Определение № 260322 от 09.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ V-260322

9.02.2021 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На девети февруари, две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ като разгледа докладваното от съдия Белева частно гражданско дело № 2435 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред

Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от Ж.В.С. и О.Н.С.,***, чрез адв.Иван Владимиров, против определение №5031 от 13.07.2020г. по гр.д.№1239 по описа за 2020г. на Бургаския районен съд, в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявен иск с правно основание чл.109а ЗС.

Частните жалбоподатели твърдят, че са собственици на недвижим имот в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №74, представляващ двуетажна жилищна сграда, застроена на площ от 40 кв.м., заедно със застроено и незастроено дворно място от 251,60 кв.м., образуващо парцел I a в кв.256 по плана на гр.Бургас.

Сочат, че правото им на собственост се установява с два нотариални акта:

1/ н.а. №28, т. I, н.д.№340/1928г., удостоверяващ право на собственост върху дворно място с площ от 170 кв.м., ведно с три броя сгради в източната част на парцел I в кв.256 по първия регулационен план на гр.Бургас, одобрен през 1915г., закупени от Н.Н., които през 1931г. се увеличили на 200 кв.м. чрез покупка на допълнителна квадратура;

2/ н.а. №126, т. II, н.д. №397/1945г., удостоверяващ право на собственост върху дворно място с площ от 51,60 кв.м., описани като реална част в източната част на парцел I, кв.256 с лице към ул.“Фердинандова, придаваща се към парцел I а, записани на името на Н.Д.Н..

По кадастралния план от

1956-1958г., парцел I в кв.256 отговарял на имот с пл.№ 7250, а парцел I а- на имот с пл.№7249, записан в разписния списък към плана на жил.фонд. Двата имота били обединени в един парцел.

С Акт №350 от

27.08.1949г. застроеното и незастроено дворно място от общо 251,60 кв.м., образуващо парцел I а в кв.256 по плана на гр.Бургас /действал до 1991г./, било одържавено.

Със заповед №422 от

13.06.1991г. на Община Бургас бил одобрен нов регулационен, застроителен и кадастрален план на комплекс „Възраждане“, гр.Бургас.

Със заповед №7136 от

15.06.1992г. на Кмета на Община Бургас, на основание ЗВСВОНИ отчуждаването било отменено до размера на притежаваното от Н.Д.Н. право на собственост върху 251,60 кв.м., а имотът бил възстановен на ищците. Възстановено било пълното право на собственост на ищците, което към този момент представлявало имот с пл.№7249, включено в парцел V, отреден за „комплексно жилищно застрояване и КОО“ в кв.51 по плана за 1991г.

Изрично, при възстановяването на собствеността им било отбелязано, че държавата няма собственост в този имот. В заповедта за възстановяване границите на имота били определени по следния начин: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №74, представляваща двуетажна жилищна сграда застроена на 40 кв.м., заедно със застроено и незастроено дворно място от 251,60 кв.м., образуващо парцел I а в кв.256 по плана на гр.Бургас.

С влязло в решение по гр.д.№3199/1994г. на РС- Бургас било признато право на преминаване на собствениците на имота на ул.“Фердинандова“ №74 по изградено стълбище, което съставлявало обща част с имота на ул.“Фердинандова №76“. Ищците притежавали 73,34 % ид.ч. от общите части. Общата част попадала изцяло върху земята на ищците, въпреки, че имало незаконна пристройка към момента на възстановяването на имота. Ответниците завзели стълбищната клетка, построена върху част от имота на ищците, поради което влизането на последните в него било невъзможно, освен с кран.

Фактът, че имало влязъл в сила кадастър не променял по никакъв начин обстоятелството, че между страните съществувал спор къде точно преминава границата на имота на Съботинови, намиращ се на ул.“Фердинандова“ №74 и този на ответниците на ул.“Фердинандова“ №76.

Молят обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в частта, касаеща иска по чл.109а ЗС. Претендират разноски.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лица, които имат правен интерес от обжалването, чрез пълномощник- адвокат /пълномощно на л.13 от гр.д.№237/20г. по описа на БОС/. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна предвид разпоредбата на чл.130 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.109 и чл.109а от ЗС, предявени от частните жалбоподатели против „ТСР“ ЕАД.

Ищците твърдят, че са съсобственици в равни дялове на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №74, представляващ двуетажна жилищна сграда, застроена на площ от 40 кв.м., заедно със застроено и незастроено дворно място от 251,60 кв.м., образуващо парцел I a в кв.256 по плана на гр.Бургас.

Посочили са обстоятелствата, от които произтича твърдяното от тях право на собственост върху гореописания имот /идентични с тези, посочени в частната жалба, поради което не следва да се преповтарят/. Твърдят, че ответното дружество неправомерно е завзело и ползва част от техния имот като е извършено надстрояване на сградата, без надлежно разрешение за строеж, без Акт 16 и без съгласие на ищците. Въз основа на това завземане същевременно било възпрепятствано правото на достъп на ищците до имота, като входът към тяхната сграда бил зазидан от ползвателите на имота на ул.“Фердинандова“ №76 част от имота на ищците бил включен в актива на ответното дружество въз основа на приватизационен договор от 2003г. Съгласно АДС №1497/16.07.1997г. държавата преотстъпила на ответника трети и четвърти етаж от сграда със застроена площ от 53,62 кв.м., монолитна, построена през

1989г., заедно с 63,616 % ид.ч. от общите части на сградата в това число трети етаж- 39 кв.м. и четвърти етаж- 76,40 кв.м.

