Решение № 777 от 16.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120203028 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А... и А...“ ЕООД, ЕИК ..., срещу Наказателно постановление № 842072-F836777/06.08.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. В. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

Д. Ч..., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.07.2025 г., в 14:38 ч., в гр. Бургас, служители на НАП извършили проверка на търговски обект - воден атракцион „надуваем диван за дърпане“, находящ се пред бар „М...“, в къмпинг „Г...“, общ. Созопол, стопанисван от жалбоподателя „А... и А...“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че в 10:58 ч. търговецът е приел плащане с карта на стойност 135 лв., което обстоятелство обаче не е регистрирано през фискалното устройство чрез фискален касов бон. Установено е също така, че нарушението се явява повторно, тъй като е извършено в рамките на една година от влизане в сила на Наказателни постановления № 781795-F779080/08.08.2024 г. и № 780243-F779085/08.08.2024 г., за същи нарушения.

На 24.07.2020 г. св. К. П. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя акт за 1 нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

На 06.08.2025 г. АНО издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

На 07.08.2025 г. АНО е издал заповед с която търговският обект фактически е бил затворен за срок от 31 дни, считано от 11.08.2025 г. до 10.09.2025 г., вкл.

Пред настоящия съдебен състав на Районен съд - Бургас има образувано още едно дело - АНД № 3029/2025 г., по жалба на жалбоподателя „А... и А...“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 842046-F836785/06.08.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което отново, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в условията на повторност, му е наложена имуществена санкция от 2500 лв., за това, че не е фискализирал услуга на стойност 60 лв., за дата 22.07.2025 г. от 11:22 ч., като с въпросните две НП на жалбоподателя са наложени имуществени санкции в общ размер на 5000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието, както и дали е зачетено правото на всеки да не бъде съден/наказван два пъти за едно и също нещо.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв., респ. при повторност - от 2000 до 8000 лв.

Според настоящият съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.

Нарушението не се отличава от обичайните такива от този вид, напротив, то е извършено повторно, което завишава обществената му опасност, а и предвид на охранявания обект - обществените отношения свързани с гарантиране на ефективно и пълно отчитане и събиране на данъци в страна членка на ЕС, съдът намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.

2

На първо място, наказателното постановление следва да се отмени поради нарушаване на разпоредбата на чл. 50 от Харта на основните права на Европейския съюз (Хартата), предвиждаща забрана за наказване два пъти за едно и също нещо.

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства, се установи по безспорен начин, че по повод на констатираните нарушения, по отношение на жалбоподателя, е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „запечатване“ на търговския обект (№ ФК-186-0166339/07.08.2025 г.), която е била приведена в предварително изпълнение и обектът фактически не е функционирал 31 дни, считано от 11.08.2025 г. до 10.09.2025 г. Преди това обаче, на 06.08.2025 г., АНО е издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, което все още не е влязло в законна сила, с което жалбоподателят е санкциониран за своето противоправно поведение с налагане на имуществена санкция. Т.е. за едно и също нещо АНО е реализирал отговорността на нарушителя два пъти, с две различни наказателни имуществени санкции - пряка финансова санкция от 2500 лв. и опосредена (косвена) търговска санкция - „запечатване на търговския обект“ за 31 дни.

Доколкото обаче тези наказателни санкции се развиват в различни и самостоятелни административни и съдебни производства, без да има възможност да се съобрази тяхната тежест и да се извърши индивидуализация на кумулираните санкции, спрямо конкретното нарушение, то едновременно им налагане за едно и също нещо се явява в недопустимо нарушение на основния принцип в правото - право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо - ne bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата и в чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС по делата С-97/21 и C-733/23.

Независимо от горното основание за отмяна на НП, налице е и второ такова, а именно - поради нарушаване на принципа на пропорционалност (чл. 49 Хартата).

Съгласно чл. 49, ал. 3 от Хартата, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 4 май 2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решения на СЕС по дело C-544/19 и по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на санкциите (C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата изисква налаганите санкции (една/кумулативно наложени) да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения по дело C-570/20 и по дело C-524/15).

Наред със спиране на работата на водния атракцион за 31 дни, на жалбоподателя е наложена и имуществена санкция от 2500 лв. Налагането на две кумулативни санкции не е недопустимо (при условие обаче, че се развие в едно производство или както е посочил и СЕС поне да има възможност за координиране на производства), а напротив, понякога е необходимо. И това е така, за да може най добре да се индивидуализира наказанието и да се изпълнят целите предвидени в закона - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения 3 правов ред, както и да се ограничи възможността му да извършва други нарушения, да се окаже предупредително и възпитателно действие върху останалите членове на обществото. Това е и логично, тъй като в крайна сметка целта на правото (закона) е да се наложи такова наказание (едно, две или повече по вид), което да съответства на тежестта на разглежданото нарушение и да е насочено към постигането на определен резултат (чл. 12 от ЗАНН). В случая обаче за едно подобно нарушение на данъчното законодателство да се налагат две имуществени санкции в този размер (2500 лв.) и продължителност на забраната (31 дни), според съда, се явява непропорционално тежко за един търговец. Отново следва да се припомни, че не строгостта, а неизбежността от наказанието трябва да е водещ принцип в наказателната политика на една съвременна демократична държава. Важно е всеки търговец да спазва закона и да знае, че при нарушение на ЗДДС и Наредбата, той ще бъде своевременно разкрит и наказан, но за последното обстоятелство важи в пълна сила принципът на справедливостта. Тук обаче, търговецът не само че е санкциониран с немалката сума от 2500 лв., но и е блокирана работата му до края на летния сезон, който и без друго трае 3 - 4 месеца, лишавайки го от стопански доход. С оглед на изложеното, според съда, тази съвкупност от санкции се явява очевидно несъразмерна спрямо извършеното нарушение.

Отделно от това, настоящият съдебен състав е на мнение и че санкцията от 2500 лв. сама по себе си е значителна по размер. От събраните по делото доказателства се установи, че услугата, която не е била фискализирана от жалбоподателя е на стойност 135 лв. В случая обаче съотношението между неотчетения ДДС от 20 % (или т. нар.

„предполагаемата облага за търговеца“ е 27 лв.), и наложената санкция от 2500 лв., очевидно е несъразмерно и санкцията се явява 93 ПЪТИ по-висока. Тази парична санкция действително надхвърля границите на необходимото за да се постигне един поправително-възпиращ ефект. Допълнителен индициращ аргумент за тази несъразмерност се явява и общият размер на двете имуществени санкции, по двете НП, предмет на отделно разглеждане от настоящия състав на Районен съд - Бургас, за нарушения от един и същи вид, който се равнява на 5 000 лв. Макар и извършено в условията на повторност, предвидената в закона минимална санкция се явява несъразмерна с конкретното нарушение.

Предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (така решение на СЕС по делата C733/23, C-655/21 и С-97/21).