Акт от 19.10.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 19.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 18.09.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Д. Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1856 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.С.Д., съдебен адрес:***, адв. Д.М. против „Х.С.8.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.В.Б., съдебен адрес:***, адв.И.А., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК вр. чл.327 вр. чл.309а от ТЗ, като се твърди следното: между ищеца и ответника е възникнало договорно правоотношение по силата на неформален договор за търговска продажба на стоки, представляващи алкохолни и безалкохолни напитки, срещу съответното задължение от страна на ответника да заплати тяхната цена. За доставените и предадени на ответника по делото стоки, между страни по делото са съставени и подписани Стокова разписка №**********/03.07.2017г., въз основа на която е съставена фактура №**********/03.07.2017г. на стойност 678.99 лв. и Стокова разписка №**********/03.07.2017г., въз основа на която е съставена фактура №**********/03.07.2017 г. на стойност 304.08 лв.

На основание Кредитно известие №44500070086/28.06.2017 г., издадено от ищеца, е извършено прихващане на част от задължението на ответника по фактура №**********/03.07.2017г. за сумата 14.52 лв., в резултат на което задължението по същата към дата на падежа за плащането му възлиза на сумата 289.56 лв.

В съответствие с посоченото, към датата на настъпване на падежа за плащане по посочените по-горе фактури, и до момента, ответникът не е изпълнил задължението си и не е платил дължимите главници по Фактури с №**********/03.07.2017 г. и №**********/03.07.2017г., възлизащи общо в размер на 968.55лв.

Липсата на плащане за общо дължимата сума за главници по посочените по-горе фактури, както и на дължимата лихва за забава, е мотивирало представляваното от мен дружество да депозира Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд-Плевен за заплащането на сумата от 1023.27 лева, от която сума: 678.99 лв. представлява дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017 г., с начисления ДДС; 37.80лв. - представлява законна лихва за забава върху сумата 678.99 лева, представляваща дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017 г. за времето от 11.07.2017 г. до 26.01.2018 г.;

289.56 лв. - представлява остатък от незаплатено в срок дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017г., с начисления ДДС и 16.92 лв. - представлява законна лихва за забава върху сумата 289.56 лева, представляваща дължим остатък за плащане по фактура №**********/03.07.2017 г. за времето от 11.07.2017г. до 26.01.2018 г.

Въз основа на депозираното Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч. гр. дело №721/2018 година по описа на РС - Плевен, по което е издадена Заповед за изпълнение.

Против издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за което обстоятелство дружеството ищец е уведомено със съобщение от 13.02.2018 г. по ч.гр.дело №721/2018 година по описа на РС-Плевен, надлежно получено на 15.02.2018 година.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в полза на „Т.” ООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********* съществува вземане от „Х.С.8.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК *********, общо в размер на 1022,47 лева, от която сума:

678,99лв. представляваща дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017 г., с начисления ДДС; 37.80 лв. - представляваща законна лихва за забава върху сумата 678,99лева, представляваща дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017 г. за времето от 11.07.2017 г. до 26.01.2018 г.; 289.56 лв. - представлява остатък от незаплатено в срок дължимо плащане по фактура №**********/03.07.2017г., начисления ДДС и 16.12лв.

- представлява законна лихва за забава върху сумата 289,56лева, представляваща дължим остатък за плащане по фактура №**********/03.07.2017 г. за времето от 11.07.2017 г. до 26.01.2018г., ведно със законната лихва върху главниците в общ размер от 968.55лв., считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Плевен до окончателното издължаване на сумата, както и направените в заповедното производство разноски, по отношение на което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №721/2018 година по описа на РС - Плевен.

Претендират се и направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез адв.И.А. от ПлАК, с който искът се оспорва изцяло и се твърди следното: между „Х.С.8.” ЕООД и „Т.” ООД са налице трайно установени търговски отношения. Практиката по получаване и заплащане на стоките между страните е свързана с отложено плащане на същите, при което не винаги е издаван касов бон към издаваната фактура, въпреки че същата е погасена чрез плащане. В потвърждение на тази практика се прилага фактура №********* от дата 17.05.2017г., за която се твърди, че също не е налице предоставен от ищеца фискален бон, но очевидно не се претендират сумите, отразени в нея, т.к. са платени в момента на нейното издаване.

Твърди се, че от разменената между страните кореспонденция през различни периоди от време лесно може да бъде установено, че подобни разминавания, касаещи заплащанията от страна на ответното дружество са често срещани. Заявява се, че от кореспонденцията се установява, че след надлежна проверка при ищеца заплатените суми по процесните фактури са били установявани. Идентично от фактическа страна са поставени и документите за т.н. амбалаж. Излага се, че видно от представената кореспонденция такъв се изисква, а в исковата молба липсва такава претенция.

Заявява се, че сумата по процесиите фактури №**********/ 03.07.2017г. и №**********/ 03.07.2017г. са платени в момента на издаване на същите в присъствието на касиер - счетоводител при ищеца - З.Б.Я., ЕГН ********** ***.

Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства, като това изявление не е конкретизирано, остава такова /въпреки дадените указания/ и в хода на делото.

