Решение № 1917 от 21.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1917 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20251100105421 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Х. В. А. с правно основание 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от падане на заледен тротоар на 24.11.2024г., за сумата от 30 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, сумата от 12 599,47 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди инцидента и заместващото го обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 24.11.2024г. до 03.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане, сумата от 540,00 лева обезщетение за имуществени вреди за възстановителнорехабилитапионни процедури, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени съображения, че на 24.11.2024г., около 19:00ч., след обилен снеговалеж и силни заледявания на пътя ищецът се придвижвал по десния тротоар на ул.„Александър Фон Хумболт“ в посока ул.

„Коста Лулчев“ в гр.София, отивайки към магазин „Фантастико", който е в същия район. Слизайки от тротоара, за да премине на левия тротоар на ул.

„Александър Фон Хумболт" и да продължи по ул. „Коста Лулчев", се 1 подхлъзнал върху дебел слой лед, простиращ се от тротоара към улицата и паднал с цялата си тежест върху лявата си тазобедрена става и гърба, вследствие на което било невъзможно не само придвижването му, а и изправяне на тялото. С помощта на приятели е закаран в Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" и след преглед е установено, че има ляв ацетабулум, лява хълбочна кост и счупен l2-ти гръбначен прешлен, представляващи увреждане на тазобедрена става и гръбнак. След извършена интервенция по възстановяване на увредените структури и 10 дневен престой на строг болничен режим в неподвижно състояние и екстензионна терапия, е изписан на 04.12.2024г. с предписано домашно лечение. В следващите два месеца бил изцяло неподвижен, не могъл да се изправя сам от леглото, да се обслужва по отношение на физиологичните и хигиенните си нужди, да си приготвя храна, за което му помагали близки. Преживял и все още изживява силен емоционален стрес, че е в тежест на приятелката си. От датата на инцидента до 03.04.2025г. бил във временна нетрудоспособност, като са проведени редица консултативни прегледи. След 03.04.2025г. е проведена активна рехабилитация, която е на обща стойност 540,00 лв. През възстановителния период ползвал патерици, а впоследствие бастун, който ползва и към момента. Претърпените страдания били силно изразени поради невъзможност за самостоятелно обслужване и придвижване през дългия период на възстановяване вследствие на обездвижването, било разрешено сядане в леглото едва в средата на месец януари 2025 г. докогато са забранени всички движения. След януари 2025г. започнал прохождане с патерици, а в началото на месец март могъл да се придвижва с бастун само до тоалетно помещение. Целият период на възстановяване е повече от 4 месеца и е съпроводен със сериозни болки, приемане на медикаменти, както и с негативни изживявания поради безпомощното си състояние. Към настоящия момент, при промяна на времето и при натоварване на увредения крайник изпитва болки, които са в резултат на инцидента. Бил лишен от възможността за общуване с приятели и да извършва обичайни ежедневни дейности, което довело до силен емоционален стрес и последващи затруднения да се социализира отново. Въпреки проведеното лечение не се е възстановил в състоянието си пред инцидента, като са останали ограничения на лява тазобедрена става, болки в гърба и невъзможност да повдига тежки предмети и да се натоварва, а поради трудното зарастване на фрактурите продължава да 2 търпи имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Въпреки проведеното лечение не се е възстановил в състоянието си преди инцидента, като са налице ограничени движения на лява тазобедрена става, болки в гърба и невъзможност да повдига тежки предмети. Изпитва безпокойство, когато разказва за случилото се, изпитва възмущение, което създава у него чувство н напрегност поради непочистените тротоари.

Ответникът Столична община е представил писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Излага, че посоченото място на инцидента е почиствано от търговските дружества, конституирани като трети лица помагачи, и са съставени съответни протоколи, удостоверяващи надлежното изпълнение на задълженията им по сключените с тях договори.

