Решение № 7394 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7394 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110152358 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.55/ срещу М. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 16.24 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането и 3.99 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 09.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35416/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ АД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата се стойност на извършената услуга дялово разпределение. В настоящото производство ищецът претендира стойността на извършена услуга дялово разпределение, както и мораторна лихва върху сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата подробно излага, че в хода на заповедното производство е заплатила дължимите суми за топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, както и разноските. Оспорва 1 дължимостта на претенциите за услуга дялово разпределение, като в тази връзка посочва, че не са сключени договори между етажната собственост и ФДР, както и между ищеца и ФДР. Оспорва и акцесорната претенция като развива подробни съображения в насока, че не е изпаднала в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предмет на настоящото производство е искова претенция за дялово разпределение, извършено във връзка с обект с абонатен № ******, представляващ ап. 138, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 97 по делото копие на Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти се установява, че В.П.Д. е придобил на 12.06.1991г., правото на собственост върху процесното жилище.

С протоколно определение, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът през исковия период е бил носител на правото на собственост върху процесното жилище, с оглед изявлението на ответника, че не оспорва факта, че е собственик на имота, заедно със сестра си Ф. В. Д..

От приложеното на л. 20 по делото удостоверение за наследници се установява, че В.П.Д. е починал, като негови наследници по закон са ответникът М. В. Д. и Ф. В.

2

Д. – негови дъщери. По аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН всяка една от тях е придобила правото на собственост върху ½ от жилището, респективно през исковия период ответникът отговаря за ½ от задълженията.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 32 по делото копие на протокол от проведено на 05.09.2002г., общо събрание на процесната ЕС се установява, че етажните собственици на бл. 88, находящ се в /адрес/, са взели решение да се сключи договор за извършване на услуга дялово разпределение с фирма „А.“ ЕООД. Такъв договор е сключени, видно от приложеното на л. 28 по делото копие.

Видно от приложеното на л. 25 по делото копие на Договор от 01.12.2006г. А.“ ЕООД прехвърля на „Н. и.“ ООД, правата и задълженията по договорите за дялово разпределение.

От приложените на л. 86 и сл. по делото документи от третото лице-помагач – „Н.“ АД се установява, че дяловото разпределение е извършено именно от тази фирма.

По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че няма сключен договор между ЕС и фирмата за дялово разпределение.

С протоколно определение от 17.04.2026г. / протокол л.100 по делото/ съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размерът на услугата за дялово разпределение за исковия период е 16.24 евро, като доколкото ответникът отговаря за ½ от задължението, исковата претенция се явява частично основателна за 8.12евро, като над тази сума до максимално предявения размер искът е неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна.

По разноските:

Предявени са искови претенции в общ размер на 20.23евро, уважената част е в размер на 8.12евро, респективно отхвърлената част е в размер на 12.11евро, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.

На ищеца следва да се признаят разноски за държавна такса и юрисконсултско 3 възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част в размер на 30.33евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. В. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумите както следва: 8.12 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 138, находящ се в /адрес/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35416/2025 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за дялово разпределение, в частта за сумата от 8.12 евро и иска за сумата от 3.99 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 09.06.2025 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 30.33евро – разноски.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ АД.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4