Решение № 275 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора М. Люб. А. като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20221100600990 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано по протест на СРП срещу протоколно определение от 07.02.2022 г., постановено по НЧД № 15936/2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е оставено без уважение искането за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години на основание чл. 24 НК с една година „лишаване от свобода“.

С атакуваното определение съдът в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК е групирал наказания, наложени на осъдения Б. Б. Б., ЕГН: **********, роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, безработен, неженен, като е определил едно общо и най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, измежду наложените му по НОХД № 3547/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 4483/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 16272/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 8680/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 11287/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3409/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 2552/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 5824/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 15920/2020 г. по описа на СРС и НОХД № 11762/2021 г. по описа на СРС.

На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е зачел и приспаднал от размера на определеното общо най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години изтърпените части от наказанията "лишаване от свобода", наложени по тези дела - НОХД № 3547/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 4483/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 16272/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 8680/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 11287/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3409/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 2552/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 5824/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 15920/2020 г. по описа на СРС и НОХД № 1

11762/2021 г. по описа на СРС, а на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по включените в съвкупността дела с мярка за неотклонение "задържане под стража" или „домашен арест“ по реда на НПК, както и задържането му по реда на ЗМВР.

С атакувания акт първата инстанция е оставила без уважение искането на държавното обвинение да приложи разпоредбата на чл. 24 НК.

В подадения частен протест се твърди, че е постановен незаконосъобразен съдебен акт в частта, в която решаващият съд е отказал да приложи нормата на чл. 24 НК и да увеличи размера на определено най-тежко общо наказание, като горното е подкрепено с аргументи за обремененото съдебно минало на осъдения, както и предвид това, че след кратък период от време след освобождаването му при преходно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, осъденият е извършил нови престъпления – десет деяния, осъществени в условията на реална съвкупност, като според представителят на СРП нито едно от предходно наложените наказания не е успяло да постигне целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК. При тези съображения се прави искане за отмяна на постановения съдебен акт в частта, в която е отказано прилагане нормата на чл. 24 НК.

Пред въззивния съд оплакванията, релевирани в частния протест, се поддържат от представител на СГП. Сочи се, че коректно е аргументирана необходимостта от прилагане нормата на чл. 24 НК, като прокурорът добавя и че в конкретния случай предходните осъждания не са довели до постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

В открито съдебно заседание защитата намира атакуваното определение за правилно.

Изтъква, че увеличаването на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ ще доведе до съществено процесуално нарушение на правата на осъдения, тъй като към момента на кумулацията не са му били разяснени правата, че може да бъде увеличено така определеното наказание с още една година.

Осъденият Б. поддържа становището на защитника си, а в предоставеното му право на последна дума съгл. чл. 333, ал. 2 НПК моли настоящата инстанция да потвърди решението на първия съд.

Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, и след служебна проверка съобразно изискванията на чл. 314 НПК установи следното:

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП осъждания на Б. Б. Б. с различни присъди и определения, а именно: с присъда, постановена по НОХД № 3547/2020г. по описа на СРС, НО, 96 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от три години за извършено престъпление на 01.08.2019г., присъдата е влязла в сила на 09.02.2021 г.; с присъда, постановена по НОХД № 4483/2020г. по описа на СРС, НО, 27 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца за извършено престъпление на 22.10.2019г., присъдата е влязла в сила на 24.02.2021 г.; С присъда, постановена по НОХД № 16272/2020г. по описа на СРС, НО, 112 състав, Б. Б.

Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от две години за извършено престъпление на 12.09.2019г., присъдата е влязла в сила на 13.03.2021 г.; с присъда, постановена по НОХД № 8680/2020г. по описа на СРС, НО, 112 състав, изменена с присъда по ВНОХД № 667/2021 г.по описа на СГС, НО, 12 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода ”за срок от четири години за извършено престъпление в периода от 18.10.2019г.до 30.11.2019г., присъдата е вляла в сила на 19.04.2021г.; С присъда, постановена по НОХД № 11287/2020г. по описа на СРС, НО, 104 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от шестнадесет месеца за извършено престъпление на 02.10.2019г., присъдата е влязла в сйла на 05.05.2021 г.; с присъда, постановена по НОХД № 2

3409/2021г. по описа на СРС, НО, 3 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода”за срок от две години за извършено престъпление на 05.10.2019г., присъдата е влязла в сила на 30.05.2021 г.; с присъда, постановена по НОХД № 2552/2020г. по описа на СРС, НО, 94 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода”за срок от две години за извършено престъпление на 15.10.2019г., присъдата е влязла в сила на 24.06.2021г.; с присъда, постановена по НОХД № 5824/2021г. по описа на СРС, НО, 136 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от две години за извършено престъпление на 04.11.2019г., присъдата е влязла в сила на 09.10.2021 г.; с присъда, постановена по НОХД № 15920/2020г.по описа на СРС, НО, 20 състав, Б. Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от три години за извършено престъпление на 26.11.2019г., присъдата е влязла в сила на 08.11.2021 г.; с присъда, постановена по НОХД № 20211110211762/202 lr.no описа на СРС, НО, 19 състав, Б.

Б. Б. е осъден на наказание ’’лишаване от свобода” за срок от две години за извършено престъпление на 11.08.2019г., присъдата е влязла в сила на 09.12.2021 г.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените с отделните присъди.

При преценка на отделните осъждания, правилно и законосъобразно са групирани наказанията, наложени на осъдения Б. по НОХД № 3547/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 4483/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 16272/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 8680/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 11287/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 3409/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 2552/2020 г. по описа на СРС, НОХД № 5824/2021 г. по описа на СРС, НОХД № 15920/2020 г. по описа на СРС и НОХД № 11762/2021 г. по описа на СРС, като е определено общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от „четири години“. Престъпленията, за които Б. Б. Б. е осъден, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тези четири осъждания са налице условия за определяне на общо наказание. В този смисъл СРС правилно е приел, че са налице в условията на кумулативност предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23 НК, като правилно е определен и първоначалния режим на изтърпяване на така определеното наказание.

Спорната част на проверяваното определение, с които процесуалният представител на осъдения не е съгласен, засяга приложението на чл. 24 НК.

Настоящата инстанция преценява, че обосновано и правилно първостепенният съд не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК. За да извърши преценката дали определеното на осъдения общо най-тежко наказание е необходимо да бъде увеличавано или, СГС следва да съобрази няколко групи обстоятелства. Нормата на чл. 24 НК се прилага по преценка на съда при съобразяване на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, като може да увеличи определеното най-тежко наказание в размер не повече от ½, като увеличеният размер не може да надминава сбора на отделните наказания. В случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения Б., за множество престъпления, което действително обосновава и по-висока степен на обществената им опасност. От друга страна, периодът през който Б. е осъществил процесните престъпления се явява сравнително кратък такъв – около 3 месеца. Изложените съображения мотивират извод, че с оглед данните за личността на осъдения и броя и вида на престъпленията, за които е осъден, в това число и вида и размера на определените му наказания обуславят извод, че не се налага увеличаване на размера на наложеното му общо наказание, тъй като такъв подход не би съответствал на целите на специалната и генералната превенция.

С доводите изложени по-горе, настоящият въззивен състав намира, че атакуваният 3 първоинстанционен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2022 г., постановено по НЧД № 15936/2021 г. по описа на СРС, НО, 136 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4