Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 920 от 18.07.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 7346/2019
Вид
Решение № 920
Подписан
18.07.2020
В сила
22.01.2021
Състав
ДИЯНА АТАНАСОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Плевен, 18.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 17.06.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Георгиева , като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. №7346 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.143 ал.2 от СК.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Б.Т.Т.,

ЕГН **********,***, като баща и законен представител на малолетното дете ***, ЕГН********** против Д.Ц.Д., ЕГН********** ***, с която е предявен иск на основание чл.127 ал.2 от СК. Твърди се, че през време на съвместното съжителство с ответницата се родил синът им ***, роден на *** г. След раждането му се установили да живеят в дома на родителите му в гр.Плевен и до навършване на една годинка на детето го отглеждали съвместно, за което помагала и майката на ищеца. Ищецът заминал да работи в ***, където получавал добро заплащане. В България се прибирал на всеки 4-5 месеца, понякога и по-често в зависимост от ангажиментите в работата. През време на отсъствието си изпращал значителни суми за издръжката и гледането на детето и майката, а при идването си в България заварвал натрупани суми от сметки за консумативи, които погасявал. Купувал на детето облекло, обувки, но му правил впечатление, че външният му вид е доста неглижиран - захабени дрехи с петна по тях. Редовно се опитвал да осъществява видеовръзка с детето, но майката умишлено препятствала това. Заявява, че приятели и познати му казвали, че често виждат майката да посещава заведения, придружена от детето; държи го до късно, което пречи за нормалния му отдих и почивка, а обстановката и обкръжението са неподходящи за дете на такава възраст. Ответницата започнала работа, със съдействие на ищеца, но работното й време било такова,че се налагало да води детето на детска градина преди 6 ч. сутрин и да го прибира след 19ч. Обикновено детето оставало при баба си в гр. *** и именно тя го води и взема от градината, след което детето остава до 8 -8.30 вечер при нея, едва след това майката го прибира при себе си, а в повечето случаи остава при бабата. Твърди, че през свободното време майката се забавлява, без детето; ходила на море отново без него и на практика детето се отглежда от нейни роднини.

Твърди, че понастоящем ответницата заживяла на съпружески начала с мъж от ромски произход в гр. *** и е взела със себе си детето. Заявява, че този човек е нервен, сприхав и невъздържан, както и че му е нанесъл побой, за което има издадено медицинско свидетелство, което прилага по делото. Твърди, че детето му е в риск и това наложило спешното му прибиране в България, тъй като счита, че детето живее в среда, която оказва негативно въздействие върху възпитанието и отглеждането му.

Ищецът твърди, че детето е много привързано към него, като счита, че именно той е родителят, който ще се грижи по-добре за него и следва да упражнява родителски права с произтичащите от това последици, за което е сезирал съда с надлежно искане.

В срок е депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва.

Предявен е и насрещен иск на основание чл.127 ал.2 от СК, с искане за определяне на привременни мерки.

Ответницата твърди, че през време на фактическото й съжителство с ищеца същият не полагал никакви грижи за нея и детето, не работил и не ги осигурявал финансово. Държал се грубо с нея и често била подлагана на физически и психически тормоз от него, вкл. в присъствие на детето. Заявява, че е добра майка и отглежда и възпитава детето си както трябва, поради което прави искане тя да упражнява родителските права с произтичащите от това последици.

Постъпил е отговор по предявения насрещен иск, като същият се оспорва.

Съдът се е произнесъл по направеното от ответната страна искане за определяне на привременни мерки, като е уважил в тази връзка искането на майката на детето.

В о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от адв.Й.Х., която поддържа иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

В о.с.з. ответницата се явява лично, представлява се от адв.Л.Г., който оспорва иска и поддържа предявения насрещен от страна на ответницата. Не представя писмена защита.

Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и след като взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

БЕЗСПОРНО по делото, е че страните са родители на малолетното дете ***, което към момента все още не е навършило 4-годишна възраст. Не е спорно, че детето е еднакво привързано и към майка си, и към баща си. Установява се, че първоначално живеели в дома на родителите на ищеца в гр.Плевен, където отглеждали малолетното дете, с помощта на родителите на му. Т.к. и двамата били безработни, ищецът се възползвал от възможността да замине да работи в ***, където успявал да заработва достатъчно висок месечен доход и по този начин издържал семейството си. В тази връзка не е спорно, че то било добре финансово подсигурено. Някъде през 2018год. ответницата Д.Д. заявила, че желае да развива собствен бизнес, поради което със съгласието и отново с финансовата помощ на ищеца, регистрирала фирма и започнала да продава в т.нар. *** в гр.***, където живеят нейните близки - баща и баба по бащина линия, чичо. През този период основни грижи за малолетния *** полагала неговата прабаба /баба на ответницата по бащина линия - св.***/ като детето започнало да посещава първоначално ясла, а впоследствие детска градина в гр.***. По това време ищецът все още работил в ***, а на близките на ответницата, помагащи й за грижите за детето, направило впечатление, че тя го пренебрегва заради възможността сама да се забавлява; не ползвала нито отпуск, нито болничен, когато то било болно /а това се случвало често/ и разчитала изцяло на грижите на прабабата за него, както и на бабата по бащина линия. За близките й станало ясно, че ответницата започнала да се среща със свидетеля ***, с когото сформирала интимна връзка, за което научил по-късно и ищецът. Ответницата внезапно и без обяснения напуснала ищеца, като взела детето и отишла да живее при приятеля си в жилище в гр.***, собственост на негова близка роднина. По преценка на нейните близки, тази връзка на ответницата със *** била безперспективна за нея и за детето, т.к. двамата нямали собствено жилище; по техни наблюдения майката на *** не приемала нито Д., нито сина й ***, случвало се на няколко пъти

