Решение № 736 от 31.05.2021, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………………. 2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, седми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Галина Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2754 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, вр. чл.53б, ал.7 от ЗКИР.

Образувано по жалба на „ДХМ ПРОПЪРТИС“ ЕООД,

ЕИК *********, гр. Провадия, представлявани от управителя С. О. К., депозирана чрез пълномощник адв. В.А., срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ за издаване на заповед по реда на чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР на Началника на СГКК, постановен по заявление вх.№ 01-169158/26.04.2020 г.

Жалбоподателят твърди, че е представил всички изискуеми от закона документи, както и е спазена процедурата по чл.53б от ЗКИР, поради което и при положение, че проектът за изменение на КККР на гр. Провадия е приет и представлява неразделна част от Удостоверение № 25-134328/16.06.2020 г. на СГКК-Варна, е следвало Началникът на СГКК да издаде поисканата с процесното заявление заповед за изменение на КК и КР, тъй като е налице твърдяното от жалбоподателя наличие на явна фактическа грешка.

В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. В.А., поддържа жалбата. Пледира за отмяна на оспорения мълчалив отказ и присъждане на сторените в производството разноски.

Претендира се от съда постановяването на решение, с което да се отмени мълчаливият отказ и на основание чл.

173, ал. 2 от АПК да се задължи административният орган да издаде искания административен акт.

Ответникът - Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, депозира административната преписка по издаване на заповедта. В писмено становище заявява, че оспорва изцяло жалбата. Намира я за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че претендираният такъв надхвърля минималния по Наредба № 1/2004 г. и моли да бъде редуциран на минималния в наредбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-18-375/08.02.2018 г. на

Изпълнителния директор на АГКК е била одобрена кадастралната карта и регистри за землището на гр. Провадия, обл. Варна.

Дружеството-жалбоподател, съгласно нотариален акт № 196, том V, рег.№ 4374, дело № 907/08.12.2015 г. и акт № 4, том XIV, дело № 2592/2015, вх.рег.№ 5751 и дв.вх.рег. 5737 на СВп при АгВп, е собственик на промишлен терен, находящ се в землището на гр. Провадия, с ЕКАТТЕ 58503, с площ от 5752 кв.м., при съседи: № 00324 - затревена нива на Община Провадия; № 171004 - нива на наследниците на А. Н. С., съставляващ ПИ № 000308, с НТП: др. пром. терен, ВЕДНО с построения в имота ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ, представляващ ФАБРИКА ЗА СОЛ, състояща се от: административно - битова сграда на два етажа с площ от 395.20 кв.м., производствен корпус на един етаж с площ от 1123.80 кв.м. и складова база на един етаж с площ от 151.40 кв.м. и представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 5752 кв.м. с построените в него сгради с идентификатори ***, ***, *** и

*** - административно-битова сграда, производствен корпус, складова база и трафопост, по КК и КР на гр. Провадия, които според жалбоподателя са отразени неправилно в КВС за землището на гр. Провадия, а от там и в КККР на гр. Провадия, като съществуващите на място огради и очертания на сгради не съответстват на изобразените в плановете граници, представляващо несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, както и пълна липса на отразяване на съществуващ на място бетонов път, който осигурява връзката на промишления терен с републиканската пътна мрежа.

На 26.04.2020 г. „ДХМ-Пропъртс“ ЕООД са депозирали в СГКК-Варна заявление с вх.№ 01-169158/26.04.2020 г. с приложени към него проект за изменение на КККР на гр. Провадия за отстраняване на ЯФГ, изготвен от С. М.-правоспособно лице, с peг.№ 0016 на РПЛ, и придружаващите обяснителна записка, картографски данни, заснемане на място, скици, проекти и КР.

С уведомление изх.№ 24-10644/14.05.2020 г. на

СГКК жалбоподателят е уведомен, че е нужно заинтересованото лице - Община Провадия, да подаде писмено заявление до СГКК за отразяване на имот с проектен идентификатор ***.

С писмо изх.№ УТ-180(-1)/01.06.2020 г. от

Главен архитект на Община Провадия жалбоподателят е уведомен, че ще бъде подадено заявление от тяхна страна в допълнение на заявлението на дружеството след положително решение на Общинския съвет за предварително съгласие.

С Протокол № 11/27.07.2020 г. от заседание на

Общински съвет - Провадия, с 20 гласа „ЗА“ е прието Решение № 11-204 за съгласие за изработката на проект и внасянето му от заявителя „ДХМ-Пропъртис“ЕООД за негова сметка и от името на заинтересованата Община Провадия в СГКК.

