Решение № 272 от 11.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Ботевград, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231810101780 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “КРАФТ ***** ****”, гр. Правец, твърди, че в периода от м. 06.2023 г.

- м. 07. 2023 г. “****” ЕООД е зареждал гориво (дизел и А95) от стопанисваната от “******” ЕООД бензиностанция, находища се в гр. Етрополе. За зареденото гориво са издадени три броя фактури - Фактура No 1..1134 / 19.06.2023г. на стойност 1 940.29 лв. за заредено А95 (бензин) и дизелово гориво, Фактура No 1..1149/ 30.06.2023 г. на стойност 933.66 лв. за заредено А95 (бензин) и дизелово гориво и Фактура No 1..1171/16.07.2023 г. на стойност 1 188.63 лв. за заредено А95 (бензин) и дизелово гориво, като общото задължение по фактурите е в размер 4 062.58 лв. Сочи, че страните се уговорили плащането на сумите да става по посочена във фактурите банкова сметка. Поддържа, че ответното дружество не е заплатило нито една от посочените фактури, въпреки многократно проведени разговори между двете дружества. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 4 062.58 лв., представляваща заредено, но неплатено гориво по процесните фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, както и разноски за държавна такса по обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. No 1691/2023 г. по описа на РС- Ботевград. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- “**** ” ЕООД, гр. София в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение по предявения иск.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище 1 по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - фактура No 1000001134/19.06.2023 г., фактура No 1000001149/30.06.2023 г. и фактура No 1000001171/16.07.2023 г., съдът намира иска с правно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателен съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че иска следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4062.58 лв., представляваща незаплатена цена на заредено гориво по фактура No 1000001134/19.06.2023 г., фактура No 1000001149/30.06.2023 г. и фактура No 1000001171/16.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, без решението да се мотивира по същество.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 1162.50 лв., от които 162.50 лв. за държавна такса и 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. No 1691/2023 г. по описа на РС- Ботевград, по което е допуснато обезпечение на предявените в настоящото производство искове, съобразно изхода на спора по делото. Съгласно т. 5 от ТР No 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. No 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Предвид това ответникът дължи заплащане на разноски в ползва на ищеца, направени в обезпечителното производство в размер на 40.00 лв. за държавна такса. Или, ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски в исковото и обезпечителното производство в размер общо на 1202.50 лв.

Претендираните разноски, направени по изпълнителното производство, не следва да се присъждат, тъй като не съставляват разноски по настоящото производство по смисъла на чл. 78 от ГПК, а същите се дължат по съответното производство, в което са направени. По отношение на посочените разноски не намира приложение цитираното ТР No 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. No 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район “*****”, ж.к. “*****”, бл. 23, вх. 3, представлявано от управителя ****, да заплати на “******” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

Правец, ж.к. “****”, ****, представлявано от управителя ****, на основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4062.58 лв. /четири хиляди шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатена цена на заредено гориво по Фактура No 1000001134/19.06.2023 г., Фактура No 1000001149/30.06.2023 г. и Фактура No 1000001171/16.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1202.50 лв. /хиляда двеста и два лева и петдесет стотинки/ за направените разноски, от които 1162.50 лв. в настоящото производство и 40.00 лв. в обезпечителното производство по ч. гр. д. No 1691/2023 г. по описа на Районен съд - Ботевград.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3