Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 19.10.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 359/2023
Вид
Решение № 273
Подписан
19.10.2023
В сила
19.10.2023
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.203 · Кодекс на труда
  • чл.203, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. ХАСКОВО, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500359 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от ТП «Държавно горско стопанство» Маджарово, с ЕИК 2016176540338 със седалище и адрес на управление гр. Маджарово ул."Петър Ангелов,, №7а решение №222/08.12.2022г. по г.д №3/2022г. на РС Харманли, с което се отхвърля предявения иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 от ЗЗД да се признае за установено по отношение на ТП ДГС Маджарово, с ЕИК 2016176540338 със седалище и адрес на управление гр. Маджарово, че Д. Г. А., ЕГН********** ***** дължи общо сумата в размер на 1725.80лева за имуществени вреди, представляваща сбор от заплатена от ищеца цена на частите, услугата и репатрирането на автомобил УАЗ с рег.№**** на стойност 1165.80 лева по фактура №11544/10.08.2021г. и сумата в размер на 560.00 лева по фактура №1588/28.06.2021 г., заплатена цената на лагер касета 2бр и комплект корона и касета -1бр. за ремонт на автомобил УАЗ с рег. №****, ведно със законната лихва върху главницата от 1725.80 лева, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-14.09.2021г.

Във въззивната жалба на се сочат нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.Намира иска за изцяло доказан,а изводите на съда за необосновани и в разрез с фактическата обстановка.Съдът необосновано е приел,че от страна на ищеца не е доказан фактическия състав на имуществената отговорност по чл.203 1 от КТ.Съдът превратно е възприел и интерпретирал доказателствата по делото,довели и до постановяване на неправилно решение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:

Въззивната жалба на ТП «Държавно горско стопанство» Маджарово е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

Пред Районен съд се е развило производство, обусловено от п редявен иск с по чл.422 от ГПК вр.203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 ЗЗД от ТП «Държавно горско стопанство» против Д. Г. А. за заплащане на 1725.80 лева.,представляващи имуществена вреда причинена на ищеца от увреждането на предоставен за управление служебен автомобил марка „УАЗ" с регистрационен №****.

Ответникът Д. Г. А. е оспорила иска с аргументи,че не са налице предпоставките за ангажиране на имуществена отговорност.

Установената фактическа обстановка е,че между страните е имало сключен трудов договор №14 от 10.11.2014г. ,по силата на който ответникът е бил назначен на длъжността "****» до15.07.2021г.

От съставен на 06.07.2021г.констативен протокол от комисия се установява, че при извършен оглед на репатриран аварирал автомобил УАЗ **** ,като е констатирано: километропоказател - 39339; строшени рога на предната броня; строшен габарит за мъгла; строшен диференциал /счупени зъби на зъбните колела/; липсва кората на предната лява врата, както и липсват дръжките за отваряне на вратата и прозореца; гумите силно увредени и износени, оригинални за смяна; при натискане на спирачките автомобила не спираповреда в спирачната система, гумите на автомобила са увредени и износени. От Фактура №1588/28.06.2021 г., ведно с платежен документ от 06.07.2021 г. и заверен препис на Фактура №11544/10.08.2021г., ведно с платежен документ от 30.08.2021 г. се установява извършения ремонт на автомобил УАЗ **** в сервиза на „Бамзи „ООД.

При тези обективни данни и въз основа на длъжностната характеристика на ответника,вменила задължението му да следи за техническото състояние, комплектността и външен вид на превозните средства и съответствието им с нормативните изисквания; проверява техническото състояние на автомобилите след работа, определя необходимостта от ремонт; носи отговорност за вреди и автопроизшествия поради некачествен ремонт;отговаря за техническото състояние и правилната експлоатация на автомобилите и другите транспортни средства,жалбоподателят се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по г.д. №928/2021г.,оспорването на която е обусловило и настоящия иск по чл.422 от ГПК.

Спорният момент в исковото производство и предмет на въззивен контрол е налице ли са предпоставките и основанията за отговорността на работника по чл.203 от КТ за реализиране на имуществена отговорност на работника при изпълнение на 2 трудовите задължения,свързани с опазване на поверено имущество в случая МПС.

Безспорно от обективна страна е налице увреждане на МПС на стойност1725.80 лева,заплатена от работодателя.Но както правилно първоинстанционният съд е приел,субективният момент за реализиране на отговорността не е установен от работодателя. В периода от 31.10.2019г. до 25.03.2021 г. през който е причинена вредата на автомобила се установява, същият е управляван освен от ответника и от други лица Е. Е. и Х. Е.При това положение не се доказва еднопосочно и категорично,че именно ответникът е отговорен за причиненото увреждане на МПС.

При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава решение №222/08.12.2022г. по г.д №3/2022г. на

РС Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3