Решение № 3863 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3863 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20211100113123 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от З3Д и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени от Б. Г. Ц., ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „********, чрез адв. В. Х. Б. против Г. Р. Б., ЕГН ********** от гр.София, кв.Симеоново, ул."******** и Е. Л. Е., ЕГН ********** с адреси в гр.София, кв.Симеоново, ул."******** и гр.Плевен, ж.к."********. Моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно сумата общо от 122 588лева, равностойни на 62678,25 евро, ведно със законната лихва върху главница в размер на 100 000лв, равностойни на 51129,19 евро, считано от 29.10.2021г и върху главница от 22 588лв, равностойни на 11549,06 евро, считано от 26.01.2023г (датата на увеличение на иска за главница) до окончателното изплащане, представляваща сбор от предоставени от ищцата заеми, дължими й солидарно от ответниците на основание Споразумение от 06.11.2013г за връщане на паричен заем, с нотариална заверка на подписите, ведно с Анекс от 31.10.2016г; както и сумата от 30 224лева, равностойни на 15453,29 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в рамер на 100 000лв, равностойни на 51129,19 евро, за периода 07.11.2018г- 29.10.2021г; както и сумата от 12 000лева, равностойни на 1

6135,50 евро, представляваща договорна лихва от 4% върху главницата в рамер на 100 000лв, равностойни на 51129,19 евро, за периода 29.10.2018г29.10.2021г. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответникът Г. Р. Б., чрез адв. Р. Т. Б., оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответникът Е. Л. Е., чрез назначения му особен представител адв. П. И.

Г., оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената на 29.10.2021г от ищцата искова молба и уточнена в хода на делото, твръди, че между нея и дружеството „Редлайн Пикчърс“ ООД били сключени описаните договори за заем, като дружеството като длъжник било заместено от двамата ответници със сключено между тримата на 06.11.2013г извънсъдебно Споразумение за връщане на паричен дълг, с нотариална заверка на подписите и въз основа на същото били прекратени образуваните съдебни дела - гр.д.№ 3323/2013г. на СГС, 1-20 с-в и гр.д.№ 29527/2013г. на СРС, 46 състав.

В т.1.2 от Споразумението били посочени конкретните суми, общо от 122 588лв или 62 520 евро, за които то било постигнато, а именно: на дата 10.03.2008г - 40 000лв, изплатени в брой на Г. Б.; на дата 02.07.2008г - 14 000лв, изплатени в брой на Г. Б.; на дата 06.08.2008г - 10 000лв, изплатени в брой на Г. Б.; на дата 06.11.2008г - 6 254лв, изпратени по Western Union на Е.ян Е.; на дата 10.11.2008г - 3 150лв, изпратени по MoneyGram на Е.ян Е.; на дата 14.11.2008г - 2 056лв, изпратени

Е.ян на дата 18.11.2008г - 8 128лв, изпратени

Е.; по MoneyGram на Е.ян Е.; по

MoneyGram на на дата 26.11.2008г - 16 500лв, преведени по банков път на сметката на Редлайн Пикчърс ООД; на дата 04.12.2008г - 10 000лв, преведени по банков път на сметката на 2

Редлайн Пикчърс ООД; на дата 09.12.2008г – 5 000лв, преведени по банков път на сметката на Редлайн Пикчърс ООД; на дата 11.12.2008г – 5 500лв, преведени по банков път на сметката на Редлайн Пикчърс ООД; сумата от 1 600лв, изплатени в брой на Е.ян Е. и сумата от 400лв, изплатени в брой на Е.ян Е., като в тази част Споразумението имало характерът на установителен договор.

Съгласно споразумението ответниците се задължили да й върнат дадената от нея в заем сума общо от 122588 лв. или 62520 евро в срок до 06.11.2018г., на месечни траншове до 10-то число на месеца по посочената банкова сметка, заедно с договорна годишна лихва от 4% и заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума.

