Решение № 3786 от 23.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 760/2026
- Вид
- Решение № 3786
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3786 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100760 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, с която е предявен иск срещу Н. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,65 евро, с левова равностойност от 977,24 лв. – неплатена главница, дължима по Договор за кредитна карта № *** от 25.02.2022 г., сумата от 87,46 евро с левова равностойност 171,05 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.05.2023 г. – 31.01.2024 г., и 173,76 евро, с левова равностойност от 339,84 лв. – мораторна лихва за периода 09.05.2023 г. – 21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е издадена Заповед № 2078/05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3925/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр.с.
Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и 1
Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2022 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в качеството му на кредитор от една страна, и Н. Х. А., в качеството му на кредитонолучател, от друга страна, бил сключен Договор за кредитна карта № *** с кредитен лимит от 1000 лв./ 511,29 евро. Твърди се, че ответницата усвоила част от предоставения й лимит по кредитната карта, като на 09.05.2023 г. преустановила плащанията си по кредита. Последното довело до просрочие и изпадане в забава, считано от посочената дата. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на дата 31.01.2024 г., като въпреки предоставената възможност за заплащане на дължимите суми, изпълнение по кредита не последвало. С исковата молба също се отправя нарочно изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поради настъпилото неизпълнение, останала незаплатена главница, както и натрупаните възнаградителна лихва и обезщетение за забава. За търсените суми била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ, срещу който постъпило възражение. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от Н. Х. А.. Ответницата или неин представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същата не е направила и искане делото да се разгледа в нейно отсъствие, като тя е уведомена за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца с нарочна молба за първото открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответницата е редовно призована за датата на първото съдебно заседание – призовка на л. 55 от делото, като е и редовно уведомена за последиците по чл. 238 ГПК със същата призовка.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – призовка на л. 46 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на 2 неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за кредитна карта № *** от 25.02.2022 г. и приложенията към него, данни за усвояване на сумата от кредитополучателия, както и за връчено уведомления за предсрочна изискуемост, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният установителен иск да се уважи изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство, от които 61,48 евро – заплатена държавна такса и 275,38 евро адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 15,22 евро за държавна такса и 245,42 евро за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 499,65 евро, с левова равностойност от 977,24 лева – неплатена главница, дължима по Договор за кредитна карта № *** от 25.02.2022 г., сумата от 87,46 евро, с левова равностойност 171,05 лева – възнаградителна лихва за периода 09.05.2023 г. – 31.01.2024 г., и сумата от 173,76 евро, с левова равностойност от 339,84 лева – мораторна лихва за периода 09.05.2023 г. – 21.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е издадена Заповед № 2078/05.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3925/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр.с.
ОСЪЖДА Н. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, сторените разноски в исковото производство, а именно сумата от 61,48 евро – заплатена държавна такса и сумата от 275,38 евро – платено адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски по ч.гр.д. № 3925/2024 г. по 3 описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр.с., а именно 15,22 евро за държавна такса и 245,42 евро за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4