Д. да бъде гонена от съвместно обитаваното жилище със *** поради скандали и неразбирателства, при което обикновено търсела помощта и отивала при майка си – свидетелката ***. След това обаче отново се завръщала с детето при ***. Отново по преценка на близките й тя не полагала и достатъчно и адекватни грижи за малолетния ***, т.к. според вижданията им и наблюденията, които имали детето не се чувствало добре в новата си семейна среда, не било нито добре нахранено, нито имало режим за хранене, спане и често било водено от майка си по заведения до късно през нощта. Поради тази причина, а не заради етническия произход на приятеля й, семейството й се отдръпнало от нея до степен, че баща й сменил ключалките на жилището, за да не може тя да има достъп до него и след като имал разговор с нея й заявил, че не желае повече да има нищо общо с нея, не желае да я вижда. Такова отношение има към нея и неговият брат - чичо на ответницата, с когото баба й живее в едно домакинство. С ответницата поддържали връзка майка й, както и баба й ***, която не могла с лека ръка да се отрече от внучката си, т.к. е изключително силно привързана към него и което на практика отглеждала основно тя до момента на сформиране на съжителство между внучката й и ***. След като ищецът се завърнал в страната, потърсил ответницата и детето си, като отношенията им силно се влошили, били твърде обтегнати, стигнало се до сериозен конфликт между тях, в резултат на който имало размяна на физическа сила между него и ***, за което ищецът се е освидетелствал. Впоследствие ответницата и детето отишли да живеят в къща на бабата и дядото на *** в гр.***, находяща се в непосредствена близост до ромската махала. През този период и с оглед определения режим на лични отношения на ищеца и детето по привременните мерки, детето се виждало с дядо си по майчина линия именно в периода, когато ищецът го взимал при себе си, т.к. св.*** не контактува изобщо с дъщеря си.

По делото са разпитани две групи свидетели, съответно посочени от едната и от другата страна. В случая обаче не може да не се отбележи, че свидетелите, посочени от ищеца са именно най-близките роднини на ответницата – нейният баща, майка и баба по бащина линия, които свидетелстват казано общо в негова полза – от гл.т. на оценката на родителските му качества, загриженост, способност да отглежда и възпитава детето ***; да му осигурява необходимата адекватна семейна среда, в която то да расте спокойно, да бъде добре нахранено, сложено навреме да спи, да е отпочинало и същевременно да му се обръща внимание откъм неговото интелектуално според възрастта развитие -да му се четат книжки, да познава цветовете, да познава цифри и т.н. Понастоящем ищецът се е установил в страната, т.к. желае да полага пряко грижи за сина си и има финансова обезпеченост за това. Ответницата първоначално заявява, че работи, като представя трудов договор/неподписан/, но впоследствие се установява, че не работи за този работодател. Твърди също така, че с приятеля си възнамеряват да отварят хранителен магазин в гр.***, посредством което да изкарват средства.

Това им намерение и факта, че е са наели помещение вече, не е спорен факт между страните, но е сигурно, че към момента ответницата разчита изцяло на финансовата подкрепа на приятеля си, който по принцип се занимава с ремонт на коли и ползва гараж, собственост на свидетеля ***, с който работят заедно.

След съвкупната преценка на доказателствата по делото за съда се налага извод, че предявеният от ищеца иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. В производството по привременните мерки родителските права са предоставени на майката на детето, но в хода на същинското разглеждане на делото и въз основа на събраните доказателства, непосредствено изслушване на страните, се налага извод, че в интерес на детето е то да се отглежда и възпитава от неговия баща - ищецът по делото. От показанията на св.***/баба на ответницата/ се установява : че още докато съжителствали заедно страните, ответницата все търсила повод да отиде някъде сама, без детето си и без съжителя си /ищецът/.Ясно било, че отношенията й с последния не били съвсем наред. Впоследствие обаче, когато родителите на детето се разделили, ответницата, която взела детето със себе си, го оставила основно на грижите на свидетелката ***; прибирала го твърде късно от дома й – след 22,00часа след множество настояване и прозвънявания, като често го водила със себе си по заведения, което станало достояние на съграждани, които се възмущавали от това и го казвали на бабата на детето. От показанията на свидетелката *** се установява, че дори когато детето било с висока температура, звъняла на ответницата три пъти, но не успяла да се свърже с нея, т.к. последната не й връщала обаждане. Установява се, че се принудила да вика за помощ майката на ищеца, която е акушерка, и независимо от късния час, веднага се отзовала и помогнала за справяне със ситуацията. От показанията й се установява, че когато детето било болно ответницата заявявала, че не може да отсъства от работа и го оставяла на нейните грижи, но същевременно, за да отиде на море със *** безпроблемно взела отпуск и не била на ***-та. От показанията на свидетелката се установява, че след като ответницата се събрала да живее със *** детето коренно се променило - отслабнало, станало нервно, неспокойно и както тя го характеризира – „дете - скитник“. Свидетелката твърди, че ответницата не е в добри отношения с майката на ***; че в апартамента, в който първоначално живели / който е посетен от социалните служители/ вече няма ток поради неплатени сметки и затова се преместили със *** при неговата баба и дядо, в тяхната къща. От показанията й се установява, че имало нередки случаи, в които внучката й се е чувствала некомфортно в новата си среда и се е срещала с нея. В тези случаи детето било неспокойно и според наблюденията й – гладно, ответницата също била много отслабнала и дори се наложило да ходи на изследвания. Често св.*** пращала храна на внучката си и на правнука си, т.к. и било жал за тях, но вършела това тайно от синовете си, които не били съгласни с начина на живот, който води понастоящем ответницата.