Съгласно чл.2.2 от това споразумение, ответниците се били задължили да отговарят солидарно за задълженията, които били уговорени в лева, алтернативно в евро, с право на избор който принадлал на длъжниците, съгласно чл.130, ал.1 от ЗЗД защото в споразумението не било договорено на кого е предоставен. Правото на избор преминало върху ищцата, тъй като ответниците не изпълнили задълженията си.

На 31.10.2016г. страните подписали Анекс към Споразумението от 06.11.2013г. с който прекъснали давността за вземанията по споразумението съгласно чл.116, б."а" от ЗЗД и в него установили, че за изминалия период от 35 месеца от подписването на Споразумението, ответниците трябвало да й върнат част от дължимата главница в размер на 71509лв, заедно с договорната лихва от 4 % в размер на 14300лв за изминалия период, заедно с дължимата законна лихва за периода на забавата която била в размер на 10925 лв.

Установили също, че до 31.10.2016г. ответниците й били върнали само сумата общо от 15300лв, от които 12000лв били върнати от Е. Е., а 3000лв - от Г. Б., като с платената сума от 15300лв се погасява договорната лихва от 4% и половината от законната лихва за изминалия период, а неплатената за изминалия период главница в размер на 71509лв, заедно с останалата част от дължимата главница в размер на 51079лв, ще бъдат върнати от ответниците на равни месечни вноски в срок до 06.11.2018г. Във връзка с направените възражения от ответника Б. по действителността на Споразумението и 3

Анекса, ищцата твръди, че от Б. били извършени действия, с които той бил потвърдил подписаните от него Споразумение и Анекс.

След датата на подписване на Анекса към Споразумението, от ответниците не били извършени никакви плащания, поради което ищцата твърди, че й дължат солидарно главницата от 122 588лв, съобразно допуснатото в хода на делото увеличение на първоначално предявения иск за главница, ведно с лихви.

С подадения по делото от ответника Г. Р. Б. отговор с вх.№ 33705/16.12.2021г и с вх.№ 67933/19.10.2022г, двата приети от съда за подадени в срок с протоколно определение от 23.04.2024 г. заявява, че счита Споразумението от 06.11.2013г за нищожно в частта за сумите, описани в т.

1.2. платени в лично качество на Е. Е. на 06.11.2008г, 10.11.2008г, 14.11.2008г, 18.11.2008г, а сумите от 1600лева и 400лева без посочена дата, общо от 21 588лв, които суми са включени в Споразумението без основание – те не представлявали задължение на дружеството към ищцата, а лично задължение на Е. към нея.

Счита Споразумението от 06.11.2013г за нищожно и като накърняващо добрите нрави, тъй като в него не е отразено, че описаните суми са предоставени в заем и Споразумението има характера на разписка за получаването им, нито били представени други доказателства за предоставяне на сумите. Ето защо, ако той бъде осъден да ги върне на ищцата, тя ще се обогати неоснователно с тези суми.

Ответникът оспорва да дължи връщане на сумите по Споразумение за връщане на паричен заем от 06.11.2013 и Анекса към него от 31.10.2016г и като унищожаеми, тъй като на първо място бил измамен да ги подпише от другия длъжник Е. с обещание, че няма да се наложи да връща каквито и да било суми по тях, а цялата отговорност за изплащане на задължениета се поемала от Е., като баща на детето на дъщерята на ищцата, поради това единствената причина Б. да ги подпише било това обещание.

На следващо място ответникът Б. ги подписал, защото бил заплашен от другия длъжник Е., че ако не ги подпише, Е. ще принуди родителите на Б. да прехвърлят на Е. притежаваната от тях къща в кв. Симеоново, гр. София и така ще остави Б. без наследство.

4

На следващо заявява, че споразумението е унищожаемо като сключено поради „грешка“ за сумите по т. 1.2, описани да са преведени на Е.иан Е. по Money Gram, през Western Union или дадени на ръка, т.е. те не са дадени формално или реално като заем на дружество „Редлайн Пикчърс“ ООД, Б. не носи отговорност за тяхното връщане и в тази част общата дължима от Б. сума е погрещно сметната – от общия сбор трябва да се извади деденото лично на Е..

