Решение № 81 от 27.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500133 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против Решение № 5/ 08.01.2026 г. по гр. д. № 896/ 2024 на ОС – Пазарджик, с което е осъдена да заплати на Г. В. Я. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро и обезщетение за имуществени вреди в размер на 766, 94 евро за незаконните обвинения срещу него в престъпления по чл. 219, ал. 1 НК, повдигнати по ДП № 9/ 2018 г. НСС, преписка вх. № 419/ 2016 г. на ОП-Пазарджик, заедно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение в цялост, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове или евентуално да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

1

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБ заявява, че не поддържа жалбата в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, като счита решението за правилно в тази част.

Въззиваемият Г. В. Я. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди обжалваното решение.

С Определение № 76/ 03.02.2026 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, окръжният съд е присъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. Й. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро за осъщественото безплатно процесуално представителство на Г. В. Я. в първоинстанционното производство.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от Прокуратурата на РБ, която го обжалва с доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и с искане за намаляването му.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. С. Й. М., който оспорва частната жалба и иска да се остави без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото пр. пр. вх. № 419/ 2016 г. на ОП – Пазарджик (ДП № № 8/ 2018 г. на НСлС) се установява, че с Постановление от 09.11.2021 г., което е предявено на ищеца на 15.11.2021 г., е привлечен като обвиняем:

1. За престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК - за това че в периода 18.03.2013 г. – 11.03.2014 г. в качеството си на заместник – кмет на о.В. умишлено не е положил грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество и от това е последвала значителна вреда за о.В. в размер на 6024 лв.;

2. За престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК - за това че в периода 01.02.2013 г . – 25.08.2016 г. в качеството си на заместник – кмет на о.В. при условията на продължавано престъпление умишлено не е положил грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество и от това е последвала значителна вреда за о.В. в размер на 1 397 330. 87 лв.;

3. За престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК - за това че в периода 18.06.2014 г. – 08.01.2018 г. в качеството си на заместник – кмет на о.В. умишлено не е положил грижи за ръководенето и управлението на повереното 2 му имущество и от това е последвала значителна вреда за о.В. в размер на 81 618. 01 лв.

Със същото постановление спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.

С Постановление от 26.05.2023 г. на прокурор при ОП - Пазарджик наказателното производство спрямо ищеца е прекратено по отношение на обвиненията за безстопанственост за сумата от 1 397 330. 87 лв. и сумата от 81 618. 01 лв., а с Постановление от 11.09.2023 г. и по първия пункт от обвинението за сумата от 6024 лв.

С Постановление от 23.06.2023 г. взетата спрямо обвиняемия Г. Я. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. е отменена.

По делото е представена Справка изх. № 74/ 30.04.2025 г., от която е видно, че в периода 15.09.1999 г. – 14.09.2007 г. ищецът Г. В. Я. е работил като ******* в НПГГС „Христо Ботев“ – Велинград, в периода 15.09.2007 г. – 02.12.2007 г. като ***** – *****, в периода 16.11.2015 г. – 31.03.2023 г. като ******* –****** и от 01.04.2023 г. като *******.

По делото е представена разпечатка от сайта ********* , в който на 27.10.2022 г. е публикувана статия „Бивш **** – **** ще отговаря за аферата „Еко – Титан“, в който изрично е цитирано името на ищеца, характера на повдигнатото обвинение и размера на причинените вреди на о.В..

Относно търпените от ищеца Г. В. Я. неимуществени вреди от незаконното обвинение по делото са събрани гласни доказателства. Св. Й.У. сочи, че ищецът преживял много тежко повдигнатите му обвинения, информация за което била публикувана в сайта **********, което го накарало да се чувства като престъпник, изпитвал притеснение и страх, страдал от накърнената му репутация при положение, че винаги се е ползвал с добро име в града като ******* и общественик. В училището, където и двамата работели като *******и, се чували подмятания, че се е облагодетелствал неправомерно от работата си като ****** – *****, което допълнително го натъжавало.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

3

С оглед изразеното на проведеното във въззивното производство становище от представителя на Прокуратурата на РБ, че не поддържа жалбата в частта относно уважената претенция за имуществени вреди, правилността на обжалваното решение следва да се разгледа само по отношение на предявения иск за неимуществени вреди.

