Решение № 178 от 19.10.2026, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Свиленград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100804 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от О. Н. Н. с която е предявен срещу Д. В. Л. иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на Поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 103/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - няма, с адрес на поземления имот: гр. Свиленград, област Хасково, п.к. 6500, ул. ************, с площ: 267 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1653, кв. 9123, парцел XIII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***********, ***********, ***********, ***************, ведно с построената в този поземлен имот Сграда с идентификатор **************.1, със застроена площ: 78 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота, трайно свързани със земята. Твърди, че придобил описания имот на 09.10.2024 година, въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том III, peг. № 4896, дело № 416/2024 г. по описа на нотариус с peг. № 354 по РНК. Ответникът бил собственик на съседния на ищеца Поземлен имот с идентификатор ***********, ведно с разположените в него сгради, в това число Сграда с идентификатор ***********.2, която сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлявала Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 34 кв.м. Тази сграда била изградена в имота на ответника Л. през около 2007 г., като същата била ситуирана на страничната регулационна линия между двата имота, без съгласието на ищеца и на неговите праводатели, и без никакви строителни книжа. За тази сграда нямало одобрен архитектурен или инвестиционен проект, нямало издадено разрешение за строеж, нямало и протокол за строителна линия. Същата била изградена самоволно от ответника и в нарушение на основни законови разпоредби. Сградата нямала калканна стена към имота на ищеца, покривът й бил скатен и нямало противопожарен надзид, който да е с изискуемата височина поне 0,3 м. над покрива.

1

Ищецът твърди, че с жалба от 13.09.2024 г. неговият праводател – майка му Лиляна Матеева Н.а поискала от Община Свиленград да бъде разпоредено на ответника да предприеме действия по коригиране наклона на покрива на процесната сграда, като отстрани проблема с постоянно стичащите се в имота на жалбоподателката дъждовни води, а през зимата и топящи се снегове. В отговор на тази жалба била извършена проверка от служители на Община Свиленград, в хода на която същите решили, че процесната сграда не била жилищна такава, както било посочено в кадастралната карта и в документа за собственост на Л., а била сграда на допълващо застрояване. В тази връзка ищецът твърди, че ответникът ползвал тази сграда за задоволяване на жилищни нужди, а не като второстепенна постройка, както и че тази сграда изглеждала като пристройка към основната жилищна сграда в имота на ответника, а не като отделна постройка. В резултат на извършената проверка общинските органи установили, че от покрива на процесната сграда се стичало гравитационно дъждовна вода в имота на жалбоподателката, поради което дали предписание на нарушителя да се съобрази с чл.82, ал.1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като постави на покрива на процесната незаконна постройка противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м. над покрива, а също и да се съобрази с разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ. В изпълнение на дадените указания ответникът изградил зид от тухли върху най-долната част на конструкция на сградата - върху корниза на покрива на тази сграда, а не надзид с височина най-малко 0,3 м. над целия покрив на сградата, както трябвало да е по закон. Според ищеца, този надзид по никакъв начин нямало да може да спре преминаването на пламъци, искри и топлина от покрива на тази сграда към другата при евентуален пожар. Този зид от тухли въобще не бил противопожарен и не отговарял на никакви нормативни изисквания. Освен това, сградата била построена в нарушение на строителните правила за пожарна безопасност, при нарушаване на правилата за отстояние от съседния имот, а височината й била много над допустимото за подобен вид постройки. Всичко това водило до прекомерна гъстота на застрояването, пречило на нормално осигуряване на светлина в имота на ищеца, на нормално огряване от слънцето и на нормално проветрение.

С оглед гореизложено, ищецът иска от съда да осъди ответника да премахне (да разруши) цялата сграда с идентификатор ***********.2, както и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *********** и построените в него сгради. Твърди, че 1/2 ид. част от имота придобил по наследство от баща си В. Д. Л., а 1/2 ид. част от имота придобил на 17.02.2020 г. въз основа на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том I, peг. № 830, дело № 55/2020г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че без негово и на праводателите му разрешение бил изградил процесната сграда в своя имот, че не разполагал със строителни книжа за това, както и че сградата била изцяло незаконна. Посочва, че сградата с идентификатор ***********.2 била изградена от праводателя му - неговия баща В. Д. Л., за което последният имал строително разрешение № 1/17 от 12.03.1980г., издадено на основание чл.148 от ППЗТСУ, с което му се разрешавало да построи пристройка от 35 кв.м. към жилище на собственото си място в квартал № 123, пл. № 1757, при съседи Г. Г. и М. В.. Въз основа на това разрешение за строеж сградата била построена още през 80-те години на 20ти век и била нанесена в плана от 1993 година, а по-рано на това място имало стара паянтова сграда, която фигурирала в плана от 1954 година. Ответникът счита, че показателен за законното построяване на сграда бил факта, че същата била предмет на сделка – дарението от 17.02.2020 г., с което Мария В. Делсизова дарила на брат си и неин съсобственик – ответникът Л., собствената си 1/2 идеална част от Поземления имот с идентификатор *********** и находящите се в него сгради, в т.ч. сграда с идентификатор ***********.2.

