Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 23.11.2021, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 148/2021
Вид
Решение № 60
Подписан
23.11.2021
В сила
31.12.2021
Състав
Пламен Александров Александров, Йорданка Георгиева Янкова, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кърджали, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20215100500148 по описа за 2021 година С решение № 260200 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 316/ 2021 г., Районен съд – Кърджали е осъдил о. К. да заплати на В. З. Т. от гр. К. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на стъпване върху липсваща/повредена тротоарна плочка и падане, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в общ размер на 2 034 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът о.

Кърджали, който го обжалва чрез своя представител по пълномощие в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Счита определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за неправилен и моли да бъде намален. Излага съображения, че решението на районния съд е неправилно поради противоречие с чл. 52 от ЗЗД относно прилагането на принципа за определяне на справедливо обезщетение, като счита, че определеният размер от 15 000 лева е твърде завишен и не е адекватен със социално – икономическите условия на страната и наложената 1 през последните години съдебна практика на съдилищата в Република България. Ориентировъчен критерий следвало да бъде практиката на другите равни и по-високи по степен съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи. Относно претърпените болки и страдания съдът кредитирал свидетелските показания на дъщерята на ищцата – Н. Т., която била единствен свидетел по делото, живеела с майка си и била заинтересована от максимално благоприятен изход на делото, като друг свидетел не бил разпитван. Поради това счита, че съдът непълно е изследвал обстоятелствата около самото стъпване и падане на ищцата, както и възстановяването след това, което е довело до непълно изясняване на обстоятелствата по случая и неадекватно определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди и в крайна сметка да неправилност на самото съдебно решение. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск или да отмени решението в частта, за разликата от 10 000 лева до присъдения размер от 15 000 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата В. З. Т., чрез своя процесуален представител, е подала писмен отговор, с който оспорва подадената жалба и излага съображения за правилност на атакуваното решение. Което иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с подадената въззивна жалба и доводите, изложени в нея, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от В. З. Т. против о. К., с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата на 10.09.2020 г. в резултат на стъпване върху липсваща/повредена тротоарна плочка и падане, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Установено е по делото, че на 10.09.2020 г. ищцата е постъпила в Спешно отделение към М. „Д. А. Д.“ А. гр. К. и съответно насочена към 2 рентген и травматолог, поради счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, като за срок от 30 дни била наложена гипсова имобилизация и изписано лекарствен продукт срещу евентуална тромбоемболия. На 14.09.2020г. ищцата е прегледана от съдебен лекар, който установил следните увреждания: – по полулигавицата и лигавицата на долната устна, в лявата й половина – кръвонасядане в размери 2/1 см., по предно – долната повърхност на брадичката - кръвонасядане в размери 1.5/1.5 см., по дланната повърхност на лявата ръка в близост до гривнената става – две охлузвания на кожата с размери 1.5/0.5см. и 1/0.5 см., дясната ръка – с имобилизираща гипсова превръзка, по левия крак – предната му повърхност в областта на колянната става - кръвонасядане в размери 2/1.5 см., по десния крак – предната му повърхност в областта на колянната става – кръвонасядане в размери 1/1.5 см.

Така установените увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали по начина, по който съобщава освидетелстваната, а именно на път за работа се спънала в неравност на тротоар и липсващи плочки и паднала.

Съдебният медик констатирал, че счупването на дясната лъчева кост на типично място (в долния й край) и в областта на лакътната става е довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за повече от един месец, а останалите травматични увреждания причинили болка и страдание.

Горното се установява и от назначената пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, съгласно която на В. З. Т. е било причинено: счупване на дясната лъчева кост на типично място (в долния й край) и в областта на лакътната става, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците, които увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин добре отговарят да са възникнали по механизма, съобщен от пострадалата – при спъване и падане от собствен ръст. Констатираното е, че счупването на дясната лъчева кост в долния й край и в областта на лакътната става довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Към момента на прегледа ищцата изпитва болка при движение в дясната гривнена и повече в дясната лакътна става, с невъзможност за пълна екстензия (разгъване) в лакътната става.

