Решение № 262112 от 31.03.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1094/2020
- Вид
- Решение № 262112
- Подписан
- 31.03.2021
- В сила
- 14.05.2021
- Състав
- КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1094 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 291478 от
03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 42423/2019 г., по описа на СРС, 85-ти състав, Софийски районен съд е осъден да заплати на А.Т.С. на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС сумата от 1 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 21.02.2015 г. – 07.11.2019 г. от нарушение правото на решаване в разумен срок на гр. дело № 44865/2013 г., ведно със законната лихва от 21.02.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния му предявен размер.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените от ищцата искове, е постъпила въззивна жалба от последната, чрез адв. А.М., в която се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, който се намира за постановен при нарушение принципа за справедливост. Излага се, че правилно районната съдебна инстанция е установила фактическата обстановка по делото по отношение продължителността на гр. дело № 44865/2013 г. на СРС, както и периода на забавянето му единствено по вина на съда, който не е постановил в срок решение повече от пет години. Сочи се, че предметът на гр. дело № 44865/2013 г. на СРС е такъв, изискващ повишено внимание от съдебните органи и неговото решаване следва да е било с предимство. Твърди се, че вследствие забавянето на производство ищцата се е чувствала обезсърчена, притеснена, депресивна, изгубила е доверие в съда и неговата безпристрастност и справедливост, поради което се счита, че присъденият от СРС размер на претърпените от А.С. неимуществени вреди е несправедлив и крайно занижен. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване изцяло на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд не е депозирал отговор на въззивната жалба на ищцата.
По делото е постъпила въззивна жалба и от Софийски районен съд срещу първоинстанционното съдебно решението в частта, в която исковете са уважени, като се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваната му част. Излага се, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по еднозначен и безспорен начин, че твърдените от ищцата вреди са вследствие на забавено разглеждане от СРС на гр. дело № 44865/2013 г. Заявява се, че присъденото от първата инстанция обезщетение е в значително завишен размер, който не е съобразен с изискванията за справедливост. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на исковата претенция, евентуално за намаляване размера на присъденото на А.С. обезщетение. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК А.Т.С. е депозирала отговор на въззивната жалба на ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежат на разглеждане по същество.
СГС, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност при съблюдаване изложените от жалбоподателите доводи настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ от А.Т.С. срещу Софийски районен съд за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на разглеждане и решаване на гр. дело № 44865/2013 г. на СРС извън разумния срок по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, в размер на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 21.02.2015 г. до окончателното изплащане.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. При гражданските производства за начало се приема сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва задължителна предварителна административна процедура, а за край - влизане в сила по отношение на страната на съдебния акт, с който спорът е приключен /решение или определение/. От значение е общата продължителност на съдебното производство - възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно - при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в общо производство, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право от нейна страна, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканене и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране. Определен вид дела, с оглед специфичния характер и засегнатия интерес, налагат по-бързото им разглеждане /относно интереса на деца, здравеопазване, гражданско състояние, трудови спорове, наказателни производства, по които подсъдимият е с мярка за неотклонение задържане под стража, мерки за закрила и т.н./ и това следва да се отчете, когато се преценява дали производството е продължило извън рамките на „разумното“.
На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и пряката причинноследствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането /признаване факта на увреждащо поведение/ само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл.
2б от ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство - брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната /в този смисъл може да е от значение и процесуалното качество на страната: ищец/ответник, жалбоподател/ответник, трето лице/, вкл. видът и размерът на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. Тежестта на горните обстоятелства, които не са и изчерпателно посочени, няма как предварително да бъде определена с обща значимост към всички случаи на определяне на окончателния размер на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ. Съдът ги преценява с оглед конкретния спор. В този смисъл качеството на страна в производството е възможно да има отношение при някои казуси към пряката причинноследствена връзка за даден вид увреждане, съответно за неговия размер /напр. натрупана лихва от забава при плащане от ответник /длъжник/ на установеното парично задължение/ и др. Залогът за ответника по иск за лихвоносно задължение по общо правило, нараства с продължителността на процеса. В някои случаи неразумната продължителност на производството може да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди, като настъпването им се презюмира, но оборимо /в този смисъл решение № 306 от
22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Съответно, предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по висящо производство е допустимо. Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело. Допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение /в този смисъл решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, ІV ГО/.
В процесния случай, през въззивната съдебна инстанция няма спор по отношение установената от СРС фактическа обстановка, а именно:
Производството по гр. дело № 44865/2013 г. по описа на СРС, 39-ти състав, е било образувано по искова молба от 30.10.2013 г. на А.Т.С. срещу „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД с предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата. На 09.12.2013 г. СРС е разпоредил отстраняване на нередовности в представената от ищцата декларация за семейно, имотно и имуществено състояние, с оглед направено от нея в исковата й молба искане за освобождаване от заплащането на дължима държавна такса. Така дадените от съда указания са били изпълнени на 19.12.2013 г., като на 09.01.2014 г. А.С. е била освободена от заплащане на държавна такса и е разпоредено връчване препис от исковата молба на ответника. На 20.02.2014 г. е постъпил отговор на искова молба от „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД и на 20.06.2014 г. е постановено определение по реда на чл. 140 от ГПК и делото е било насрочено за 06.10.2014 г. По гр. дело № 44865/2013 г. са били проведени четири открити съдебни заседания – на 06.10.2014 г., 04.11.2014 г., на 15.12.2014 г. и на 20.01.2015 г., в които са били разпитани двама свидетели, изслушани за заключения по първоначална и допълнителна СМЕ и са приети представени писмени доказателства, като не се установява поведението на ищцата или на нейния процесуален представител да е било единствена причина за отлагане на делото. В проведеното на 20.01.2015 г. съдебно заседание съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. В срока за постановяване на решението с протокол от избор на съдия докладчик от 19.09.2019 г., делото е било преразпределено на друг съдия, който с определение от 23.10.2019 г. е отменил определението, с която е даден ход на делото по същество, и е насрочил същото в открито съдебно заседание на 16.12.2019 г. При извършена служебна справка от страна на настоящата инстанция се установява, че по гр. дело № 44865/2013 г. на СРС е било поставено решение на 13.01.2020 г., което не е било обжалвано от страните и същото е влязло в сила. Или, общият срок за разглеждане на производството по гр. дело № 44865/2013 г. на СРС е бил близо 6 години и 4 месеца.
Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2504cf1b-1a9b-4f85-9d0f-6fdf44029c05