Решение № 108 от 03.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Враца, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500260 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, подадена чрез пълномощника му адв.М. С., против Постановление от 05.12.2025 г. по изп.д.№ 710/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., в частта, в която е прието, че съгласно чл.127 ЗЗД, доколкото не е прието друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Жалбоподателят очертава като спорен въпросът до какъв размер (в какъв обем права) следва да бъде конституиран платецът при встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Навеждат се доводи, че по силата на чл.429, ал.1 ГПК суброгацията настъпва в обема на извършеното плащане по изпълнителния лист, т.е. платецът трябва да се конституира до размера на всички заплатени от него суми по изпълнителния лист, в т.ч. главница, лихва и разноски, както и заплатените такси и разноски по самото изпълнително дело.

Изразява несъгласие с извода на съдебния изпълнител, че следва да бъде конституиран до ½ от платеното от него задължение в изпълнителното производство. Посочва, че изпълнителният лист е издаден в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД срещу двама длъжници – Л. В. М. и Й. Г. К., без да е посочено какви са правата им и без да бъде записано, че всеки има равни права съгласно чл.127 ЗЗД. Счита, че при това положение съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда в издадения изпълнителен лист.

В жалбата се посочва, че по делото е безспорно, че е извършено 1 плащане на цялото задължение само от единия длъжник, поради което е налице изключение от правилото на чл.127 ЗЗД и платилият задължението следва да бъде конституиран в качеството на взискател за заплатената сума в размер на 53 563 лв., а не за половината от нея.

Прави се искане да бъде отменено обжалваното постановление и да бъде върнато делото на съдебния изпълнител за конституиране на Й. Г. К. в качеството на взискател за заплатените от него разноски по изпълнителното дело в размер на 53 563 лв.

В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника Л. В. М..

Съдебният изпълнител Ц. Д. е депозирала мотиви по обжалваните действия, на основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, в които излага становище за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваните действия.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по приложеното копие от изп.д.№ 710/2025 г. по описа на ЧСИ Д., приема от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД въз основа на Изпълнителен лист № 339/05.08.2025 г., издаден по ЧГД № 584/2025 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с който Л. В. М. и Й. Г. К. са осъдени при условията на солидарност да й заплатят сумите: 42 887,29 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 05.08.2025 г. до изплащане на вземането; 2 451,11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2024 г. до 21.04.2025 г.; 158,59 лв., представляваща санкционна лихва – до настъпване на предсрочна изискуемост за периода от 15.05.2024 г. до 21.04.2025 г.; 1 562,34 лв., представляваща законна лихва след настъпване на предсрочна изискуемост за периода от 22.04.2025 г. до 03.08.2025 г.; 800,01 лв. – държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Към молбата са приложени и Заповед № 381/05.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД.

Въз основа на съдържащите се в молбата искания на взискателя е извършено имуществено проучване на длъжниците и са наложени запори на открити банкови сметки и трудови възнаграждения.

До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които като задължения са посочени сумите по изпълнителния лист, както и такси и разноски по изпълнителното дело.

Изпратената до длъжника Л. В. М. покана за доброволно изпълнение е върната в цялост, а изпратената до длъжника Й. Г. К. покана за доброволно изпълнение му е връчена лично на 29.09.2025 г.

На 29.10.2025 г. е постъпила молба от длъжника Й. Г. К., в която посочва, че е изплатил изцяло задълженията по изпълнителното дело в общ размер на 53 563,80 лв. и моли да бъде суброгиран в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.429, ал.1 ГПК. Към молбата е приложено платежно нареждане за сума в посочения размер.

На 30.10.2025 г. по сметката на съдебния изпълнител са постъпили преведените от длъжника К. суми в общ размер от 53 563,80 лв.

Препис от молбата на длъжника е връчен на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, който е депозирал писмено становище от 11.11.2015 г., в което заявява, 2 че дългът е изцяло погасен, няма претенции по кредита и заявява съгласие за вдигане на наложените запори на Й. К..

