Решение № 303 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300500526 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на М. А. С., ЕГН **** чрез пълномощника му адвокат Н. П. против действията на ЧСИ Х. С., рег. № ***** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело № 2017*****0400538, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в постановление от 19.11.2024 г.; конституиране на жалбоподателя като длъжник в производството по делото, обективирано в разпореждане от 01.11.2022 г.; налагане на запор в ОББ АД поради незаконосъобразно конституиране на длъжника; разпореждане за разноски, обективирано в запорно съобщение с изх. № 4643/02.07.2024 г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление от 19.11.2024 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело и постановяване на същото в нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Поддържа се нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнени на длъжника; изтичане на 5-годишната погасителна давност от датата на образуване на изпълнителното дело; настъпване на перемпция поради липса на редовни искания от страна на взискателя. По отношение на обжалваното разпореждане за конституиране като длъжник от 01.11.2022 г. се поддържа незаконосъобразност на същото поради нарушение на изискванията на чл. 429, ал. 2 от ГПК, като се твърди, че същото не му е редовно връчено. Наложения запор на банкова сметка в ОББ АД се обжалва с 1 довода, че не е конституиран законосъобразно като длъжник в производството.

Поддържа се незаконосъобразност и постановяване в нарушение на процесуалните норми на определените по изпълнителното дело разноски, като се счита, че сумата е посочена като общ размер, без да е разбита по пера. Иска се отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. **** чрез пълномощника юрисконсулт М. Д., с което се оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа се, че отказът за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция не подлежи на обжалване, като същото се отнася и за конституирането на жалбоподателя като длъжник в производството. Изтъква се, че изпълнителното производство е водено законосъобразно, в т.ч. връчването на книжата по делото е съобразено с разпоредбите на ГПК. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, според които жалбата е недопустима и неоснователна. Относно конституирането на жалбоподателя на мястото на починалия първоначален длъжник се посочва, че същото е извършено законосъобразно и разпореждането е надлежно връчено, както и че това действие на ЧСИ не подлежи на обжалване. Намират се за неоснователни доводите за перемиране на делото, а възраженията за изтекла погасителна давност – за недопустими в изпълнителния процес. В частта, с която се оспорва наложения запор на банкова сметка, жалбата се намира за просрочена и недопустима.

Като взе предвид доказателствата по делото и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 2017*****0400538 по описа на ЧСИ Х. С., рег. № ***** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано на 22.08.2017 г. по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. **** против длъжника А. М. С., ЕГН ********** от гр. ***** за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 12.04.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 2263/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с.

С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагане на запор на пенсията и банковите сметки на длъжника и извършване на опис и продажба на движимите вещи в дома му.

На 11.09.2017 г. е наложен запор на притежавания от длъжника лек автомобил.

На 20.09.2017 г. – запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 08.04.2019 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и опис и продажба на движимите вещи в дома му.

2

На 17.05.2019 г. е насрочен опис и оценка на движимите вещи, намиращи се на адреса на длъжника, който ще се проведе на 04.07.2019 г.

Описът е отменен поради невнасяне на дължимата авансово такса от взискателя.

На 05.08.2019 г. е постъпила сумата от 58,30 лева от запора на банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 12.08.2020 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху МПС и възбрана върху недвижим имот, придобит по наследство.

На 16.09.2020 г. е наложена възбрана върху недвижим имот.

На 02.10.2020 г. е постъпила сумата от 157,20 лева от запора на банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 06.01.2021 г. е постъпила молба от взискателя за запориране на банковите сметки на длъжника и опис и продажба на движимите вещи в дома му.

На 07.01.2021 г. е постъпила сумата от 525,42 лева от запора на банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.

На същата дата е насрочен опис и оценка на движимите вещи, намиращи се на адреса на длъжника, който ще се проведе на 04.03.2021 г. Описът е отменен поради невнасяне на дължимата авансово такса от взискателя.

На 18.10.2022 г. е постъпила молба от взискателя за конституиране на наследниците на длъжника, запориране на трудовото възнаграждение и банковите им сметки, налагане на възбрана върху недвижимите им имоти и извършване на опис и продажба на движими вещи в жилищата им.

С разпореждане от 01.11.2022 г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани Т. А. С., ЕГН **********, М. А. Й., ЕГН ********** и М. А.

С., ЕГН **********, всеки за по 1/3 част от дълга.

На 02.11.2022 г. е насрочен опис и оценка на движимите вещи, намиращи се на адреса на длъжника М. А. С., който ще се проведе на 14.12.2022 г. Описът е отменен поради невнасяне на дължимата авансово такса от взискателя.

