Решение № 426 от 10.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500582 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435-438 от ГПК.

Производството е образувано по жалба от Т. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. Ц., срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 13217/ 02.12.2024 г. по изп. Д. № 1349/ 2024 г. по на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ. В жалбата са изложени съображения, че взискателят не е изпълнил задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК, като в исковата молба не е посочил банкова сметка за изпълнение на задължението, както и не е посочил начин на плащане, поради което е злоупотреба с право упражняването на правата му чрез образуване на изпълнително производство.

Прави искане за отмяна на постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 13217/ 02.12.2024 г. по изп. Д. № 1349/ 2024 г. по на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ.

Становището на ЧСИ е, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън срока за обжалване.

В срока за администриране на жалбата, е постъпило от Т. Б., искане за отвод на настоящия състав, тъй като имало съмнения за безпристрастност в състава, тъй като само този състав разглеждал делата.

За да се произнесе, настоящият състав на ОС - Благоевград съобрази следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 1349/ 2024 г. по 1 описа на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ е било образувано на основание на изпълнителен лист, издаден в полза на Л. Г..

С постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 13217/ 02.12.2024 г. по изп. Д. № 1349/ 2024 г. по на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ, са определени разноски за такса пред ЧСИ и адвокатски хонорар за воденото изпълнителното производство.

Покана за доброволно изпълнение изх. № 13217/ 02.12.2024 г. по изп. Д.

№ 1349/ 2024 г. по на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ, е връчена на длъжника на 08.01.2025 г.

Видно от материалите по изпълнителното дело, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че задължението по ИД е в размер на 5000 лв. олихвяема сума, ведно със законната лихва от 03.05.2022 г., която към момента на ПДИ е 1642.13 лв., неолихвяема сума за държавна такса за издаване на ИЛ в размер на 5 лв., неолихвяема сума за разноски по изпълнително производство за адвокатски хонорар в размер на 678.48 лв., неолихвяема сума за разноски по изпълнително производство в размер на 40 лв., както и пропорционална такса в размер на 727.26 лв..

Покана за доброволно изпълнение изх. № 13217/ 02.12.2024 г. по изп. Д.

№ 1349/ 2024 г. по на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ, е връчена на длъжника на 08.01.2025 г.

В случая, жалбата е подадена чрез ЧСИ на 09.04.2026 г., но с оглед указанията от АС – София, жалбата не е просрочена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване (исторически аргумент от ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва, когато такъв акт бъде издаден. В случая с отхвърляне на искането за присъждане на разноски, постановлението на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, попадащо в изчерпателно определените случаи по чл.

435 ГПК.

Съдът намира, че следва да се произнесе по същество, тъй като не е налице отмяна за отвод на състав, тъй като в искането за отвод не се съдържат 2 твърдения за факти, обуславящи някои от хипотезите на чл. 22 ГПК за отвод на съдията.

Разгледана по същество е основателна поради следното:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І - "Общи правила". Предвид систематичното им място, последните важат, както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено чл. 79 ГПК, а именно в случаите, в които делото се прекрати по чл. 433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.

Следователно длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: 1/ когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил задължението си по него преди това, и 2/ когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител - така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК.

Следователно отговорността за разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК. Този принцип важи, както в исковия процес, така и в изпълнителния процес.

В случая, съдът приема, че по делото е установено, че длъжникът не само не е направил опит за изпълни доброволно задължението си по съдебното решение, като е извършил необходимите действия по изпълнението – не превел е дължимите суми по банков път или с пощенски запис преди образуване на изпълнителното дело и дори преди изваждане на изпълнителния лист, а доколкото са налице данни в делото, не е изпълнил месеци след изтичане срока за доброволно изпълнение. Кредиторът е образувал изпълнително дело, като по делото не се съдържат платежни документи, които да установят че преди образуване на изпълнителното дело (дори преди датата на издаване на изпълнителния лист) посочените в поканата за доброволно изпълнение суми са били платени на взискателя. С оглед на така установеното, следва да се приеме, че с поведението си длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното дело и той следва да понесе 3 отговорността за разноски по същото. Колкото до възражението, че взискателят, като ищец в исковото производство не е посочил в исковата молба по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка, то това изискване не е скрепено със санкция в изпълнителния процес, още повече, че длъжникът разполага с различни средства, предвидени в закона, за да се освободи от забава.

В случая приложение не следва да намери чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнението се прекратява, ако длъжникът представи квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

От това следва извода, че процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя.

Изборът на взискателя да предпочете ангажирането на съдебен изпълнител за сума, която не му е платена на падежа, с произтичащите от това дължими такси, включително и за предприети действия, не води до вреда, която взискателя да носи отговорност да репарира, ако положи грижата на добър стопанин за собствения си интерес. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК почива на идеята, вложена и в текста на чл. 78, ал. 2 ГПК. По аргумент от противното взискателя има зачетен от закона интерес да очаква възстановяване на разноски, направени от неизпълнението на длъжника.

Утвърдената граница на отговорност за обезвреда се явява намаленото имущество на взискателя, наложено от поведението на длъжника. В случая длъжникът не е изпълнил доброволно своите задължения към взискателя преди образуване на изпълнителното дело, като не е превел сумите по банков път и пощенски запис преди изваждането на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело, поради което и съдът приема, че поведението на длъжника не го освобождава от отговорността за разноски в изпълнителното дело, защото е станал причина за образуване на същото.

Действително може взискателя да не е знаел, че длъжникът му е превел парите по банкова сметка, но подобно процесуално поведение настоящият състав намира за противоречащо на установения в чл. 3 ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права, което не може да бъде толерирано от съда. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган - така и решение № 325/29.12.2014 г. по гр.д. № 4263/2014 г. на ВКС, IV г.о.

От друга страна, в конкретния случай по делото не е представено платежно нареждане, от което е видно, че сумата, предмет на изпълнителното дело, е внесена по негова банкова сметка преди образуване на изпълнителното 4 дело - този факт не се оспорва. Доводите изложени от длъжника, че взискателят, като ищец в исковото производство не е посочил в исковата молба по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка, то това изискване не е скрепено със санкция в изпълнителния процес, като съгласно разпоредбата на чл. 97 ЗЗД пари могат да се оставят за пазене в банка и без разрешение на съда, като разпоредбата не предвижда забрана, ако длъжникът не знае банковата сметка на взискателя, да преведе сумата по доверителна сметка, като не е необходимо нито уведомяване, нито разрешение на съда.

По гореизложените съображения обжалваното постановление следва да бъде оставено в сила. Относно размера на възнаграждението за адвокат, липсва направено възражение за прекомерност надлежно в срок, поради което съдът не дължи произнасяне по размера на същото.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Т. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. Ц., срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 13217/ 02.12.2024 г. по изп. Д. № 1349/ 2024 г. по на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 по описа на КЧСИ, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5