Определение № 805 от 09.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1336/2023
- Вид
- Определение № 805
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.95, предложение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.96 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.147, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.58 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 805 гр. София, 01.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:
Васил Христакиев
Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20238002901336 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. К., М. И. К., Ц. К. К., ЕТ „Крас-7—К. К.“ и „ Корнер“ЕООД против решение № 164 от 03.05.2023 г. по т. д. № 521/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- „ УниКредит Булбанк“ АД, гр. София, чрез пълномощника си- адв.К. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С изложението по чл.284,ал.3, т.1ГПК, касаторите чрез пълномощника си – адв. М. П. – А. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Изложени са пространни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като са цитирани и съдебни актове на ВКС, които страната е свързала с нейното разбиране по спора. Така е твърдяно, че процесното решение противоречи на решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като противоречието се изразява, според касаторите в неспазване на указанията относно тълкуването и приложението на материалния закон, при определяне на приложимия обективен пазарен 1 индекс по договора, както и неотчитане от решаващия състав на ПАС на настъпилите промени в уговорения между страните и приложим по договора за кредит обективен пазарен индекс софибор в двете посоки - както в посока неговото увеличение, така и в посока неговото намаление, настъпило по време на действие на договора за кредит и двата анекса, а така също в и неотчитане от въззивния състав на въведения с договора за кредит и общите условия към него праг на промяна на лихвата, вследствие, на което в обжалваното решение, въззивният съд приложил погрешен погасителен план.
Поддържано е противоречие с решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по тд 1504/018 г. по реда на чл.290 от ГПК ВКС и с решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС, ТК, I отделение, по т.д.3686 / 2014г.,като противоречието се изразява в неправилно приложение на материалния закон, при отказ / пропуск на въззивният състав да прогласи цялостна нищожност на двата анекса по договора поради допуснато нарушение на императивните норми на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради неравноправност, на основание чл.143 вр.чл.146 от ЗЗП. Поддържано е противоречие с решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС, ТК, Iт.о., по т.д.№ 535 по описа за 2016 г., както и с решенията на СЕС относно въведената забрана за съда да изменя валидно уговореното между страните съдържание на процесния договор за кредит в случай, че прогласи нищожност поради неравноправност на някои договорни клаузи. Твърдяно е и противоречие с т.18 от ТРОСГТК № 4 /13г., както и с ТРОСГТК № 8/2017 г., в частта, съгласно която, за да е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, оттам - за да се дължи лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница, е необходимо да са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. В тази връзка е поставен въпросът 1/ „ Дали при забава на кредитора Уникредит Булбанк АД и виновно неизпълнение на договора от негова страна, изразяващо се в неправилно определяне размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита въз основа на нищожни договорни клаузи и в нарушение на валидно уговорената между страните методология за изчисление и изменение на лихвата по кредита, при отчитане единствено повишението на приложимите пазарни индекси 1-месечен софибор и 3месечен софибор, но не и тяхното намаление, както и при удържане от кредитната сметка на длъжника на суми в повече от реално дължимите по 2 договора, а така също дали при неизпълнение задължението на банката да информира своевременно длъжника колко точно дължи като месечни погасителни вноски съобразно валидно уговорените между страните ценови условия по кредита, дали така описаната кредиторова забава освобождава напълно длъжника от последиците на собствената забава, на основание чл.96 от ЗЗД, като обосновава липса на материалната предпоставка за настъпила предсрочна изискуемост по кредита?“ и 2/ „. Дали неизпълнение или забава на длъжника, което се дължи и на гореописаните обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може и е бил длъжен да отчете съпричиняване на вредите, като намали евентуално дължимото обезщетение за забава или освободи длъжника от отговорност, на основание чл.83 от ЗЗД?“ Процесното решение според касатора противоречи и на ТРОСГТК № 8/2017 г., тъй като е твръдяно, че съдът е присъдил суми за възнаградителна лихва и неустойка извън процесния период, въпреки факта, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е налице забава на длъжника. Поддържано е още, че „процесното решение“ противоречи на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/ 09.12.2013г.по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС, ТК, I отделение, по т.д.3686 по описа за 2014г. , както и на решение по дело С-243/08 на СЕС по въпроса – „Вмененото служебно задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, да възлага по свой почин събиране на доказателства и да остави неприложени неравноправните клаузи, като тълкува същите по благоприятен за длъжника начин, освен когато длъжникът се противопостави на прогласената неравноправност. „ По така формулираното като въпрос било налице основание за допускане до касация както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по т.2 на същия текст -въпросът бил решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. /напр. решение по дело С-243/08 на СЕС/. След тези оплаквания е посочено -.“ На основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК : налице е правен въпрос, пряко свързан с предмета на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаещ правните последици, пълното или частично освобождаване на длъжника от отговорност при установена забава на кредитора да изпълни своите насрещни задължения по договора за кредит“. Формулирани са въпросите – „1.
