бул. „***“ , детето Р. З. Й. понечило да се придвижи и да се качи на автобус, при което с левия крак се спънало в препятствието, образувало се от разликата във височините между по-ниската настилка (дължаща се на липсата/неполагането на тротоарни плочки) и наличната следваща тротоарна плочка. Паднало на лявата си страна, при което ударило главата си и контузило лявата си ръка. Детето изпитало силна пронизваща болка и започнало да плаче. Придружителят майка му, веднага го отвела в спешното отделение на „*** „ АД - Варна.Още докато чакали в Спешното отделение, лявата ръката в областта на предмишницата отекла и китката и пръстите се подули. Детето изпитвало изключително силни постоянни болки, придружени от плач и страх. Лекарите установили счупване в долния край на хумеруса на лявата ръка.

Било гипсирано от пръстите до рамото за период от 23 дни с указание след това да се прецени подходящото лечение. Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневие.

През първите две седмици детето изпитвало много силни болки в областта на счупената ръка, което правело съня му през първите 4-5 нощи невъзможен, а през следващите - накъсан и неспокоен. Нощно време трябвало да си пази ръката и да не ляга на лявата страна.

Първите две седмици след инцидента се стряскало и плачело нощно време, тежал му гипса и се оплаквало, че като си движи пръстите изпитва непоносима болка. Заради малката си възраст не можело само да контролира изолирането на лявата страна, поради което се налагало родителите му да го съблюдават и да го преместват, при което то се будело раздразнено и изпадало в продължителен плач. Една нощ се събудило с подута ръка и уплашено споделило, че много го боли ръката, което накарало родителите му да го заведат отново в Спешното отделение, където му дали успокоителни. Не можело да си служи със счупената ръка (детето било левичар), което предизвиквало големи затруднения при къпане, ходене до тоалетна, събличане, обличане и хранене. Спряло да посещава детска градина, 1 което го лишило от социални контакти и го изолирало от връстниците му и обичайните му занимания. Станало перманентно изнервено, плачливо, затворено. Травмата прекъснала редовните му тренировки по футбол във ФК „***“.

След свалянето на гипса детето не можело да свива и изпъва ръката към себе си в пълен обем. Изпитвало силно ограничение и болка при въртеливо движение в предмишницата. Установеното счупване на долния край на хумеруса наложило провеждането на 2-седмичен рехабилитационен курс и макар че след него имало известно подобрение в състоянието и функционалността на крайника, продължавало да има дефицит при разгъване на ръката. В продължение на повече от месец не можело да посещава детската градина, а в продължение на два - тренировките си по футбол. Това го изолирало от връстниците и заниманията му и постоянно било изнервено, потиснато и плачливо.

Възстановителният период продължил повече от 2 месеца, през което време детето търпяло най-интензивни физически болки и емоционални страдания. Детето било извадено от обичайния си жизнен ритъм, с честни изблици на безпричинен гняв, кошмари, необичайно говорене на сън. Затворило се в себе си, не желаело да излиза от вкъщи, изпитвало страх да преминава през района на инцидента.

На второ място, в искова молба се сочи, че съгласно нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината била длъжна да управлява предоставената и собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Изрично в нормата на чл. 30, ал. 4 от ЗП било посочено, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Твърди се по същество в исковата молба, че всички гореописани неимуществени и имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от бездействието на *** да поддържа настилката в района на спирка „***", находяща се на ул. „***" в посока от бул. „***" към бул. „*** " в изправно и безопасно за движещите се по нея състояние, което довело до настъпване на процесния инцидент.

Впрочем и към момента на подаване на исковата молба в съда, се твърди, че неравността между двете равнини (тази без тротоарни плочки и тази с) продължавала да създава опасност за пешеходците. Поради гореизложените съображения ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на осъдителен иск против ответната ***, като е отправено и следното искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:

Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдена ответната ***, с административен адрес: ***, представлявана от Кмета Б. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р. З. Й., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители Н. К. Й. и З. С. Й., тримата с постоянен адрес: ***, следните суми:

8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от претърпените телесни повреди - счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка, оток в окосмената част на главата, както психически и емоционален стрес, безсъние, ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен ритъм, претърпени в резултат на препъване на 26.09.2023г. в необезопасена и необозначена неравност в следствие на нарушено/липсващо тротоарно покритие в района на спирка „***", находяща се на ул. „***" в посока от бул. „***" към бул. „***" в гр. Варна; ведно със законната лихва върху от главницата от 8 000 лв. за периода от 26.09.2023г.

(деня на увреждането) до окончателното й изплащане.

Отправено е и искането в полза на ищеца да бъдат присъдени направените съдебноделоводни разноски и присъдено и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставената безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело. В съответствие с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена и банкова сметка със следните реквизити:

IBAN: *** - специална клиентска сметка на основание чл. 39 от Закона за адвокатурата, по която да бъдат изплащани всички дължими суми.

