Решение № 7396 от 05.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7396 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100506370 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20225491 от 23.12.2021 г. по гр.д. № 6638/2020 г. по описа на СРС, 73 с-в, е осъден ответника Р. Г. АД с ЕИК 204052021, да заплати на ищеца З. С. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД - 45000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на трудова злополука от 30.6.2017 г. / при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината – вместо 2018 г. е посочена 2017 г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 7.2.2020, до изплащане на сумата, на основание чл.200, ал.1 КТ - 63,80 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от трудовата злополука от 30.11.2017 г. /при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на годината – вместо 2018 г. е посочена 2017 г./, направени от ищеца разходи за заплащане на потребителска такса към УМБАЛ Св.А.

АД и към ДТСЦ XII-София ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - до изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - 7350,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ, вр. чл.52 ЗЗД за периода 30.06.2018- 07.02.2020 г.,

1 на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -10,42 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ за имуществени вреди за периода 30.06.2018 - 07.02.2020 г.

С постановеното решение е отхвърлен, като неоснователен предявения иск по чл.200, ал.1 КТ, вр. чл.52 ЗЗД за разликата от уважената част 45000,00 лв. до пълния предявен размер от 70000,00 лв. (частичен иск от общо вземане в размер на 120000,00 лв.) и - частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в плащане на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ, вр. чл.52 ЗЗД - само за разликата от уважената част 7350,00 лв. до пълния предявен размер от 11433,33 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - ЗК УНИКА АД с ЕИК 040451865.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението е обжалвано и от двете насрещни страни.

В жалбата на ищеца са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в частта на отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 45000 лв. до сумата 60000.00 лв. поради нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. С оглед това и в противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е определил твърде занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Във връзка с травмите от трудовата злополука ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в продължение на около 10 месеца, през които голяма част от времето е прекарал на легло с невъзможност и ограничения в придвижване, без възможност за самостоятелно обслужване и при понесени силни болки и страдания във връзка с травмите, проведеното лечение с две оперативни интервенции и предстояща трета с незавършил напълно оздравителен процес. Както е установено в производството близо девет месеца след трудовата злополука болките и отокът на дясната подбедрица и глезенна става не отшумяват, а ищецът продължава да ползва за придвижването си помощно средство „канатка“. Същевременно е установено, че пълно възстановяване от травмите при ищеца няма да бъде постигнато. Констатирана е ограничена дорзална флексия в глезена, което води до анталгична походка. Същевременно в травмираните участъци същият продължава да понася болки и оток, което както се установява няма да отшуми. Предстои извършване и на трета операция за отстраняване на останалите пластини от наранения крак, съответно – възстановяване и рехабилитация.

Ищецът отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на иска по чл.200, ал.1 КТ за сумата над 45000.00 лв. до сумата 60000.00 лв. /за сумата 15000 лв./ от претендирания размер 70000.00 лв., предявен като частичен от общо вземане за сумата 120000.00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на 2 претърпяната трудова злополука. Претендира отмяна на решението и в частта на отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата /15000.00 лв./ за времето от 30.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.02.2020 г. за сумата 2450.01 лв. Претендира и законна лихва от датата на исковата молба 07.02.2020 г. до окончателно изплащане на сумите и сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Р. Г. АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

В жалбата на ответника Р. Г. АД срещу постановеното от първата инстанция решение в частта на уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва върху него до датата на подаване на исковата молба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон - нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Според ответника определеното от първата инстанция обезщетение е завишено и несъответно на понесените от ищеца болки и страдания във връзка с травмите от трудовата злополука. Освен това се излагат оплаквания за немотивиране на съдебното решение в частта на определяне на обезщетението с утвърдена практика на касационната инстанция и повишаване на инфлацията в страната след датата на трудовата злополука. Така изложените от съда изводи не се основават на конкретни посочени съдебни решения и данни за инфлацията в страната.

Моли за отмяна на решението на СРС в частта на уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва върху него от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски. С допълнителна молба становище от 31.03.2022 г. ответникът уточнява, че обжалва постановеното от първата инстанция решение в частта на уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 15000 лв. ведно със законната лихва върху него от датата на трудовата злополука до окончателно изплащане на сумата. Излага съображения, че е заплатил на ищеца част от сумите, както следва: 30000.00 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху него от датата на трудовата злополука 30.06.2018 г. до 23.03.2022 г. в размер на 11359.24 лв., сумата 63.80 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху него от датата на трудовата злополука 30.06.2018 г. до 23.03.2022 г. в размер на 24.16 лв.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца З. С. Ч., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно.

3

Претендира разноски.

В подадено по делото становище подпомагащата страна на ответника - ЗК УНИКА АД изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и поддържа изразената пред първата инстанция позиция, както и подадената от ответника жалба по изложените в нея съображения.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира за основателна въззивната жалба на ищеца. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивните жалби, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, с което са уважени в една част предявените по чл.200, ал.1 КТ искове за заплащане на обезщетение за понесените неимуществени вреди, СРС е приел, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че на 30.06.2018 г. ищецът е претърпял злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество – в склад на работодателя на адрес в гр.София, бул. Цариградско шосе 425 докато премествал с електрическа палетна количка празни кашони от склада на рампата на склада бил ударен в десния крак от маневрира мотокар, който е управляван от друг работник на дружеството - мотокаристът М. Д.Л., признат за виновен с решение по нохд № 10445/19 г. на СРС за извършеното деяние по чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК. С разпореждане №22285/10.7.2018 г. на ТП-НОИ-гр.София на осн. чл.55, ал. 1 КСО злополуката е призната за трудова.

Приел е, че в резултат на трудовата злополука и причинените му от нея травматични увреждания ищецът е понесъл неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. При съобразяване принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., като е взел предвид преживените болки и страдания; продължителното и тежко лечение, в това число два пъти – оперативно;

4 изпитваните болки и страдания, което личи от прилаганата болкоуспокояваща терапия; необходимостта в ежедневието си ищеца да бъде подпомаган от другиго, без чиято помощ не може да се справи за продължителен период от време - повече от половин година; младата възраст на ищеца, както и посоченото от вещото лице обстоятелство, че последиците от получената травма няма да бъдат преодолени изцяло, тъй като тъканта на местата, на които са се получили счупванията е различна, както и икономическата обстановка в страната, съдът е определил на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в размер на 45000 лв., като е отхвърлил исковете за разликата над тази сума до сумата 70000.00 лв., предявен като частичен от сумата 120000 лв.

С постановеното решение съдът е приел, че в случая е налице забава в изпълнение на задължението на работодателя да заплати обезщетение за неимуществени вреди от настъпването на трудовата злополука на ищеца, като е определил за дължима сумата 7350,00 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.200, ал.1 КТ, вр. чл.52 ЗЗД /45000 лв./ за периода 30.06.2018- 07.02.2020 г.

За разликата над тази сума до предявения размер 11433,33 лв. съдът е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД като неоснователен.

Решението е неправилно в частта на отхвърляне на исковете по чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 15000.00 лв. като обезщетение за неимуществени вреди /над присъдения размер 45000.00 лв. до сумата 60000.00 лв./, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука 30.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.02.2020 г. Съображения:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Разпечатката съдържа 36 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2508993d-a0aa-489f-8943-86955552bcdd