Решение № 72 от 26.02.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Смолян, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500678 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от с вх. № 7165/22.08.2025 г. от Министъра на земеделието и храните, представляван от Е. В. – гл. юрисконсулт в ОД „С.“ – С. срещу Решение № 354/06.08.2025 г., по гр. д. № 1122/2024 по описа на РС – Смолян, с която се оспорва решението, което се определя като недопустимо, поради следните съображения:

Твърди се, че първоинстанционния съд не е взел под внимание всички доказателства предоставени по делото, същите не са обсъдени от съда, което довело до порочност на спорното решение. По делото от страна на Министерство на земеделието и храните били предоставени доказателства от които е видно, че изработената карта на съществуващите възстановими стари реални граници за с. К. е влязла в сила през 1999 г. Тогава били постановени и решенията за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на с. К., които също са влезли в сила. Със заповедта е приета кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К. и е влязла в сила.

На следващо място, първоинстанционния съд не взел под внимание, че ищците твърдят, че собственият им имот е неправилно очертан по КВС и след това по КК на с. К., а всъщност се установява, че е налично Решение на Общинска служба по “З.” - С. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. К., ЕКАТТЕ 36974, община С.. В т. 4 от това решение е възстановено 1 правото на собственост на държавен поземлен фонд - МЗГ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, нива от 1. 494 дка, десета категория, местност „К.“, имот със стар № 007078 по картата на землището. Обръща се внимание, че възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими на терен стари реални граници се извършва по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. В настоящия случай поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. С., обл. С. е възстановен по т.15 от Решение № 09263 от 13.03.2000 г. на Поземлена комисия, сега ОСЗ. Същото е влязло в сила на 01.07.2010 г. и не е оспорено от праводателя или неговите наследници. Видно от решението, същото е постановено в изпълнение на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, във връзка с направени измервания на земята съгласно чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи стари реални граници. По така установените граници лицата, чиито права са засегнати, могли да направят писмени възражения, които ако са основателни водят до нанасяне на верните граници на имотите. В чл. 18д, ал. 9 ППЗСПЗЗ е предвидено, че решението на общинската служба по земеделие за определяне на границите на имотите подлежи на обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Твърди се също, че в случаите, когато има спор за материално право, той следва да бъде разрешен по общия исков ред по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и постановеното по него решение ще бъде задължително за административния орган относимо към вярното отразяване на границите на имотите.

Гореизложеното обосновава твърдението на жалбоподателя, че по отношение на претенцията по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е налице грешка в КККР, тъй като имотът е заснет точно както е бил заснет в КВС - по площ и конфигурация и записан на името на праводателя на правно основание чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ с влязло сила решение на ОСЗ - С.. Изготвеният проект на картата е обявен в населеното място и тогава всички заинтересовани лица са имали възможност да възразят по отношение пропуснати имоти на конфигурацията и границите на заснетите имоти. Изработената карта на съществуващите възстановими стари реални граници за с. К. е влязла в сила през 1999 г. Със Заповед № РД 18-16-928/13.04. 2018. г. на ИД на АГКК била приета кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К. влязла в сила и същата не е оспорена от праводателя на процесния имот или неговите наследници. Поддържа се, че с посочено в исковата молба правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ищците изместват предмета на спора с твърдение, че се касае за погрешно заснемане на собствения им имот като част от имот, представляващ част от Държавен поземлен фонд, а всъщност действителното им намерение е да са собственици и да ползват част от имот държавна собственост, което се определя като спор за собственост.

Твърди се, че имот с идентификатор № ***, с площ 1.494 кв.м. е държавна собственост и никога не е бил собственост на ищците, целият или части от него. От настоящата инстанция се търси отмяна на Решение № 354 от 06.08.2025г. на Районен съд - Смолян, поради нарушения на материалния 2 закон или допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост, като вместо него се постанови друго, с което да се реши спора по същество. С въззивната жалба се претендират разноски в двете инстанции, както и се прави възражение за прекомерност на евентуално присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна, които да бъдат съобразени с регламентацията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

От страна на въззиваемите, в отговор по въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че въведените въззивни основания били посочени за първи път едва на този етап. Конкретно, не били представени основания са недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Относно изтъкнати в жалбата обстоятелства, че между КВС и Кадастралната карта на землището на с. К., общ. С. няма кадастрална грешка, както и че се касае за спор за имуществено право, а не за кадастрална грешка, се взема становище за неоснователност на въведените оплаквания.

