Решение № 53 от 05.04.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Провадия , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100319 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на настаняването на малолетната С. Л. А., ЕГН **********, в семейството на нейната баба по майчина линия М. Г. А., ЕГН ********** и настаняване на детето в същото семейство за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-008/24.02.2021 г. на директора на ДСП – Провадия е прекратено настаняването на детето в семейството на неговата баба по майчина линия М. Г. А. /мярка за закрила, постановена с решение № 37/13.02.2018 г. по г. д.

№ 101/2018 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 23.02.2018 г./ поради изтичане на срока, определен със съдебното решение, и детето е настанено отново в същото семейство. Твърди се, че тази административна мярка е предприета с оглед по – добра закрила на правата и интересите на детето, тъй като биологичното му семейство се намира в трайна невъзможност да полага адекватни грижи за него. Посочва се, че по удостоверение за раждане детето е с един родител – майка му Л. С. А. и баща – неизвестен. От направеното проучване на майката било установено, че семейството живее при лоши хигиенно-битови условия. Няма възможност за осигуряване на лично пространство на детето. Семейството не разполага с постоянни доходи, с които да задоволява адекватно потребностите на детето.

Твърди се, че не е възможно към настоящия момент детето да се отглежда в семейството на майка си.

От друга страна, се посочва, че жилището, в което се отглежда детето от неговата баба по майчина линия, е собственост на близки на семейството. Хигиенно - битовите условия са добри, същото е електрифицирано и водоснабдено. Детето е в добро общо здравословно 1 състояние и е ученичка в 4-ти клас ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – с. *****. По данни на учебното заведение детето посещава редовно учебните занятия. Бабата на детето по майчина линия е преосвидетелствана с ЕР на ТЕЛК от 08.04.2020 г. с поставена диагноза:

„Последици от мозъчен инфаркт“ и 50 % временна нетрудоспособност. Не са налице психически, емоционални или поведенчески отклонения. Бабата на детето полага основни грижи за него, осигурява неговите потребности както физически, така и емоционални.

Становището на ДСП – Провадия е, че М.А. е в състояние да полага грижи за детето С., поради което настаняването му в семейство на близки и роднини е изцяло в негов интерес, тъй като единственият му родител на полага грижи за него. По този начин детето ще бъде отглеждано в среда близка до семейната и ще бъде сведен риска до минимум.

В съдебно заседание от името на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, социалният работник Д.П., оправомощена да представлява Дирекцията, посочва, че след подаване на исковата, майката на детето е подала молба за реитеграция, поради което тя и детето са насочени към социална услуга. Стартирала е работа, която по законов ред е 18 месеца. Въпреки това заявява, че поддържа исковата молбата във вида, в който са я подали и моли същата да бъде уважена.

Процесуалният представител на детето адвокат Р.Т. пледира за уважаване на разглежданата молба.

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушано детето, в присъствието на социалния работник. При изслушването детето С. посочва, че се чувства добре при баба си и е спокойна. Заявява, че при майка не е хубаво и не е спокойна, че там било лудница и че тя не може да свикне при майка си. Изразява желание да остане да живее при баба си, да ходи на училище и да играе с нейните близки.

Изслушана е майката на детето Л. С. А., която заявява, че тя и мъжът, с когото съжителства и за когото твърди, че е биологичен баща на детето, желаят С. да се върне при тях и те да поемат грижите за нея. Твърди, че полага грижи за още пет деца, родители на които са пак тя и нейният съжител, както и че вече е в добро състояние и разполага с необходимите битови условия за отглеждане на детето.

Изслушана е бабата на детето по майчина линия М. Г. А. , която изразява желание да продължи да се грижи за детето.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-008/24.02.2021 г. на директора на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0252/20.10.2010 г. от Община Провадия; декларация за съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от М. Г. А.; решение № 37/13.02.2018 г. по г. д. № 101/2018 г. на РС – Провадия, се установява, че малолетната С. Л. А. е родена на 16.10.2010 г., като в удостоверението за раждане е посочен само един родител, а именно: майка - Л. С. А.. Детето е било настанено по съдебен ред в семейството своята баба по майчина линия - М.А. с 2 решение № 37/13.02.2018 г. по г. д. № 101/2018 г. на РС – Провадия , влязло в сила на 23.02.2018 г., за срок от три години, но срокът за настаняване е изтекъл на 23.02.2021 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че биологичното семейство на детето се намира в трайна невъзможност да полага адекватни грижи за него, след прекратяване на настаняването му в семейството на неговата баба по майчина линия, детето отново е настанено в същото семейството по административен ред. Бабата на детето по майчина линия е подала декларация, в която е изразила съгласие да поеме грижите за отглеждане и възпитание на детето.

От изготвения по делото социален доклад на ДСП - Провадия се установяват годността, желанието и възможностите на М.А. да полага грижи за детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подадено е искане с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл.

4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.

По отношение на детето С. е била предприета мярка за закрила и същото е било настанено в семейството на своята баба по майчина линия. Съдебно определеният срок е изтекъл към датата на депозиране на молбата, което е основание за прекратяването на извършеното настаняване по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.

От събраните по делото доказателства се установява, че малко след раждането на детето, а и към настоящия момент грижи за отглеждането му се полагат от неговата баба по майчина линия, подпомагана от нейния съпруг, която осигурява сигурна и спокойна среда за неговото израстване и развитие. Майката Л.А. се е съгласила детето да бъде отглеждано от баба си, тъй като е била в трайна невъзможност да полага адекватни грижи за него - заедно с останалите си шест деца, едното от които впоследствие е починало, е живеела в неподходящи за отглеждането на детето битови условия. Същевременно от изслушването на майката и бабата на детето се установява, че през годините майката Л.А. изключително рядко се е виждала с детето, като същата посочва само две срещи със С..

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето С. са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт за настаняване извън семейството, а именно в семейството на неговата баба по майчина линия – М.А., тъй като към настоящия момент не е приключила социалната работа по случая за реинтеграция на детето в семейството, максималният срок за която е 18 месеца, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.

Само една успешно приключила реинтеграция на детето в семейството би била основание за връщане на детето в семейството по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето /чл. 24, ал.

1, т. 1 от същата Наредба/.

Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето С. Л. А., ЕГН **********, в семейството на нейната баба по майчина линия М. Г. А., ЕГН **********, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.

НАСТАНЯВА детето С. Л. А., ЕГН **********, в семейството на неговата баба по майчина линия - М. Г. А., ЕГН **********, за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4