Решение № 1018 от 09.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100506854 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20045237 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 27171 по описа за 2020 г. на СРС, 140 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Н. С.И. дължи на ищеца сумите, както следва: 2599,11 лв., представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „****, ад. № 078404, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, 198,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 4/6 части от дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., като е отхвърлен иска за главница до пълния предявен размер от 2607,49 лв., както и иска за лихва до пълния предявен размер от 202,19 лв. и за периода от 01.07.2017 г. до 14.09.2018 г.

Със същото решение съдът е признал за установено, че другият ответник Н. И.И. дължи на ищеца сумите, както следва: 649,78 лв., представляваща 1/6 част от стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за същия имот с аб. № 078404, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, 49,63 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2020 г. върху 1/6 част от дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., като е отхвърлил иска за главница до пълния предявен размер от 651,87 лв., както и иска за лихва до пълния предявен размер от 50,55 лв. и за периода от 01.07.2017 г. до 14.09.2018 г.

Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу ответниците, са уважени, е постъпила въззивна жалба. Жалбоподателите поддържат, че постановеното решение страда от редица пороци, че е недопустимо, неправилно и необосновано. Навежда, че в исковата молба ищецът не е посочил конкретното количество на топлинна енергия, което твърди да е доставил на ответниците и чиято стойност възлиза на претендираната сума. Освен това претенцията за цена на топлинна енергия не е била индивидуализирана по пера, което също е затруднило защитата на ответниците срещу предявения иск. Поддържа, че решението е недопустимо, доколкото в производството ищецът не е претендирал цена на топлинна енергия, начислена при условията на неосигурен достъп, а такова вземане е било присъдено с обжалвания съдебен акт.

С жалбата са заявени оплаквания за непълнота на доклада на съда, като възраженията на ответниците не са намерили място в него. Поддържа се, че се касае за потребителски спор, за непоискана доставка на услуги, неравноправни клаузи в общите условия, приложими към договора, че неоснователно доставката на топлинна енергия не е била прекратена с оглед намаляването на топлинния обем в сградата.

Освен това сметките за топлоенергия са били надписани, оспорено е било разпределението на топлинна енергия, направено с общите фактури, наведени са били възражения за противоречие на чл. 153, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ с КРБ, а също и за нарушения на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.

В хода на производството ищецът не е представил доказателства, че ответниците не са осигурили достъп за отчитане на уредите в имота. Нещо повече в случая е било установено, че над 70 % от домакинствата в сградата, вкл. ответниците са заявили, че не желаят доставка на услуги от ищеца, но последният не е изключил топлоподаването към сградата, а е начислявал завишени количества енергия за сградна инсталация и отопление.

Поддържа се също така, че ищецът не е доказал, че е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника.

Считат, че не е установено публикуването на общите условия, приложими към договора, съгласно изискванията на ЗЕ. Навеждат възражения, че не дължат заплащане за топлинните загуби на ищеца, които намират, че неправомерно са били възложени в тяхна тежест. Наведени са оплаквания за нарушения на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, чл. 47, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 и на чл. 51 – чл. 53 ЗЗП за индивидуален отказ от услугите на ищеца.

2

Намират за установено по делото, че ищецът е в забава да изпълни задълженията си по чл. 78 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г.

В обобщение на заявените с жалбата доводи до въззивния съд е направено искане да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените срещу ответниците искове.

Жалбата е оспорена от ответника с отговор, с който е заявено бланкетно становище за неоснователност на ангажираните от въззивниците оплаквания.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника част. Не се констатира основателност на оплакванията за нередовност на исковата молба, както и на тези, касаещи произнасяне по различен предмет от този, с който съдът е бил сезиран.

С исковата молба ищецът е заявил претенцията си за цена на доставени на ответниците топлинни услуги като е индивидуализирал същите чрез посочването на глобална стойност и конкретен период на потребление с посочени начална и крайна дата. Претендира се стойността на цялото количество услуги, доставени за периода, като е посочена цената, на която същите възлизат според ищеца. Според състава на въззивния съд не съставлява изискване за редовност на исковата молба разпределяне на претенцията „по пера“, доколкото се касае за единно вземане, а ищецът е формулирал доказателствено искане за изслушване на СТЕ по този въпрос. Ето защо и оплакването за нередовност на исковата молба, съответно за недопустимост на обжалваното решение, е неоснователно.

На следващо място неоснователно въззивниците поддържат, че решението е недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл, като е приел за основателна претенция на ищеца за вземане за топлинна енергия, начислена при неосигурен достъп до имота от страна на ответниците. Съдът е разгледал претенцията, с която е сезиран на заявеното от ищеца /договорно/ основание в рамките на посочените от ищеца предели и в съответствие с издадената заповед за изпълнение. Дали искът е правилно уважен за вземане, начислено на основание неосигурен достъп съгласно Наредбата за 3 топлоснабдяването, е въпрос по съществото на спора, който касае правилността на обжалваното решение, а не неговата допустимост.

С оглед изложеното, въззивният съд следва да разгледа оплакванията за неправилност на решението, с които е сезиран с въззивната жалба.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният е оспорил да е налице валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи /а и този факт не се оспорва от ответниците/, че са собственици на процесния недвижим имот /нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на И.М. И./. Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната енергия за процесния период.

Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, с която ответникът е сезирал въззивния съд. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови 4 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по отношение на нея да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

По отношение на възражението, че не е установено ищецът да е доказал публикуването на приложимите към договора общи условия съгласно изискването на закона, следва да се посочи, че такова конкретно възражение не е било заявено от ответниците нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание пред районния съд до приемане на доклада по делото, когато настъпва и процесуалната преклузия за релевирането му. От друга страна, фактът на публикуването на общите условия, приложими към договора, е служебно известен на съда, като с оглед липсата на навременно заявено оспорване от страна на ответниците, то и съдът не е разпределил тежест на ищеца да установява това обстоятелство в производството.

Разпечатката съдържа 36 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2511a1eb-45b6-4849-b781-09d697c76006