Относно квалификацията на иска, е цитирано ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато се твърди, че реална част от имот е неправомерно заснета в границите на държавна собственост, поради неправилно отразяване на старите реални граници. Именно като такава се определя претенцията на страната. Имотът с идентификатор ***, възстановен на ищците по т. 15 от Решение №09263/13.03.2000 г. на ПК-С. бил неправилно очертан при съставяне на КВС, а впоследствие и на КККР. Тъй като това представлява спор за материално право, а не просто техническа грешка, същият трябвало да се разрешава по исков ред - във вр. с чл. 124 ГПК.

Твърди се, че когато страна по такъв иск е държавата е неприложим искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото държавата няма преписка в ОбСЗ, по която да е претендирала реституция на имота и в този случай, единствената защита била отрицателния установителен иск.

В отговора се съдържа анализ на приетите от първоинстанционния съд доказателства, изводът от който е, че възраженията на ответника по предявения иск са неоснователни. Допълнително, твърдението на жалбоподателя, че не е налице грешка в КК било опровергано от приетото заключение на експертизата. С цитирано Решение № 50131 от 25.10.2022 г. по гр.д. № 176/2022 г. на ВКС, I г.о., според което границите на възстановения имот могат да бъдат коригирани, ако в съдебно производство се докаже, че поради грешка в КВС и КК част от имота е погрешно включена в съседен имот - вкл. държавен, се опровергават твърдения за недопустимост на иска. От настоящата инстанция се търси потвърждаване на оспореното решение, като се претендират направените по делото разноски.

Допълнителни съображения страните излагат в съдебно заседание.

3

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с който се иска, съдът да признае спрямо ответника, че е налице кадастрална грешка и реална част от имот с идентификатор *** е площ от 436 кв.м, повдигната в зелен цвят на приложена скица-проект, изготвена от лицензиран геодезист за дейностите по ЗКИР е част от собствен имот, като имота неправилно е нанесен на кадастралната карта и вярната граница на тази част преминава: на север подпорна стена, на изток естествен бряг по кафяво очертаната линия от края на подпорната стена в източна посока до съществуващия на юг път, на юг същия път с идентификатор *** по кафяво нанесената линия и на запад собствения имот с идентификатор *** по естествен слог и черно нанесената линия, представляваща граница между двата имота с кратки кад. №№7.79 и 7.78 на приложената скица-проект, изготвена от лицензиран по ЗКИР геодезист, като целият поземлен имот ***,в който попада спорната част е с площ от 1494 кв.м. по Кадастралната карта на с. К., м. К., община С., област С., одобрена със Заповед № РД-18-928/13.04.2018 г. на ИД на АГКК, вид територияЗемеделска, категория 10, НТП Ливада,при граници на поземления имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***.

С обжалваното решение РС - Смолян е признал за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответника Министерство на земеделието и храните, че ищците А. А. С., ЕГН**********, с адрес С., ул.“Н.

П.“ № **, С. М. Й., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул. “Н. П.“ № **, и В. М.

Й., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул. “Н. П.“ № **, са собственици, по силата на наследство от А. С. А., починал на **.**.****г., на имот, представляващ част с площ от 436 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 6974.7.79 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., община С., която част е с площ от 436 кв.м., а към настоящия момент, попадаща в поземлен имот с идентификатор 6974.7.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., община С., както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от поземлен имот с идентификатор 6974.7.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., община С., и която част е повдигната със зелен цвят на комбинирана скица към заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнотехническа експертиза, представляваща неразделна част от него. Със същото решение, Министерство на земеделието и храните се осъжда да заплати на А. А. С., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул.“Н. П.“ № **, С. М. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Н. П.“ № ** и В.

М. Й., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул.“Н. П.“ № **, направените съдебни разноски по делото в размер на 1700 лв. Производството по гр. дело 4

№1122/2024г. по описа на РССмолян се прекратява в частта по отношение на конституираната С. М. Ф..

Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При направената служебна проверка съдът констатира, че решението, което се обжалва в цялост, е валидно, но недопустимо по следните съображения:

Съгласно посоченото в ИМ, ищците са насочили иска си срещу Република България чрез Министъра на земеделието и храните на Република България. С оглед диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В чл. 26, ал. 1 ГПК е посочено, че страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Представителството на държавата е уредено в чл. 31, ал.

1 ГПК, като в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От това правило съществуват изключения, едно от които произтича от разпоредбата на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, а именно че по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните. От казаното следва, че надлежна страна в разглежданото материално правоотношение би следвало да е самата държава, която се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните.