Решение № 4270 от 12.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4270 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100511326 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20186081 от 15.09.2021 год., постановено по гр.дело № 19605/2020 г. на СРС, І Г.О., 26 състав, е признато за установено на основание чл.124 ГПК по отношение на Българска търговско- промишлена палата, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, че Столична Община, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, ул.*******, не притежава правото на собственост върху недвижим имот- сграда на хижа „Погледец“, с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и регистри на с.Бистрица, Столична Община. С решението на съда е осъдена Столична община, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, ул.*******, да заплати на Българска търговско- промишлена палата, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.“*******, сумата от 1500 лв.разноски по делото. С решение № 20037375, постановено в закрито заседание на 20.05.2022 г. по гр.дело № 19605/2020 г. по описа на СРС, І Г.О., 26 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в следния смисъл: в решението на страница първа, ред шести в заглавната част да се чете“ публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година“, вместо написаното“ публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и 1 единадесета година“.

Срещу решението на СРС, 26 с-в е постъпила въззивна жалба от Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк.Л.Д., с искане същото да бъде отменено, като неправилно, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Българска търговско- промишлена палата, гр.София, чрез пълномощника си адв.З. О. оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящата въззивна инстанция споделя крайния извод на 2 първоинстанционния съд за основателност на предявения от ищеца Българска търговско- промишлена палата, гр.София срещу ответника Столична община, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Столична община не е собственик на сграда- хижа „Погледец“, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистрица, Столична община, одобрени със заповед № РД-18-42 от 21.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ с последно изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри, засягащо сградата от 28.01.2015 г./, с адрес на сградата: с.Бистрица, район „Панчарево“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 93 кв.м., брой етажи: един, предназначение: курортна, туристическа сграда. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайните изводи на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема, че съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, което определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 от ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника, и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответникът претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника.

3

В рамките на заявен отрицателен установителен иск, както е в процесния случай няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл.108 ЗС предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект / недвижим имот/. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по смисъла на чл.77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ - този на ищеца и на ответника, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 год. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта - т.е. без да предявява и положителен установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако 4 и двете спорящи страни са релевирани самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ / изцяло или отчасти / обект на правото на собственост.

Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск за собственост е установяване на обстоятелствата на който ответника основава отричаното от ищеца право на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа на който ищеца поддържа наличие на конкуриращо право на собственост, не са част от предмета на спора.

Със задължителна практика на ВКС се приема, че при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, поради което и ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, но може да оспори съществуването му. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.

Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.