Решение № 260096 от 25.11.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

25.11.2020

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

Районен съд – Дупница състав

11.11.

2020 на Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Румяна Агонцева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

977

2020 дело № по описа за година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №

20-0245-000246 от 09.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на Д.З.С., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Посоченото НП е обжалвано в срок от С.. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се липса на съставомерност от субективна страна. Иска се отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Н.. В пледоарията си по същество последният сочи, че не е установено авторството на деянието, тъй като не е установен кой е бил водачът на автомобила на посочената в НП дата. Твърди се, че жалбоподателят като собственик не е имал субективна възможност да се информира предварително за липсата на регистрацията на процесното МПС и датата на която същата е била прекратена, поради което и липсва вина. Развиват се съображения за приложимост на чл. 145, ал.2 ЗДвП. Иска се отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 07.07.2020 г., около 13:44 часа, в община

Бобов дол, на път трети клас № 623- км. 4+500 м., с помощта на техническо средство АТСС TFR-1 M, с фабр. № 627, е съставен клип

№ 7140, в който е заснето да се движи с превишена скорост МПС с марка и модел „БМВ 645 ЦИ“ с рег. № СВ-5850 РН, собственост на жалбоподателя Д.С.. След преглед на изготвения снимков материал от полицейския служител – св. Г.Я. било установено, че притежаваното от жалбоподателя МПС не е било пререгистрирано в законоустановения срок след закупуването му от жалбоподателя. След справка в масивите на КАТ-ПП било установено от свидетеля, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 25.06.2020 г. С оглед на това същият съставил докладна записка, която придвижил към свидетеля - мл. инспектор И.Р., който във връзка с установените от клипа и справките за собственост и регистрация на автомобила обстоятелства съставил АУАН на жалбоподателя, в присъствието на посочените в акта свидетели Ш.и К..

АУАН е връчен и подписан от жалбоподателят без възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното

НП № 20-0245-000246 от 09.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на Д.З.С., с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6

/шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Р. и Я., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. служебно исканата справка за придобиване и регистрация на процесния автомобил, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама свидетели, полицейските служители Р. и Я., тъй като изложеното от тях се подкрепя от приложените по делото писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни отношения между свидетелите и жалбоподателя или каквато и да е друга причина за евентуална тяхна предубеденост спрямо жалбоподателя С..

И двамата свидетели описват процеса по установяване на нарушението и съставените, връчени и подписани във връзка с него документи, като добросъвестно заявяват, че не е била установена самоличността на водача на автомобила и че не е била попълнена декларация по реда на ЗДвП от жалбоподателя при явяването му за съставяне на АУАН.

Приетите с доверие свидетелски показания се потвърждават еднозначно допълнително и от информацията съдържащата се в прочетените и приети писмени и веществено доказателства. От последните без съмнение се установява движението на автомобила с превишена скорост, обстоятелствата относно промяната на собствеността и регистрациите на автомобила през годините.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши полицейски инспектор в съответствие с чл.

189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП с т. 2 от същата заповед.

Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация на нарушението не съответства изцяло на словесното му описание.

При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал.1 от ЗДвП, на 25.06.2020 г., тъй като МПС-то не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата има съвсем различно и неотносимо съдържание към задължението за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок. Според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.

Поради това в описанието на нарушението според АУАН и НП липсва надлежно посочване, от кого и на какво основание е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен от обективна страна поради разминаването между думи и цифри относно основанието и обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила.

Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда материалноправна норма – чл.

140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в приложената докладна записка № 245Р-5123/29.07.2020 г.: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал.2. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал.6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложимо правилото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал.2 ЗДвП дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/250a0413-a95d-40e6-9f64-8540da49c3d9