Третите лица помагачи на страната на отвтеника „Грийн Партнърс“АД и „БКС-Х. Н.“ЕООД изразяват становище за неосноватеност на исковете.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че в резултат на процесния инциден ищецътцата е получил следните увреждания: В резултат на инцидента/ 24.11.24г., ищецът Х. А. на 40г. е получил след н ите у вреж д ан ия, к онто им ат травматичен характер: -Счупване на таза/счупване наацетабулум - лява главулечнаямка-ЛТБС и счупване на лява хълбочна кост, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. -Счупване на ТХ12 /гръден прешлен.

Причинило на пострадалия затруднение на движенията на снагата за срок подълг от 30 дни. -Съгласно представените писмени доказателства по делото уврежданията са в резултат от подхлъзване на непочистен лед и сняг на границата на тротоар-улица, възкнали при падане от собствен ръст на лявата страна и гърба.

2. Проведено е комплексно лечение в болнични и домашноамбулаторни условия. На 24. 11. 24г. посетил УМБАЛСМ"Пирогов", прегледан е и са назначени изследвания, консултации със специалист и е диагностициран и хоспитализиран поради счупване на ляв ацетабулум, лява хълбочна кост и ТХ12 гр. прешлен. По спешност ляв долен крайник поставен на директна 3 екстезия. Назначен постелен режим, вливания, антик, и антиб. терапия.

Проведено консервативно лечение. Изписан с подобрение, без сетивни и цирк. смущения на увредения крайник, приучен да ходи с 2 ПС- патерици без натоварване на крайника, продължена антик, терапия за 30 дни, назначени 2 КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията, посочена рехабилитационна програма.

-Болките и страдания които търпял ищецът били най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на крайника на директна екстензия в началото на раздвижването.

-Проведено е консервативно лечение в болнични и домашноамбулаторни условия. Директната екстензия е поставяне под локална анестезия на скоба и тежест на увредения крайник с цел отбременяване на тазобедрената става, с оглед зарастване на счупването на ацетабулума и хълбочната кост. Ищецът бил временно нетрудоспособен 131дни.

-По делото няма представена медицинска документация за остатъчни последици от получените травми. За бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето е възможно пострадалият да се оплаква от болка и дискомфорт в областта на счупванията.

В открито съдебно заседание на въпроси на страните, вещото лице отговаря, че развитието на риск от коксертроза или друга дегенеративна ставна болест в резултат на тези увреждания е въпрос на време и на развитие.

Зависи от начина на живот на лицето, от провеждане на физиотерапия, балнеолечение и на този етап етап не може да се каже с абсолютна точност кога коксертрпозата ще напредне. С времето е възможно да напредне, но при съответно спазване на определен режим на живот, начин на живот и физиотерапия, балнеолечение , с което във времето могат да се забавят дегенеративните процеси. Към момента ищецът е възстановил това, което е било след травмата, а доколко нещата ще се развият дегенеративно, както по отношение на тазобедрената става, така и по отношение на гръбнака - това е въпрос на време и полагане на усилия за здравословното състояние на самия ищец. При подобни счупвания, още по време на болничното лечение крайникът е поставен на директна екстензия - теглене на крайника с тежест, което осигурява обременяване на самата тазобедрена става с оглед по-лесно заздравяване на самия ацетабул, тъй като главата, при натоварване, това ще 4 забави процеса на заздравяване или костно срастване на счупването на ацетабулума, което се вижда съвсем ясно на ЯМР и продължава счупването към костта в ляво.

Съдът приема, че не следва да обсъжда представените писмени доказателства, отразяващи здравословното състояние на ищеца, тъй като са взети предвид от вещото лице по СМЕ, която следва да се кредитира.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят И.Й.П.-приятел на ищеца от детските години и почти пряк участник в инцидента, настъпил в края на м. ноември, при който ищецът паднал на тротоара. Чул го да вика, малко след като се срещнали на улицата. Обърнал се и видял, че е паднал и отишъл да го вдигне. Видял, че ситуацията е тежка, защото видимо изпитвал болка и бил в шок. Оставил го да седи на тротоара и отишъл да извика приятел с медицинско образование. След това, с още един човек с кола, го качили в колата и го закарали в „Пирогов“. Обадил се на баща му и на приятелката му да дойдат. Мястото е на кръстовището на ул.