Ответникът посочва, че въз основа на многократно подавани сигнали до Община 2

Свиленград от майката на ищеца, били извършени няколко проверки от общинските служители и единственото нарушение, което се установило, било наличието на улук с неправилен наклон, който капел върху постройка в имота на ищеца. След издаване на предписания от Общината, на покрива на процесната сграда бил изграден съответния зид, който да спира водата да не отива в съседния имот. Всъщност, постройката в имота на ищеца, върху която капел кривия улук, била незаконна и не била нанесена в кадастъра.

Затова, процесната сграда била законна и не подлежала на премахване, поради което предявения срещу ответника негаторен иск следвало да се отхвърли.

По тези съображения, ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и да осъдите ищеца да му заплати направените разноски по делото.

Ищецът е подал писмено становище по отговора на исковата молба, с който оспорва изложените в него твърдения като неверни. Счита, че в отговора ответникът е изложил взаимно изключващи се версии, относно предназначението на процесната сграда, като последователно я е определял като бубарник по плана от 1954 година, като пристройка през 80-те години на миналият век, като стопанска сграда по плана от 1993 година и като еднофамилна жилищна сграда по нотариалния акт от 2020 година. Тези твърдения били несъвместими и разкривали липсата на установено правно основание за изграждане на сградата. Ищецът оспорва твърдението на ответника, че посоченото в отговора разрешение за строеж било за изграждане на процесната сграда. Твърди, че това разрешение за строеж не било за изграждане на процесната сграда, а за разширяване на квадратурата на основната жилищна сграда, което разширяване влизало в контура на жилищната сграда, така, както същата била обективирана в кадастралната карта. Преди това разширение, основната жилищна сграда в имота на ответника била с площ около 70 кв.м., а след изграждане на пристройката била с площ от 107 кв.м. Ищецът оспорва и твърденията на ответника, че щом част от процесната сграда била прехвърлена по нотариален ред, означавало, че същата била законна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 ГПК, обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

С исковата молба се сочи като „неоснователно действие“ по смисъла на чл.109 от ЗС, незаконосъобразното построяване от ответника на сградата с идентификатор ***********.2 на границата на имота на ищеца и имота на ответника, и произтичащите от това стичане от покрива на тази сграда в имота на ищеца на дъждовни води, а през зимата – и топящи се снегове, липса на нормално осигуряване на светлина в имота на ищеца, на нормално огряване от слънцето и на нормално проветрение.

По делото се установява, че ищецът е собственик на описания в исковата молба Поземлен имот с идентификатор **************, находящ се в гр. Свиленград, ул.

************, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор **************.1 и ведно с всички подобрения и приращения в имота, който е придобил на 09.10.2024 г., въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том III, peг. № 4896, дело № 416/2024 г. по описа на нотариус с peг. № 354 по РНК.

Установява се, че ответникът е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в ************, ведно с разположените в него сгради, в това число процесната Сграда с идентификатор ***********.2. Ответникът е придобил 1/2 ид. част от имота и разположените в него сгради на 17.02.2020 г., въз основа на договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том I, peг. № 830, дело № 55/2020 г. по описа на нотариус с peг. № 354 по РНК. В този нотариален акт процесната сграда е индивидуализирана като Сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ от 34 кв.м., брой надземни етажи – един, предходен идентификатор – няма, с 3 предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, с административен адрес: гр.

Свиленград, Хасковска област, ***. Останалата 1/2 ид. част от имота и построените в него „жилищна сграда, паянтова салма и подобрения“ ответникът е придобил по наследство от баща си В. Д. Л., а последният ги е придобил въз основа на давностно владение, което е констатирано с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 5, том I, дело № 22/1979г. на Свиленградски районен съдия, съставен на 07.02.1979г.

Не се спори, че двата имота са съседни, а и това се установява от представените скици на имотите, издадени от СГКК – гр. Хасково (л.8 и л.9 от делото). Видно от приложената към исковата молба скица № 15-986414/14.06.2025 г. на Поземлен имот с идентификатор ***********, в същия имот са заснети три сгради: 1/. Сграда с идентификатор ***********.1, със застроена площ: 107 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 2/. Сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ: 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 3/. Сграда с идентификатор ***********.3, със застроена площ: 43 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Гараж. Видно от скицата, Сграда с идентификатор ***********.1 и Сграда с идентификатор ***********.2 са разположени на границата на ПИ с идентификатор *********** със съседния ПИ с идентификатор **************, собственост на ищеца. На скицата не е отразено на същата граница да са разположени сгради в имота на ищеца. В приложената към исковата молба скица № 15-986411/14.06.2025 г. на Поземлен имот с идентификатор ************** също не е отразено на тази граница да са разположени сгради в имота на ищеца.