Решение № 4163 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4163 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20231100505339 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Софийска вода“ АД по изпълнително дело № 20238510400541 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Постановление от 10.03.2023 г., да бъдат намалени приетите за събиране разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в общ размер на 10.91 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното постановление, доколкото в тежест на длъжника следва да бъдат възлагани разноските, за които е издаден документ по Закона за счетоводството, като твърди такъв да липсва по делото. Оспорва приетата за събиране допълнителна такса в размер на 10 лв. по т.

4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на обжалваното постановление. В тази връзка излага, че съобщението е изпратено по електронен път, поради което отделна такса за „изпращане на пощата“ не се дължи. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, както и приетата за събиране такса по т. 4 от ТТР към ЗСЧИ.

По делото е постъпило възражение на основание чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателите „С.

У.“ЕООД и „Р.К.М.“ЕООД, в което поддържат становище при оспорване основателността на жалбата. В тази връзка сочат, че таксите се определят съгласно приложимата ТТР за ЗЧСИ, а за държавната такса за издаване на изпълнителен лист е приложен платежен документ и подлежи на събиране като част от разноските по изпълнението. Претендират разноски.

В мотивите си ЧСИ Петков излага, че приетите за събиране банкови такси в размер на 5.91 лв. са доказан и извършен разход от взискателите за банкови такси. Дължима е таксата за връчване на съобщение, като следва да бъде приложен посочения от страната метод за това – в случая по електронната поща на длъжника.

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано въз основа на издаден в полза на Е.М.Р. изпълнителен лист от 21.12.2021г. по гр.д.№ 23841/2021 г. по описа на СРС, 32 състав, за сумата от 50 лв. – съдебни разноски.

1

С Договор за цесия от 10.01.2022 г. в полза на взискателите по изпълнителното производство – „Р.К.М.“ЕООД и „С. У.“ЕООД е прехвърлено вземането по изпълнителния лист, ведно с разноските за платена държавна такса за издаването му.

С платежно нареждане от 10.12.2021 г. е преведена по сметка на СРС сумата от 5.00 лв.

– държавна такса за изпълнителен лист по гр.д.№ 23841/2021 г. по описа на СРС, 32 състав, като е начислена такса за банков превод – 0.91 лв., а плащането е извършено от трето за производството лице – Е.К. К..

В отговор на поканата за доброволно изпълнение длъжникът „Софийска вода“АД оспорва част от приетите за събиране суми за разноски, а именно начислените такива по т.

31, както и за таксата за издаване на изпълнителен лист и банковата комисионна за извършения паричен превод за плащането й. Сочи, че останалите задължения по изпълнителното дело са заплатени.

С Постановление за разноски изх. № 18239/10.03.2023 г. на ЧСИ е отказано намаляване размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10.91 лв., както и приетата за събиране такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лв. с ДДС. Приета е за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за постановлението за разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателите и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В случая, въз основа на сключения договор за цесия от 10.01.2022 г. е извършено прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело, като надлежно легитимирани взискатели се явяват цесионерите „С.

У.“ЕООД и „Р.К.М.“ЕООД. Видно от изложеното в договора, освен задължението, за което е издаден изпълнителният лист, предмет на цесията са и разходите за държавната такса за издаване на изпълнителния лист и начислената банкова такса при заплащането й.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен случаите, изброени в т. 1 – т. 3 от ал. 1, а именно при прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 ГПК, изоставяне на изпълнителните действия от взискателя и касателно разноските за изпълнителни способи, които не са приложени. При това положение и доколкото в случая не е налице някоя от хипотезите на посочените изключения, на общо основание разноските подлежат на възлагане на длъжника.

Необходимо е, обаче, разходите, които взискателят претендира да му бъдат присъдени, да бъдат реално заплатени от него, което подлежи на доказване със съответен счетоводен документ.

В случая, видно от приложеното по делото платежно нареждане за таксата за издаване на изпълнителен лист, плащането е било извършено от трето за производството лице, което не се установява да е действало като надлежно представляващ кредитора или цесионерите – 2 взискатели в производството. Дължимата държавна такса на това основание е в размер на 5.00 лв., а начислената банкова такса е в размер на 0.91 лв., като за останалите 5.00 лв. – част от сумата в общ размер от 10.91 лв. не се установява за какво са начислени, както и да е било извършено плащане по тях. С оглед на това и доколкото не се установи взискателите да притежават подлежащо на възстановяване вземане за разноски на посоченото основание и съобразно приложимите процесуални разпоредби, искането в този смисъл се явява неоснователно, като неправилно са възложени от съдебния изпълнител в тежест на длъжника.

Относно начислената такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, посочена като „допълнителни разноски“, в материалите по изпълнителното дело липсва първичен счетоводен документ за извършване на разход в посочения размер, което е предвидено като изискване за възлагането им на длъжника, съобразно посочения текст от тарифата. Това е така, защото за доказване на разходите си съдебният изпълнител дължи издаването на счетоводен документ, което е необходимо за онагледяване на разноските, които следва да бъдат възложени на длъжника и в изпълнение на законовите изисквания, с оглед регистриране на ЧСИ по ЗДДС. Доколкото не се установява тези разноски да са отразени в счетоводните регистри на съдебния изпълнител, не се дължи и тяхното възстановяване от длъжника.

Недължима е и таксата от 12 лв. с ДДС, начислена по т. 4 от ТТРЗЧСИ за връчване на постановлението за разноски, доколкото същото е било сторено по електронен на път на посочен от длъжника електронен адрес и не се установява разноски реално да са били направени.

Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на приетите за събиране от длъжника разноски, като счита, че обжалваното постановление следва да бъде отменено изцяло, като настоящият съдебен състав приема, че възприетите в него такива изобщо не се дължат.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Софийска вода“ АД с ЕИК ******* по изпълнително дело № 20238510400541 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от РКЧСИ, Постановление за разноски изх. № 18239/10.03.2023 г. с отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски, включващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10.91 лв., такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лв. с ДДС.

ОТМЕНЯ постановлението от 10.03.2023 г. на ЧСИ М.П. с рег. № 851 от РКЧСИ по изпълнително дело № 20238510400023, с което е начислена такса по делото в размер на 12.00 лв. с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3