Установено е също така по делото, че увреждането на ищцата е 3 настъпило на 10.09.2020 г., когато вървейки по тротоар в границите на урбанизираната територия на гр. К. и в участък с липсващи плочки от настилката му, изгубва равновесие поради липсата им и пада на земята. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Т. – дъщеря на ищцата, така и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, съгласно която мястото на инцидента е тротоар с липсващо звено от настилката му, върху укрепен пътен банкет на пътното платно на републикански път 1-5, в участък от територията на гр.К..

Съгласно експертизата, видът, в който се намира тротоара, в участък с липсваща част от настилката, е пречка за движение на пешеходците, като може да бъде предпоставка за наранявания.

В случая се претендира обезщетение за вреди вследствие неполагане на дължима грижа от страна на о. К. (ответник по иска и въззивник в това производство) по обезопасяване и поддържане на тротоарната настилка на града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на ответника е налице – доколкото общинската тротоарна мрежа е със статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането й се осъществява от о.та, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването й от преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната о. – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, а разпоредбата на чл. 11 от Закона за общинската собственост вменява в тежест на собственика (ответник по иска) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато о.та не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази 4 връзка, в подадената въззивна жалба въззивникът релевира доводи единствено, че размера на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лева е неправилно определено, в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и е завишено, тъй като не отговаря на социално – икономическите условия на страната и на практиката на съдилищата.

Този довод е неоснователен. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая е установено, че в резултат на падането й на В. З. Т. е било причинено счупване на дясната лъчева кост на типично място (в долния й край) и в областта на лакътната става, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците, както и че счупването на дясната лъчева кост в долния й край и в областта на лакътната става довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Установено е също така, че към момента на изготвяне на заключението на вещото лице и извършения преглед В.Т. изпитва болка при движение в дясната гривнена и повече в дясната лакътна става, с невъзможност за пълна екстензия (разгъване) в лакътната става. В тази връзка, в съдебно заседание вещото лице от назначената съдебно – медицинска експертиза установява, че нараняванията на ищцата са както в гривнената става, така и в лакътна става, т.е., има счупване на лъчевата кост, в областта на гривнената става и вътреставно счупване в областта на лакътна става, или счупване в горната и в долната част на ставата. Изяснено е, че при такива счупвания, особено в областта на лакътната става, трябва да се вземе предвид, че същата става е сложна става, съставена от три кости – двете кости на предмишницата - лакътната, лъчевата кост и раменната кост, като предвид това, всяко едно вътреставно счупване на някоя от костите, образуващи лакътната става, е с продължителен оздравителен процес и тази продължителна болка, която остава и дефицит в движенията, най – вече на ръката в тази става, остават за много дълъг период от време и дори да стихнат, се появяват отново при физическо натоварване и при неблагоприятни атмосферни условия. Счупването, в долната част на ръката на лъчевата кост води до трайно затрудняване, а в горната част е вътреставно счупването в рамките на една сложна става, където болките, страданията и продължителността на оздравителния процес са много по- продължителни 5 във времето и хронифицират дори и след доста дълъг период след нараняването при физически усилия и неблагоприятни атмосферни условия.

Според вещото лице, лакътната става при вътреставно счупване повече никога не е същата. В случая, счупването на тази става в двете й места – в долната и в горната, при което всяко едно счупване само по себе си води до трайно затрудняване, въпреки че медикобиологичният признак е един.

Предвид вида и характера на увреждането – счупване на дясната лъчева кост в долния й край и в областта на лакътната става, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, както и кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците, причинили болка и страдание, както и установеното от назначената съдебно – медицинска експертиза, че и към момента на изготвяне на заключението В.Т. изпитва болка при движение в дясната гривнена и повече в дясната лакътна става, с невъзможност за пълна екстензия (разгъване) в лакътната става, а така също и обясненията на вещото лице, че счупването на горната част е вътреставно счупването в рамките на една сложна става, където болките, страданията и продължителността на оздравителния процес са много по – продължителни във времето и хронифицират дори и след доста дълъг период след нараняването при физически усилия и неблагоприятни атмосферни условия, и съобразявайки показанията на свидетелката Н. Т. за изпитвана от ищцата болка и страдание, въззивният съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищцата, следва да бъде определено в размер на 15 000 лева, в какъвто размер правилно е било определено от първоинстанционния съд.