Ответната страна прави възражение относно редовността на водените от ищеца търговски книги. Такова възражение се прави и от страна на ищеца, с депозираното писмено становище на пълномощника - адв.Д.М. – л.56,57 от делото.

Направено е искане за присъждане на разноски.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от адв.Д.М., която поддържа исковете, навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.

В о.с.з. ответното дружество се представлява от адв.И.А., който оспорва исковете и навежда доводи в о.с.з.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

БЕЗСПОРНО по делото е, а това се установява и от приложеното ч.гр.д. №721/2018год. по описа на ПлРС, че на 29.01.2018год. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника. Съдът е издал Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК за сумите, както следва: 968,55лв. - главница, 16,92лв. – лихва за периода от 11.07.2017г. до 26.01.2018г., 37,80лв. – лихва за периода от 11.07.2017г. до 26.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв. разноски по делото. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнение на парично задължение, произтичащо от неформален договор за търговска продажба на стоки по фактури № **********/03.07.2017 г. и № **********/03.07.2017 г.

По делото не се спори, че между страните са налице от години трайни търговски отношения, във вр. с които ищецът продава на ответника алкохолни и безалкохолни напитки. Страните не спорят, че ищецът е доставил и продал на ответника стоките, отразени в процесните две фактури №**********/ 03.07.2017год. – на стойност 678.99 лева и №**********/03.07.2017г. – на стйност 289.56лв./сума, останала след извършеното прихващане с кредитното известие,описано по-горе в мотивите/. Спорният въпрос е дали ответникът –купувач е заплатил цената на същите. Първоначално, с отговора, твърдението на ответната страна е, че сумите са заплатени на ищеца, но поради практиката, свързана с отложено плащане на дължимите суми, при извършване на последното не бил издаден касов бон, което дава основание да се твърди, че реално плащане не било извършено; твърди се също така и противоречивото – че към деня на издаване на фактурите сумите са заплатени на лицето З.. Ответникът, за да обоснове твърденията си за това да е изправна страна по сделката, дава за пример отделни случаи, свързани с развой на техни търговски отношения и прави искане за допускане на свидетел по делото на лицето З.Я., за която се твърди, че приела плащането на ответника, касаещо именно задължението по процесните две фактури. Твърденията за извършено плащане /съобразно всички очертани хипотези, обосновани в хода на делото/ не се подкрепят от доказателствата и в тази възка следва да се посочи, че съдът споделя изцяло наведените доводи в писмената защита на процесуалния представител на ищеца – адв.Д.М..

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно чл.309а ал.1 от ТЗ когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила. В случая ответникът не оспорва, че във вр. с извършената продажба, описана по-горе, са издадени процесните две фактури. Видно от реквизитите на същите е, че начинът на плащане /в брой или по банков път/ не е уговорен, но се установява по несъмнен начин, че плащането на сумите е било отложено, т.к. изрично е вписан падеж на задължението и по двете фактури – 10.07.2017год. От преценката на всички доказателства по делото не се доказва ответното дружество да е извършило плащане на задължението по двете фактури – нито към момента на издаването им, нито впоследствие. Соченият свидетел З. Я.е заличена в това й процесуално качество по искане на посочилата я страна - ответното дружество.

Опитът на същото да докаже чрез свидетелски показания, че е извършено своевременно или дори забавено плащане на задължението по двете фактури също е неуспешен. От показанията на свидетеля Л.Б./***на представляващата ответното дружество/ се установява, че бил платил, но без да знае на кого.

Впоследствие заявява, че бил платил на З., но не сочи към кой точно времеви момент е извършил плащане. Заявява, че плащането било отложено; че не знае какво е платил /бил платил сума по-малка от 1000лв./, но впоследствие бил разбрал, че бил платил именно дължимите суми по двете процесни фактури. Същевременно свидетелят по категоричен начин заявява, че никога не е вземал и не е искал документ. Показанията му съдът кредитира , но намира че същите не доказват извършено плащане от името на ответното дружество, погасяващо процесното вземане на ищеца. Дори и да се игнорира степента му на заинтересованост от изхода на делото, безспорно същият дава показания, които не могат да се отнесат към определен времеви момент, нито към определена търговска сделка.

Ответното дружество прави опит да защити тезата си и посредством разпита на свидетеля С.Г., от чийто показания се установява, че през м.юли 2017год. придружил свидетеля Б.до търговска база на ищеца в Плевен, но стоял до някаква врата и нито чул точно какъв разговор е водил св.Б., нито видял и разбрал какво точно е закупил и платил. При това положение се обосновава извод, че от показанията на свидетелите не се доказва да е извършено плащане от страна на ответника на дължимите суми по издадените две процесни фактури. От друга страна, ответникът прави опит да обоснове извод, че настоящият случай следва да бъде отнесен към други подобни такива, в които в миналото се е случвало ищецът да претендира плащане във вр. с доставени стоки на ответника, които последният бил заплатил. В тази връзка с отговора е представено писмо от ищцовото дружество до ответното, в което действително е посочено, че ответникът бил канен да заплати вече заплатено задължение по Фактура №**********/26.06.2017год.