В подкрепа на твърденията и искането си, ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК ответната ***, чрез надлежно упълномощен представител 2 юрисконсулт Л. Г. в писмен отговор изразява становище по предявения иск.

Исковата молба ответната страна намира за процесуално допустима, но неоснователна.

Спирайки се върху петитума на иска, тежестта на доказване при иска по чл. 49 ЗЗД, ответната страна оспорва твърдението в исковата молба, че на дата 26.09.2023 г. в гр. Варна, на посоченото в исковата молба място е съществувала неравност, в следствието на което се стигнало до описаната в исковата молба травма. По същество ответната страна препраща към нормата на § 1, т.19 от ПП ЗДвП за да поясни какво представлява препятствие на пътя ; позовава се на нормата на чл. 8, ал. 8 ЗЗДт като твърди, че след като майката и детето са били на пейката на автобусната спирка, майката е била тази която следвало да осъществява надзор над детето си, могла е да възприеме неравността и следвало да предвиди безопасно преминаване по този участък, не просто с присъствието си. Ответната страна се спира отново върху разпределението на доказателствената тежест съгл.чл.154 ГПК и доказване на деликта , като моли съда да остави без уважение иска изцяло. В условията на алтернативност ответната страна моли съда значително да намали търсеното обезщетение по размер, като препраща към нормата на чл.52 ЗЗД.

Според *** в случая намира приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. твърди се съпричиняване на вредоносния резултат и се отправя искане да бъде установен приноса на пострадалия за настъпването на инцидента. На последно място е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна не възразява относно допускане на доказателствените средства, така както са поискани с исковата молба. Отправено е искане да бъде дадена възможност на *** до първото открито съдебно заседание да ангажира доказателства за състоянието на тротоара, описан в исковата молба, след представяне на справка от ресорната дирекция в ***.

Видно от протокол № 6062/01.11.2024 г. обективиращ проведеното по делото открито съдебно заседание-страните не са изпратили представител за заседанието.

В писмена молба от 25.10.2024 г. адв.Св.Й. в качество на пълномощник на ищеца моли съда да уважи изцяло предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В писмена молба от 31.10.2024 г. юрисконсулт Л.Г. в качество на процесуален представител на ответната *** се придържа към отговора на искова молба като желае отхвърляне на иска , а в условията на алтернативност да бъде редуциран размера на обезщетението . Ответната страна желае присъждане на разноски и в условията на евентуалност заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Дирекция социално подпомагане Варна – редовно уведомени за откритото съдебно заседание съгласно нормата на чл.15 , ал.6 от Закона за закрила на детето не са изпратили представител за откритото съдебно заседание, но в писмено становище подадено преди първото о.с.з. считат , че исковата молба подлежи на уважаване, като предоставят на съда преценката какъв да бъде размера на търсеното обезщетение .

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на доказателствата по делото , съобразявайки становищата на страните, приложимите правни норми, съгласно чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна:

РС Варна е сезиран с предявени искове намиращи правното си основание в чл. 49 вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД досежно главното парично вземане, а в частта в която се претендира законна лихва от датата на деликта , акцесорното искане съдът е квалифицирал по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да определи квалификацията на иска съдът се позовал на ППВС № 17/18.11.1963 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г., като в първото постановление е указано на съдилищата, че : „ Възможни са случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД „.

Доклада по делото е приет от страните без възражения, като освен правната квалификация на исковете , съдът е разпределил и тежестта на доказване . Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът е указал и на двете страни,че всяка една от тях следва да установи и докаже твърденията си и възраженията си - т.е. фактите и обстоятелствата въз 3 основа на които черпи положителни за себе си права. На основание чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е било възложено доказването на следните релевантни за делото факти по предявения иск а именно: че на твърдяната в исковата молба дата, време и място и начин е получил травматичното увреждане (описано подробно по -горе), обусловило претендираните неимуществени вреди, чиято обезвреда се желае.В тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже,при условията на пълно и главно доказване, че именно неравността на пътя - липсващи и счупени плочки на тротоара находящ се в гр.Варна, в района на спирка „***“ , на ул. „*** „ и препъването му на тротоара на 26.09.2023 г. са в пряка причинно следствена връзка с причинените му от падането травматични увреждания в областта на горен ляв крайник, довели до счупване на лявата ръка, оток в окосмената част на главата, психически и емоционален стрес, безсъние, ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен ритъм.В тежест на ищеца е било и да установи и докаже претенцията си за неимуществени вреди и по размер. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване и в какво точно се изразяват неимуществените вреди , така както ясно е посочил в исковата и молбаВ тежест на същата страна съдът е възложил да установи и докаже, че ответника е изпаднал в забава, датата на която е изпаднал в забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.