На следващо възразява, че Споразумението от 06.11.2013г е нищожност, поради липса на основание в частта за сумите от т. 1.2. от същото, които били платени на Е. Е., в лично качество на дати 06.11.2008, 10.11.2008г., 14.11.2008г, 18.11.2008г., както и последните два записа за 1600 лева и 400 лева без посочена дата, също изплатени в брой на Е. Е., или общо сумата в размер на 21 588лв, Тази обща сума той не дължал, тъй като била включена в предмета на Споразумението без основание - чл. 26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД.

Ответникът посочва, че подписал Споразумението за връщане на паричен заем и Анекса към същото, но те били „унижожаеми“, защото бил измамен да подпише Споразумението и заплашен да подпише Анекса от дата 31.10.2016г. от другия солидарно отговорен по тях ответник Е. Л. Е., който с действията си поставил Б. в ситуация да не може да откаже да подпише, защото обещал, че ще плати задълженията и го уверил, че „той поема цялата отоворност за изплащане на дълга към Б. Ц. “, поради факта, че ищцата е майка на неговата приятелка Т.М. Ц. и баба на детето му. Ответникът Е. го заплашил, че ще се погрижи бащата на Б. да прехвърли на Е., като му дари или по друг начин, безвъзмездно, семейната къща на сем.Б.и на ул. „Г. П.“ 10, (ул.47ма) в кв. Симеоново, гр. София.

Поради тези твърдения Б. подписал въпросните два документа, за които възразява да дължи изпълнение на основание чл. 30 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.27 предл. 3, 4 и 5 от ЗЗД, а именно наличие на „заплашване“, „измама“ и „грешка“, направени в условията на евентуалност.

Ответникът продължава, че с Е. Е. се запознал през 2007г. докато следвах в СУ, Немска филология, а Е. работел в Eurotic TV - ТВ предавания живи еротични шоута. Впоследствие Е. убедил Б. и другите съдружници да регистрират дружеството „РЕДЛАЙН ПИКЧЪРС“ ООД, ЕИК 175437125, на което Б. бил вписан като управител, но бил такъв само формално, а всички 5 решения взимал Е. Е.. В периода 2007г - 2008г дружеството извършвало дейност в сферата на продуцирането на телевизионни предавания и създаване на видеосъдържание за немски сателитни телевизии. Ответникът Е. имал специфичен характер и способности за манипулация и убеждаване и така въвлякъл съдружниците, вкл. Б. в множество дейности, за чието реализиране Е. бил „главното действащо лице“, от първоначалната идея, през реализацията до събирането на печалбата. Всички решения се взимали еднолично от Е., който държал съдружниците в един вид „в подчинение“, карал им се редовно и ги заплашвал, че ако не правят каквото им каже, ще ги изхвърли от фирмата.

Поведението и характерът на Е. били доминантни и манипулативни до степен да ги подчини на всяка цена на волята му. Дружеството се нуждаело от финансиране и Т. Ц., дъщерята на ищцата Б. Ц., казала на Е., че майка й ще наследи голяма сума пари и Е. може да я убеди да ги инвестира в дейността на фирмата им. Т. Ц. и Е. очаквали дете, Т. също била съдружник в дружеството и Е. потърсил и получил финансова помощ от ищцата, която давала неколкократно парични суми. На Б. не били известни конкретните договорки между тях двамата, тъй като решенията за вземане на заеми били единствено на Е.. В периода август - септември 2008 г. Е. уведил Б. да продължат дейността на дружеството в Германия, без другите съдружници, двамата заминали за Германия, но дейността не потръгнала. По-късно Б. започнал друга работа и останал сам в Германия до лятото на 2013г, когато се върнал в България и започнал отново работа при Е. Е. в неговото дружество „ОМЕГА МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202578955, но без да има сключен трудов или друг приравнен на него договор – работил „на черно“ и му се плащало в брой.

В периода 2013г- 2014г бил и финасово и психически напълно под влиянието и „господството“ на Е. Е., тъй като единствените му приходи били от работата в „Омега Медия Груп“ ЕООД, а там бил подложен на голям стрес и постоянно високо ниво на психическо напрежение, създавано от Е..