Намират, че от една страна на ищците било възстановено правото на собственост върху имота от 251,60 кв.м. през 1992г., но през 1997г. държавата се разпоредила неправомерно с част от тяхната собственост, без да им поиска съгласие и без правно основание. При това заграбване не само се навлизало в границите на имота на ищците, но същите нямали достъп и до своя имот. Между имота на ул.“Фердинандова“ №74 и този на ул.“Фердинандова“ №76 /очевидно се касае за сградите/ имало изградено стълбище, което се явявало обща част, като ищците притежавали 73,34 % идеални части. С влязло в сила решение на БРС на ищците било признато право на преминаване по това стълбище. Тъй като входните части към процесния имот били зазидани, ищците били възпрепятствани да ползват идеалните си части, за да влязат и ползват имота си.

Твърдят още, че по удостоверение за данъчна оценка от 2019г. техният имот е описан като такъв с идентификатор ***, заведен като 40 кв.м. жилище, ет.2 и 200 кв.м. земя, вместо 251,60 кв.м., възстановени изцяло на ищците. Сочат, че са плащали данъци за 252 кв.м. дворно място.

Било извършено изменение на имоти с идентификатори *** и ***, като границите между тях били променени, а пред ВКС имало висящо дело /предмет на делото и номер и година на образуване на делото не са посочени/.

Ищците считат, че едновременно следва да се разгледат иск с правно основание чл.109 ЗС и такъв с правно основание чл.109а ЗС, понеже следвало да се определят границите между двата имота, които се застъпвали при ползването на недвижимите имоти, находящи се на ул.“Фердинандова“ №74 и №76.

Петитумът на исковата молба е следният:

1/ по иска по чл.109 ЗС: да се осъди ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които пречи недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №74 да бъде използван, като го задължите да възстанови зазидания вход откъм втория етаж и да възстанови преминаването до втория етаж.

2/ по иска по чл.109а ЗС: да се установи къде минава границата между имоти с идентификатори *** и ***, която очевидно била неопределима и неясна, поради което ответникът си позволил с неправомерни действия да възпрепятства правото на ползване на имота на ищците, находящ се в гр.Бургас, на ул.“Фердинандова“ №94.

С разпореждане от

21.02.2020г. /л.4/ районният съд е указал на ищците да отстранят констатирани нередовности на исковата молба, като уточнят детайлно действията, които искат да бъде осъден да извърши по негаторния иск- по вид, обем и място, както и да обосноват допустимостта на иска си по чл.109а ЗС.

С молба- уточнение от

18.03.2020г. /л.6-8/, във връзка с иска си по чл.109 ЗС ищците са поискали допускането на СТЕ, за детайлно уточняване на неправомерните действия съобразно указанията на съда, като са посочили, че искат ответника да бъде задължен да възстанови входа откъм втория етаж, който бил зазидан и да възстанови преминаването на ищците до втория етаж.

Във връзка с иска по чл.109а ЗС са посочили, че същият е допустим, тъй като имало навлизане и строителство върху част от техния имот- 51,60 кв.м. Искът по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР не променял факта, че било налице завземане на тяхната собственост. Считат, че е налице правно основание за съвместно разглеждане на искове по чл.109 и 109а ЗС, понеже следвало да се определят границите между двата имота, които се застъпвали за ползване на недвижимите имоти, находящи се на ул.“Фердинандова“ №74 и №76.

С втора молба- уточнение от 28.05.2020г. /л.12-13/, във връзка с нови указания на съда за уточняване на иска по чл.109 ЗС /ръкописно разпореждане от 14.04.2020г./ ищците са конкретизирали задачите към СТЕ във връзка с конкретизиране действията, които следва да извърши ответника. Конкретизирали са петитума на този иск по следния начин: ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи недвижимия имот на ищците в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №74 да бъде използван, като ответникът бъде задължен да възстанови достъпа до стълбището, което води до третия етаж /или втори, в случай, че първия се брои за партерен-магазинната част заемала пространство за два етажа/, от което ищците имали право на 75% съгласно съдебно решение от 1995г., на който трети етаж ответникът зазидал входната врата и си обособил помещение, което ползвал върху допълнително изградена пломба, като същият следвало да бъде осъден да възстанови входната врата на етажа, като отстрани зида и изгради врата.

Във връзка с дадени от районния съд нови указания, ищците са представили скици от СГКК гр.Бургас на двата поземлени имота /дворни места/.

От скицата на л.21, касаеща ПИ с идентификатор *** е видно, че той е с площ 191 кв.м., като за негови собственици са записани двамата ищци. Видно е още, че върху този ПИ попадат три сгради- 1/ едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***- с площ 23 кв.м.; 2/ триетажна жилищна сграда с идентификатор *** с площ 32 кв.м. и 3/ едноетажна стопанска сграда с идентификатор *** с площ 12 кв.м.

От скицата на л.23, касаеща

ПИ с идентификатор *** е видно, че същият е с площ 373 кв.м., като за негов собственик е записан Храм „Свети Георги“, а не ответното дружество. Върху втория ПИ попадат две сгради- 1/ двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***- с площ 216 кв.м.; 2/ триетажна сграда с идентификатор *** с площ 30 кв.м. и предназначение- друг вид сграда за обитаване.

За да прекрати производството по гр.д.№1239/20г. на БРС в частта му по иска с правно основание чл.109а ЗС за установяване на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, в обжалваното определение №5031 от 13.07.2020г. районният съд е посочил, че след като запознаване с петитума на исковата молба и представените с молбата –уточнение кадастрални скици, е намерил, че предявеният иск с правно основание чл.109а ЗС е недопустим по отношение на урегулирани имоти, за които е влязла в сила кадастрална карта /като се е позова на решение №346 от 7.07.2010г. по гр.д.№286/2010 на Второ г.о. на ВКС/.