С обжалваното постановление от 05.12.2025 г. ЧСИ Д. е конституирала като взискател по делото на основание чл.429, ал.1 ГПК Й. Г. К. за сумата от 26 781,90 лв., явяваща се половината от платената по делото сума. Изложени са мотиви, че съгласно чл.127 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, платеното на кредитора следва да се понесе от тях по равно.

Препис от това постановление е връчен на 06.02.2026 г., а на 20.02.2026 г. по електронен път е депозирана жалбата, предмет на настоящето съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Основният спор пред въззивния съд се свежда до приложението на чл.429, ал.1 ГПК в хипотезата случай на заплатил солидарен съдлъжник, какъвто безспорно се явява жалбоподателя.

Посочената законова разпоредба предвижда, че наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Правилото в изпълнителния процес е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник - лицата, които изпълнителният лист сочи като длъжници. От това правило в чл.429 ГПК са уредени изключения, при които е допустимо да се излезе извън посочените в изпълнителния лист субективни предели. В теорията се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК са включени две групи лица, за които е допустимо да бъдат конституирани като взискатели. В първата група лица основанието за използване на чужд изпълнителен лист е правоприемството. За втората група лица това основание е доказаният факт на плащане, което води до суброгация.

Суброгацията в изпълнителния лист предпоставя наличието на две кумулативни условия: издаден в полза на правоимащия кредитор срещу всички солидарни съдлъжници и поръчителя изпълнителен лист и доказано пред съдебния изпълнител с писмени доказателства плащане изцяло на дълга по изпълнителния лист, ако е извършено извън рамките на изпълнителното дело. Съдебният изпълнител е органът, който е длъжен да го установи.

Следователно, същите лица разполагат и с жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да го зачете.

В случая жалбата е подадена от длъжник, който е извършил плащане, суброгирал се е в правата на удовлетворения взискател и е конституиран на негово място, като се обжалва отказът на съдебния изпълнител да продължи изпълнителното производство за сумата от 26 781,90 лв., а не за цялата платена сума в размер на 53 563,80 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от Й. К. в качеството му на взискател и е насочена против обжалваемо действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и с оглед депозирането й в срока по чл.436, ал.1 ГПК се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните 3 съображения:

В чл.127, ал.1 ЗЗД е въведена презумпция за равенство в дяловете на солидарните длъжници, различни от поръчителя. Съдебният изпълнител е длъжен да я приложи, доколкото презумпцията е доказателствено правило, а законът не го оправомощава с компетентност да установява вътрешните отношения между съдлъжниците. Презумпциите на закона не се оборват в изпълнителното производство, поради което съдебният изпълнител е длъжен да приеме, че платилият солидарен длъжник е заместил кредитора в половината от дълга по изпълнителния лист. Оборването им, както и всеки факт от значение за материалната законосъобразност на изпълнителния процес е установима пред съда по исков ред. За това длъжникът разполага с отрицателния установителен иск, предвиден в чл.439, ал.1 ЗЗД и чл.424 ГПК в зависимост от изпълнителното основание. В този смисъл е практиката на касационната инстанция, залегнала в Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК.

В конкретния случай съдебният изпълнител е изискал договора за потребителски кредит, от който е видно, че Й. Г. К. има качеството на съдлъжник, а не на поръчител, с оглед на което правилно е приложил презумпцията на чл.127, ал.1 ЗЗД и е конституирал длъжникът Й. К. за сумата, равняваща се на половината от дълга по изпълнителния лист, т.е. за частта на другия солидарен длъжник.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, подадена чрез пълномощника му адв.М. С., против Постановление от 05.12.2025 г. по изп.д.№ 710/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., в частта, в която е прието, че съгласно чл.127 ЗЗД, доколкото не е прието друго от отношенията между солидарните длъжници, това което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, и на основание чл.429, ал.1 ГПК е конституиран като взискател за сумата от 26 781,90 лв., явяваща се половината от платената по делото сума.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4