С писмо изх.№ 20-57165/01.09.2020 г. от СГКК е изпратена преписката за становище за обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, съответно чл.6 и §8 от ПЗР на ЗВЗГЗГФ, от Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ – Варна.

Съгласно становище изх. №

РД-1202-1653-1/16.09.2020 г. Държавен фонд „Земеделие“, Общинска служба „Земеделие“ – Варна възразява срещу така заявеното искане, тъй като засегнатият поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Провадия, собственост на наследниците на А. Н. С., съгласно Решение на ПК - гр. Провадия, през който ще се осъществява пътния достъп до ПИ ***, представлява земеделска земя - частна собственост, за която не са на лице основания за извършване на обезщетяване, като ДФЗ изразява несъгласие с така поисканото изменение на КККР на гр. Провадия.

С писмо изх.№ 20-68213/15.10.2020 г. жалбоподателят е уведомен, че във връзка с изразено несъгласие от Областна Дирекция „Земеделие“ с което ни уведомяват, че поради несъгласието на ОДЗ Варна, е необходимо да се представи нов проект, съобразен с констатациите описани по-горе. В писмото не са посочени законови разпоредби, според които направените от ОДЗ Варна констатации изискват промяна в проекта, както и не е обсъдено обстоятелството, че единственото правомощие на службата е да отчете има ли основание или не за обезщетяване на частни собственици.

С молба вх.№ 05-12491/16.10.2020 г. до СГКК и вх.№ РД-12-02-1653-2/16.10.2020 г. до Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, с което дружеството-жалбоподател посочва, че е изпълнило всички изисквания за издаване Заповед за отстраняване на ЯФГ по отношение на ПИ с идентификатори ***, *** и

*** по КК и КР на гр. Провадия, като очакват произнасяне на компетентния административен орган по заявлението им.

В законоустановения срок е последвал мълчалив отказ от страна на Началника на СГКК-Варна да извърши поисканото от жалбоподателя изменение на КК и КР на гр. Провадия.

На 20.11.2020 г. е депозирана разглежданата понастоящем жалба пред Началника на СГКК-Варна.

По делото е представена и приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт в своята цялост.

По искане на дружеството-жалбоподател по делото е назначена и приобщена СТЕ. В заключението си експертът посочва, че обяснителната записка, заедно с проекта за изменение на КККР са изготвени правилно в частта на имот с нов проектен идентификатор ***. Сградите в посочения имот също са отразени коректно и правилно, с изключение на сигнатурата на сграда с проектен идентификатор *** - вместо „20“ е отразено „2МсбЖ“, като според вещото лице това е несъществена грешка, още повече, че навсякъде в проекта, сградата е отразена като обществена. В частта на изменение, в която с проекта се предлага „компенсация за образувания път - ПИ *** (нов)“, проектът не почива на нормативната уредба. Посочило е също, че топографските знаци, които идентифицират обектите на местността, са коректно отразени в проекта. Вещото лице посочва, че има и друг вариант за изпълнение и поправка на ЯФГ и той е с изработване на план за контактна зона.

Този вариант, обаче, би следвало да се приложи, ако се установи, че е налице ЯФГ при наличието на урегулиран имот. Експертът посочва също, че е налице ЯФГ по отношение на имот с нов проектен идентификатор ***, както и по отношение на сградите в същия. На място съществува път с асфалтово покритие в югозападната си част (към републикански път III-904) и бетоново - в североизточната (към входа на имот с нов проектен идентификатор ***).

Няма данни въпросният път да е собственост на Община Провадия.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, което е неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, съставляващ мълчалив отказ за допускане на изменение на КК на гр. Провадия по подадено от жалбоподателите заявление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

По смисъла на чл.58, ал.1 от АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждането на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл.58, ал.1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, т. к. само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок.

Оспореният Мълчалив отказ по заявление вх.№

01-169158/26.04.2020 г. е незаконосъобразен, поради издаването му, без да е спазена съответната форма, при нарушение на материалния закон, и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Тъй като специалният закон – ЗКИР, не съдържа особени изисквания по отношение на формата на административния акт, приложими са тези на чл.59, ал.2 от АПК. Административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В процесната хипотеза липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че не е налице явна фактическа грешка, и като резултат от това, че не следва нейното отстраняване по административен ред. Компетентният административен орган е длъжен да посочи фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства, както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. 3а разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяната на акта по см. на чл.146, т.2 от АПК. На второ място, производството пред административния орган не се е развило съобразно изискванията на АПК, поради което се установяват пороци, водещи до отмяната на атакувания акт и на основание чл.