„Александър фон Хумболт“ и ул.“Николай Коперник“, с разбит тротоар, с две кофи за боклук от едната страна, със сняг и лед върху самия тротоар, на който се подхлъзнал ищеца. Намерил го на самия ъгъл на част от тротоара и в поголямата си част на самата улица. Свидетелят също се подхлъзнал на това място, което е усойно и винаги заледено, а не е видял да се почиства. Не можел да се изправи и да стъпи на крака. Свидетелят ходил доста често на гости в дома на ищеца и в болницата на свиждане. Поне 5 до 6 месеца не ходел на работа и бил на легло постоянно. Чак на 4-ия месец започнал да ходи с патерици. Помагал му, най-вече морално и психически с компания и ако има някаква работа да се свърши или покупка на продукти, нещо да се занесе. На 10 дни по веднъж ходел. За него се грижели най-вече приятелката му и баща му.

Свидетелката Л.М.Г., приятелка на ищеца. Научила за инцидента от него, писал й по месинджър, че е паднал доста сериозно и са го завели в „Пирогов“. Веднага отишла в „Пирогов“, където бил приет и поставен на носилка. Бил в доста тежко състояние, тъй като много силно го болял крака в тазобедрената става, тъй като се усукал и паднал. Имал изключително големи болки, треперел му гласа и всеки момент щял да заплаче. Няколко пъти го видяла да плаче при преместване от точка А до точка Б за скенер и др.

5

Изписали го на 4 декември официално и 10-ина дни останал в болница. Не са му правили операция. В продължение на целия престой трябвало да се консултират двама хирурзи дали да има или да няма операция. Впоследствие се оказало, че тази операция, която може да се направи е изключително рискова за неговия живот. В продължение на 6 дни бил с екстензия, но при това залежаване започнал да вдига температура и му вливали системи, антибиотици му давали и допълнителни лекарства. От това залежаване отзад на гърба му станали като рани, които трябвало допълнително да се мажат.

Съответно нямало как да става и се облекчавал в леглото. Трябвало да се консултират със съдов хирург откъде идва тази температура, която вдигал, на моменти до 40°С. След изписването му имал изключително големи болки, отново вдигал температура до близо 40°С. През цялото време продължавали да му мажат гърба, тъй като бил залежал. Бил в изключително тежко състояние, като лекарите им обяснили, че докато е в легнало положение всеки ден трябва да му се бият инжекции за избягване на тромби, които могат да отидат в мозъка и да причинят по-тежки последствия. Той сам си поставял инжекциите. Изхождал се е легнало състояние с помощта на биде, след което те почиствали. Два месеца не можел да става от леглото. Понесъл случилото се изключително тежко, тъй като бил много активна личност. Всеки ден излизал, ходел на фитнес, много пътувал, а това време му се отразило много тежко < тъй като не може да работи. Рядко го посещавали приятели през зимата. < която била много коварна тогава. След втория месец започнал полека лека да се изправя. Много силно го болеше понеже един от прешлените, мисля, че беше 12-ти, не съм сигурна, но счупването, което беше– ямката на тазобедрената става – там зарастването беше много продължително. Сега не е възстановен напълно, не трябва да вдига килограми, за да няма допълнително нараняване. Може да ходи, само, но при промяна на времето изпитва много силни болки. Продължава да не може да вдига тежко. Приложена е рехабилитация след 2-3 месеца от инцидента, като всеки ден ходел на процедури и вкъщи правел раздвижвания. Изострили се личните им отношения.

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2511e842-3d67-42e4-86b1-928579d0fff7