По делото не е налице спор относно наличието на предпоставките по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата, тъй като наказателното производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем, е прекратено.

Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, като то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период.

Наред с това съдебната практика е извела разбирането, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При 4 определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да замести преживените от пострадалия негативни емоции от увреждането и да му помогне да преодолее последствията от преживяната психическа и емоционална травма, но не трябва да води до неоснователното му обогатяване.

В случая при преценка интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди на първо място следва да се отчете, че е привлечен към наказателна отговорност по 3 отделни обвинения по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК, предвиденото наказанието за всяко от които е от 2 до 8 години лишаване от свобода и лишаване от право от заемане на държавна или обществена длъжност. Касае се за силно компрометиращи по своя характер обвинения, тъй като са свързани със служебната дейност на ищеца като заместник - кмет на о.В., и със значителни вредни последици за общината – за близо 1. 5 милиона лева. Опасността от налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, както и да бъде лишен от възможността да заема държавна или обществена длъжност, каквато заема от 01.04.2023 г. като ******** на училище, несъмнено са провокирали силен страх и притеснение за бъдещото му, още повече като се има предвид и възможността да отговаря имуществено за причинените на о.В. вреди.

Допълнителен фактор, оказал силен негативен ефект върху психиката и душевното равновесие на ищеца, е оказало разгласеното в регионалните електронни медии незаконно обвинение с цитиране на името му и подробно описание на вида на престъпната дейност и размера на причинените на о.В. вреди, което го е злепоставило пред неговите съграждани и е накърнило доброто му име, с което се е ползвал в гр. Велинград като ******* и общественик. Също така следва да се има предвид, че обвиненията са повдигнати във връзка със служебната дейност на ищеца, спрямо който като лице, заемащо отговорна обществена длъжност, са налице завишени изисквания за почтеност, морал и съблюдаване на закона, с оглед на което деянията, предмет на незаконното обвинение, са обществено укорими в по – висока степен и в този смисъл то има по – силно негативно отражение в душевната му сфера. Обстоятелството, че публичните личности, какъвто е 5 ищецът, за разлика от частните лица са изложени на по – голям интерес от страна на медиите и обществото във връзка със заеманата от тях длъжност, не омаловажава претърпените от него страдания, доколкото медийното отразяване на случая е в пряка връзка с повдигнатото от прокуратурата незаконно обвинение. В тази връзка от показанията на св. Й.У. се установява, че ищецът преживял много болезнено повдигнатото му незаконно обвинение, чувствал се засрамен и унизен, страдал от некърнената му репутация, ограничил контактите със своите колеги и познати, приемал тежко подмятанията, че е злоупотребил с обществени средства и се е облагодетелствал незаконно за сметка на общината.

Също така следва да се съобрази продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство (година и половина за двете по - тежки обвинения и година и десет месеца за най – лекото), която макар и да не нарушава изискването по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС предвид фактическата и правна сложност на делото, не е незначителна, през който период ищецът се е намирал в състояние на силен стрес и притеснение за своето и на семейството си бъдеще.

От друга страна следва да се отчете, че спрямо ищеца е взета втората по тежест мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., плащането на която не му е създала допълнителни тревоги, както и че не му са наложени други ограничителни мерки, накърняващи гражданските му права.

В този аспект следва да има предвид и обстоятелството, че наказателното преследване не се отличава с особено висок интензитет по отношение на процесуалните задължения на ищеца, тъй като е протекло единствено в досъдебна фаза, в хода на която е призоваван 5 пъти за повдигане (прецизиране) на обвиненията и предявяване на разследването.