Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1159 от 02.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2513/2026
Вид
Решение № 1159
Подписан
02.04.2026
В сила
14.10.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20261110202513 по описа за 2026 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от „,,***''“ ЕООД, срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „Г”, № 82480 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ), с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1022, 58 (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) €.

С жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и при неспазване на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че ЕФ не съдържа всички необходими реквизити посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се, че е налице несъответствие между нарушението и фактическия състав, за който е предвидено санкциониране. Моли се за отмяна на ЕФ. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, с който се поддържа жалбата и претендира за отмяна на ЕФ и присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 €.

1

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество пледира да бъде отхвърлена и да бъде потвърден издадения ЕФ като законосъобразен и правилен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност. Депозират се писмени бележки.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „,,***''”, с ДК № ,,***'', е „,,***''“ ЕООД. Приложена е снимка от 19.12.2025 г., 20:12 ч. на процесния автомобил с рег. № ,,***'', касаеща движението му по път А-6, Чепинци, км 60+705.

Приложена е справка от Гаранционен фонд от 11.02.2026 г., към административнонаказателната преписка, от която се установява, че МПС с рег. № ,,***'' към 19.12.2025 г., 02:12 ч. няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Изискана е служебно справка от Гаранционен фонд, от която се установява, че полица BG/22/124003173159 от 03.10.2024 г. за МПС с ДК № ,,***'' е била със статус служебно прекратена застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 19.01.2025 г., поради невнесена вноска и е сключена нова на 03.02.2026 г. с полица BG/22/126000450337 от 03.02.2026 г., валидна от 04.02.2026 г.

Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип 10181-10191.

Установява се, че с протокол установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка №1018 е приета такава и е свързана с инсталираното оборудване. С протокол от проверка №343-ЗЧ-ИСИС/08.08.2025 г. системата за секционен контрол на средна скорост Kapsch VRX-35000 ANPR, вписана в регистъра на одобрените за използване типове СИ под № 5237 е преминала първоначална проверка на 08.08.2025 г. и е с идентификационен номер СКТ 10181 – СКТ 10191 и заключението е, че отговоря на изискванията на раздел XXVI от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи с приложен образец.

2

Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и непротиворечиви, като не е необходимо да се посочва кои от тях се кредитират и защо.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, тъй като е посочена дата на връчване на електронния фиш 04.02.2026 г., а жалбата е подадена на 09.02.2026 г., като разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.

Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен издател не е процесуално нарушение.

Съгласно сочените в ЕФ правни основания и в частност с разпоредбата на чл.483, ал.1 ЗК е вменено следното задължение: „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: „притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на 3 територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.

Според чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Съгласно ал.1, т.2 на чл.638 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000 лв.– за юридическо лице или едноличен търговец. В нормата на чл.461, т.1 КЗ е визирано, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата жалбоподателят е собственик на автомобила.

Тълкувайки цитираните разпоредби на ал. 4 и ал. 1 на чл. 638 от КЗ, съдът прави извод, че, за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш на посоченото основание следва да са налице следните предпоставки: подведеният под административнонаказателна отговорност субект да е собственик на МПС; за същото да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; да е установено, че МПС-то е управлявано по пътищата от съществуващата в страната пътна мрежа, независимо кой е бил неговият водач; това управление да е установено посредством АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при 4 установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

Съгласно предвиденото в § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП то „Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая процесното МПС е засечено да се управлява по пътищата на страната път А-6 Чепинци, без за същото да има сключена валидна застраховка ГО, със стационарна система за видеоконтрол, която представлява годно автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването на останалите изисквания на закона.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство, за което са представени достатъчно доказателства, удостоверяващи неговата техническа годност и изправност. За пълнота следва да се посочи, че фактическата обстановка в процесния ЕФ е описана пестеливо, но същата е в достатъчна степен да се разбере какво е конкретното нарушение, къде е осъществено, кой е нарушител и каква е правната квалификация на същото. Като не е налице противоречие между словесното описание на административното нарушение: „управление на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО“ и неговата правна квалификация по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Относно субекта на нарушението, то задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е за собственика на автомобила, т. е. за дружеството, на което е наложена и имуществената санкция, поради което и съдът приема, че посочването на законния представител на дружеството се отнася до фактическото изпълнение на задължението, а не до отговорността за неизпълнението му и не създава противоречие, което да налага отмяна на обжалвания акт.

Наложената административна санкция е определена в посочения от закона 5 абсолютен размер при правилно приложение на закона на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ и не може да бъде намалявана. Не се установиха обстоятелства, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от този вид.

Като в случая при съставянето на електронния фиш, съдът намира, че са спазени изискванията към същия, посочени в закона, а и тези в хода на процедурата, съгласно посоченото в Решение №1/2012 г. на Конституционния съд по к.д.№10/2011 г., касаещ този вид технически средства за запис, отразяващи административни нарушения и спазването на конституционните права на гражданите, записани със същите.

С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваният електронен фиш като законосъобразен следва да бъде потвърден, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който се е явил в съдебно заседание, както и е изготвил писмено становище, делото се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евростотинки) евро или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, което е минималния предвиден такъв.