На 09.11.2022 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника М. А.

Й. в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. А. С., получавано от „Каролина Ко“ ЕООД, а на 10.11.2022 г. – запор на банковата сметка на длъжника Т. А. С. в „Банка ДСК“ АД.

На 09.11.2022 г. е постъпила сумата от 251,26 лева от запора на банкова сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.

На 30.11.2022 г. е постъпила молба от третото задължено лице „Каролина Ко“ ЕООД, според което трудовият доход на длъжника Т. А. С. е несеквестируем.

На 28.09.2023 г. е постъпила молба от длъжника М. А. Й. чрез пълномощника й за прекратяване на производството по делото спрямо нея 3 поради вписан отказ от наследство.

С постановление от 29.09.2023 г. производството по делото е прекратено по отношение на длъжника М. А. Й..

На 02.07.2024 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и опис и продажба на движимите вещи в жилищата им.

На 02.07.2024 г. е насрочен опис и оценка на движимите вещи, намиращи се на адреса на длъжника Т. А. С., който ще се проведе на 27.08.2024 г. Описът е отменен поради невнасяне на дължимата авансово такса от взискателя.

На 05.07.2024 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника М. А.

С. в ОББ АД.

На същата дата е постъпила сумата от 1 289,63 лева от запора на банкова сметка в ОББ АД.

На 07.08.2024 г. е постъпила жалба от длъжника М. А. С. против разпореждането от 01.11.2022 г. за конституирането му като длъжник по делото, против наложения запор на банкова сметка в ОББ АД и против разпореждането за разноски по изпълнението. Направено е искане за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, както и възражение за погасяване по давност на вземанията.

С Определение № 3076 от 08.11.2024 г. по в.гр.д. № 2596/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.с. производството по делото е прекратено, като същото е върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по искането за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция.

С постановление от 19.11.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложения запор върху банковите сметки на длъжника М. А. С., както и да прекрати производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от заинтересована страна – длъжник в изпълнителното производство, като в частта, с която се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, и в частта, с която се обжалва размерът на разноските по изпълнението, жалбата е процесуално допустима съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК и доколкото е подадена в указания от закона срок (предвид липсата на данни за съобщаване на обжалваните действия на длъжника) подлежи на разглеждане по същество.

Относно възраженията за перемиране на изпълнителното производство:

Съгласно чл. 433, ал. 8, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради 4 перемпция се свързва с изтичане на двугодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, с презумпцията, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Смисълът на разпоредбата е да бъдат прекратени тези изпълнителни производства, по които взискателят с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. За да не настъпи перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е необходимо и достатъчно взискателят да проявява активност, като иска от съдебния изпълнител извършването на конкретни, годни и адекватни изпълнителни способи. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на срока, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, без оглед на резултата от него, освен ако същият не може да се осъществи по причина, за която взискателят отговаря – например невнасяне на такси и/или разноски, неоказване на необходимото съдействие, с което се осуетява неговото прилагане и други подобни.

В конкретния случай твърденията на жалбоподателя за бездействие на взискателя са неоснователни. Напротив от доказателствата по делото се установява, че взискателят през период от не повече от две години е отправял искания до съдебния изпълнител за извършване на различни изпълнителни действия, които са годни да осъществят принудително събиране на вземането.

При преценка за настъпване на перемпция следва да се има предвид, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече от последното предприето изпълнително действие и перемпция не настъпва докато определен изпълнителен способ бива реализиран, тъй като при изпълнителен способ, който е породил действие не се изисква активност от взискателя, за да се поддържа висящността на изпълнителния процес.

Още с молбата за образуване на изпълнително дело от 22.08.2017 г. от взискателя е поискано извършване на изпълнителни действия, като последващи искания са направени с молби от 08.04.2019 г., 12.08.2020 г., 06.01.2021 г., 18.10.2022 г. и 02.07.2024 г., всяка от които е подадена преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Действително исканите описи на движимите вещи в дома на длъжника не са осъществени поради невнасяне от взискателя на дължимите авансово такси, но във всяка от изброените молби е направено искане и за други изпълнителни способи, които съдебният изпълнител е предприел, като е наложил съответните запори и възбрани, а ако не са реализирани, то единствената причина за това е липса на имущество на длъжника, спрямо което да се насочи принудителното изпълнение, но не и виновно бездействие на взискателя. В този смисъл активността на взискателя е достатъчна, за да се поддържа висящността на изпълнителното производство и да се препятства прекратяването му по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.