Решение № 97 от 28.02.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ловеч, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310101777 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване на сключен между страните Договор за потребителски паричен заем №137325550/06.11.2023 год., както и предявен при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на отделни клаузи от същия договор за заем.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Н. М. М. от гр.Ловеч, представляван от пълномощника си адв.Н. М. от АК-гр.Ямбол против „Креди Йес“ООД, ЕИК : 200688545, със седалище и адрес на управление : гр.Хасково, ул.“Лозарска“№12, представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов, в която изтъква, че на 06.11.2023 год. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски паричен заем №137325550, при следните параметри : Общ размер на предоставения кредит - 500.00 лв., ФЛП - 2,50%, ГПР 47.058%, такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора, такса за експресно разглеждане на договора в размер на 417.33 лева, която е разсрочена на 3 погасителни месечни всяка в размер на 139.11 лв.

Твърди, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл.4 от КРБ/. Затова чл.5 от ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, регулиращи правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл.6 от ГПК/.

Подчертава, че съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези :

1/.при нарушение на добрите нрави - т.3 от T P №1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, Решение №229/21.01.2013 год. по т.д.№1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; Решение №252 от 21.03.2018 год. по т.д.№951/2017 год. на ВКС, II т.о.; Решение №247 от 11.01.2011 год. по т.д.№115/2010 год. на BKC, ТК, II т.о; Решение №125 от 10.10.2018 год. по гр.д.№4497/2017 го. на ВКС, III г.о.

2/.при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение №23 от 07.07.2016 год. по т.д.

№3686/2014 год. на BKC, I т.о.; Решение №188 от 15.12.2017 год. по т.д.№2613/2016 год. на BKC, II т.о.; Решение №142 от 01.08.2018 год. по т.д.№1739/2017 год. на ВКС, II т.о.

3/.при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната 1 правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение №204 от 05.10.2018 год. по гр.д.№3342/2017 год. на BKC, IV г.о.; Решение №198/10.08.2015 год. по гр.д.

№5252/2014 год. на ВКС, IV г.о; Решение №384 от 2.11.2011 год. по гр.д.№1450/2010 год., ВКС, I г.о.

Затова ищецът счита, че следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията описани по-долу в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Намира процесният договор за недействителен, по аргумент на чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, т.11 и т.12 от ЗПК.

Отделно от горното подчертава, че в Договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК, ГПР по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 47.058% като намира процесният договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. В конкретният случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 47.058%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай. Годишният процент на разходите в размер от 47.058% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлиза на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на Банката, което е в нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Според ищеца таксата за експресно разглеждане има неравноправен характер и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга.

Таксата представлява скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Таксата за бързо разглеждане по същество е добавка към възнаградителната лихва и го обогатявала неоснователно. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът на посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР.

Ответникът твърди, че в ГПР по кредита е включена такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора. Таксата, обаче за експресно разглеждане в размер на 417.33 лева не е включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Така уговорената такса по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която ГПР ще се различава от посочения в договора.

Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която възпроизвежда текста на чл.10 (2) на Директива 2008/48/ЕО е нарушена поради некоректното посочване на ГПР, в който не е включена сумата за такса експресно разглеждане, а е следвало да бъде сторено това.

Освен това посочва, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предвид на това, в случая намира, че не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение счита, че сключеният между страните Договор за потребителски паричен заем №137325550/06.11.2023 год. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност, моли съда да прогласи клаузата от сключен между страните Договор за 2 потребителски паричен заем №137325550/06.11.2023 год., предвиждаща заплащане на „Такса за експресно разглеждане“, в размер на 417.33 лв. за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Н. М. М., ЕГН-********** против „КРЕДИ ЙЕС"ООД, ЕИК-200688545, че сключеният между тях Договор за потребителски паричен заем №137325550/ 06.11.2023 год. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда да прогласи клаузата от сключен между страните Договор за потребителски паричен заем №137325550/06.11.2023 год., предвиждаща заплащане на „Такса за експресно разглеждане, в размер на 417.33 лв. за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското/адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответното дружество „Креди Йес“ООД, представлявано заедно от Управителя Владислав Михайлов Инджов, чрез неговия пълномощник адв.Н.

Ш. от АК-гр.Хасково, в който последната от името на доверителя си счита, че така предявената искова молба е нередовна, неоснователна и недоказана, в който смисъл моли съда да я остави без уважение. Исковата молба не отговаря на изискването за задължително съдържание, посочено в текста на чл.127, ал.2 и ал.4 от ГПК. Доколкото в съдържанието на исковата молба е трябвало да се посочи банкова сметка, по която ответника да може да извърши плащане на сумата, за която се иска да бъде осъден, както и в случай на присъждане на разноски в настоящото производство. В съдържанието на исковата молба липсвало посочване на банкова сметка, поради което счита, че същата не отговаря на изискванията на закона за задължително съдържание и се явява нередовна към настоящия момент. Намира за неоснователни и недоказани ищцовите твърдения за нищожност на Договора за заем, тъй като още в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, Част II, т.5 и в чл.2 и чл.6 от договора за кредит са посочени условията за усвояване на кредита. В чл.3 са посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл.2.9 от договора е посочен конкретният размер на ГПР. В Част II, т.8 от приложения към исковата молба СЕФ е посочено, че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение.

Сумата по договора е посочена в чл.2 от договора за кредит. В този смисъл счита, че ГПР е ясно и точно посочен в цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР. Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за нищожност на чл.1, т.5 от Договора за заем, тъй като конкретната клауза не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на закона. Още в СЕФ, Част II, т.5 и в чл.2 и чл.6 от договора за кредит са посочени условията за усвояване на кредита. В чл.3 са посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл.2.9 от договора е посочен конкретният размер на ГПР. В Част II, т.8 от приложения към исковата молба СЕФ е посочено, че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение. Сумата по договора е посочена в чл.2 от договора за кредит. В настоящият случай таксата за експресно разглеждане на искането за заем не е задължително условие за сключване на договора, нито за разглеждане на искането. Тя е начислена само и единствено поради изрично изразеното от страна на ищеца като заемоискател желание искането му за заем да бъде разгледано експерсно. Евентуално в случай, че съдът счете спорната клауза на т.1.5 за нищожна, то моли да съобрази клаузите на чл.19, ал.5 и ал.6 от ЗПК, съгласно които надвишаването на максималния императивен размер на ГПР не води до нищожност за целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разход по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл.19, ал.4 от ЗПК. Акцентира също и на това, че клаузата за такса експресно разглеждане е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие – задълженията за такса за експресно разглеждане е самостоятелна, изрично определена по размер и основание и разграничена от останалите задължение по договора. Заедно с това, клаузата за такса за експресно разглеждане е част от несъщественото съдържание на договора, т.е. и без наличието на тази клауза договорът може да съществува. Поради това начисляването на прекомерно високи такси и неустойки по договора за кредит не следва да води до нищожност на договора в цялост, а може да доведе единствено до частична недействителност на съответните неравноправни клаузи на основание чл.26, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗЗД, чл.146, ал.5 от ЗЗП и чл.19, ал.5 от ЗПК. Предвид изложеното моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, като присъди на доверителя й „Креди Йес“ООД съдебно-деловодните разноски, за които ще представи списък по чл.80 от ГПК в открито заседание по делото.