Съставлява ли констатирана от съда забава на кредитора /неизпълнение на 3 кредиторово задължение/ по двустранен договор /какъвто е договора за кредит/ правно значим факт, елемент от обективните материални предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, от категорията на негаторните материално - правни предпоставки, които не следва да бъдат налице? 2. Дали забавата на кредитора по смисъла на чл.95, предложение второ от ЗЗД / неоказване от кредитора на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си/ освобождава длъжника от последиците на забавата на основание чл.96 от ЗЗД, оттам - обосновава липса на материалната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по чл.60, ал.2 от ЗКИ? В този случай /при забава на кредитора/ следва ли съдът да освободи изцяло длъжника от отговорност, доколкото съгласно разпоредбата на чл.81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина? Полага ли се на кредитора оебзещителна, респ.законова лихва и в какъв размер, в случай че същият се намира във виновна забава да изпълни своите насрещни договорни задължения, с което препятства изпълнението задълженията на длъжника? 3. Съответстват ли на изискванията на чл.58 от ЗКИ, респективно попадат ли в хипотезиса на изключението по чл.144, ал.3, т. от ЗЗП договорните разпоредби на т.4.1.а от процесния договор за кредит в частта на уговорената методология за промяна на лихвата по кредита, определяна като сбор на обективен пазарен индекс 1месечен софибор плюс договорна фиксирана надбавка от 2,573 пункта, при уговорен праг на промяна на лихвата от 1 процентен пункт съгласно т.10.5 от договора за кредит? 4. Съответстват ли на изискванията на чл.58 от ЗКИ, респективно попадат ли в хипотезиса на изключението по чл.144, ал.3, т. от ЗЗП договорните разпоредби на т.4.1 от Анекс № 1 от 14.09.2009 г., в частта на уговорената методология за промяна на лихвата по кредита, определена като сбор на обективен пазарен индекс 1-месечен софибор, плюс премия 3 пункта плюс договорна фиксирана надбавка 4,817 процентни пункта, при уговорен между страните праг на промяна на лихвата от 0,50 процентни пункта съгласно т.9.4 от Общите условия, при които Уникредит Булбанк предоставя ипотечни кредити на физически лица, приложими към Анекс №1 ?
5. Съответстват ли на изискванията на чл.58 от ЗКИ, респективно попадат ли в хипотезиса на изключението по чл.144, ал.3, т. от ЗЗП договорните разпоредби на т.4.1 от Анекс № 2 от 27.10.2014 г., в частта на уговорената 4 методология за промяна на лихвата по кредита, определена като сбор на обективен пазарен индекс 1-месечен софибор, плюс премия 3 пункта плюс договорна фиксирана надбавка 4,817 процентни пункта, при уговорен между страните праг на промяна на лихвата от 0,25 процентни пункта съгласно т.9.4 от Общите условия, при които Уникредит Булбанк предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи - ипотечни кредити, приложими към Анекс №2 ?6. Налице ли е валидно уговорена методология за изчисление и изменение на възнаградителната лихва по договора и по двата анекса съобразно изискванията на закона, при съобразяване рамките на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и императивните изисквания на закона?
7. Има ли право, респ. длъжен ли е съдът да прогласи нищожност поради неравноправност на договорната разпоредба на чл.4.1.а от процесния договор за кредит, на т.4.1. от Анекс № 1 и на т.4.1 от Анекс № 2, респ. на т.10.5 в частта на уговорения праг на промяна на възнаградителната лихва от един процентен пункт по договора за кредит, както и на т.9.4 от Общите условия на банката в частта на уговорения праг на промяна на възнаградителната лихва от 0,50 % по Анекс 1 и праг на промяна от 0,25 % по Анекс № 2, при условие че валидността на същите разпоредби не е въведена в доклада като предмет на делото, не е изискано становището на страните относно валидността на цитираните разпоредби, съдът не е попитал изрично длъжника - ответник дали счита за нищожни или се противопоставя на прогласяването нищожността на тези разпоредби? В случай, че длъжниците не се противопоставят на действието на чл.4.1.а от процесния договор за кредит, а така също на действието на т.4.1. от Анекс № 1 и на т.4.1 от Анекс № 2, както и на въведените прагове на промяна на лихвата по договора и двата анекса, но напротив поставят нарочни задачи на вещото лице да направи изчисления при зачитане на същата методология за изменение на лихвата по кредита, следва ли съдът да зачете валидното действие на цитираните договорни разпоредби?
8. При прогласяване нищожността поради неравноправност на договорна разпоредба, обвързан ли е съдът от изискването на чл.147, ал.2 от ЗЗП да тълкува условията на договора по благоприятен за потребителя начин?9. Има ли право съдът на свободна преценка кои клаузи от договора за кредит да приложи и кои да остави неприложени, в случай че същите не са въведени в предмета на делото, спрямо тях не е предявено възражение за нищожност поради неравноправност, респ. длъжникът се е противопоставил на тяхното 5 прогласяване като нищожни?10.При прогласяване нищожността на част от договорните разпоредби има ли право съдът да изменя съдържанието на самия договор за кредит, като не зачита валидните разпоредби на договора, които не са прогласени за нищожни?11. Има ли право съдът да не приложи разпоредбата на чл.4.1.а от процесния договор за кредит, т.4.1. от Анекс № 1 и т.4.1 от Анекс № 2, както и въведените прагове на промяна на лихвата от 1 процентен пункт по договора, праг на промяна от 0,50 % по Анекс № 1 и праг на промяна от 0,25 % по Анекс № 2, без изрично да е прогласил нищожността на същите разпоредби в обжалваното решение?12. Нищожни ли са двата анекса, представляващи допълнителни споразумения за реструктуриране на кредита, в случай че същите не предоставят облекчения за длъжниците, но напротив утежняват тяхното финансово състояние? Какви са нормативните изисквания за реструктуриране на кредитите? В кои случаи може да се приеме, че споразуменията за реструктуриране на кредита предоставят облекчение за длъжника и в какво могат да се изразяват тези облекчения?
Разпечатката съдържа 18 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/250f0f21-3f99-4b6e-beb5-79e337c6e5c1