Решение № 341 от 11.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Красимир Шекерджиев

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200061 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. В. К. и касационна жалба на частните обвинители Ю. Г., А. Г., В. Г. и И. Г., подадена чрез повереника им срещу решение №374 от 06.11.2023 г., постановено по ВНОХД №895/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №7, постановена на 03.04.2023 г. по НОХД №184/2022 г. по описа на Окръжен съд- гр. Перник, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 24.08.2017 г. в Спешно приемно отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“- гр. Перник като лекар- одинатор поради незнание нарушил глава 3, раздел 2, т.5.2, т.5.3 и глава 5, раздел 4, т.1.2.4.6 от Наредба №12/15 за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (Наредба 12/15), и чл.81, т.1 от Закона за здравето (ЗЗ) и при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност нарушил глава 2, раздел 4, т.5.1, т.5.2 и глава 2, раздел 5 т.2.1.4.3, т.2.1.5.2, т.2.1.5.29 от Наредба 12/15, чл.81, т.1 ЗЗ, чл.35 и чл.45, т.1 Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Рахила Ангелова“- гр. Перник и при упражняване на лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на А. И. Г., като на основание чл.123, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено 1 наказание една година и три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на И. К. Г. и на Е. Г. Г. сумата от по 60 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тези суми от 24.08.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението.

С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на И. и Е. Г.и сумата от 7 000 леваразноски по водене на делото, на Ю. и В. Г.- сумата от по 5 000 лева- разноски по водене на делото и на И. Г.- сумата от 4 000 лева- разноски по водене на делото, на Окръжна прокуратура- гр. Перник сумата от 2112, 33 лева- разноски по водене на делото и на Окръжен съд- гр. Перник сумата от 1463, 72 лева- разноски по водене на делото, както и сумата от 4 800 лева- държавна такса върху уважените граждански искове.

Предявените от И. К. Г. и Е. Г. Г. граждански искове са отхвърлени за разликата до пълния им размер.

С въззивно решение №374 от 03.11.2023 г., постановено по НОХД №895/2023 г. от Софийски апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият К. е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението поради „незнание“ при упражняване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

Атакуваната присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, но се съдържат оплаквания единствено за касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

Оспорва се доказателствения анализ направен от въззивния съд, като се твърди, че съдът е постановил решението си при липса на мотиви защото не е посочил въз основа на кои доказателства приема, че е установеното авторството на подсъдимия К.. Защитата поддържа, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Ю. Г., като не е отчетено, че те не се подкрепят от други доказателствени източници, а и принадлежат на съпругата на починалия Г., която е конституирана като частен обвинител и затова неминуемо е заинтересована от изхода на делото. Моли да бъде отчетено, че показанията на тази свидетелка са вътрешнопротиворечиви, като в различни свои разпити тя дава различна информация относно присъствалите на прегледа на съпруга й лица и самоличността на участвалия в прегледа доктор. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че в хода на производството не е установено кой е вписал името на прегледания пациент в амбулаторната книга, както и важния за изхода на производството въпрос кой е назначил изследването с ЕКГ.

В жалбата се поддържа и оплакване за неправилно интерпретиране на показанията на свидетеля А. за това дали той е имал уговорка да бъде заменен от подсъдимия преди края на дежурството му и дали това действително се е случило.

2

На тези основания се твърди, че обвинението е недоказано и постановяването на осъдителен съдебен акт от предходните две инстанции представлява съществено нарушение на процесуални правила. Моли се да бъде констатирано неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който подсъдимият К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.123, ал.1 НК.

В жалбата на частните обвинители Г.и се сочат всички касационни основания, но в съдържанието й са отразени единствено оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа се, че наложеното на подсъдимия наказание не съответства на обществената опасност на извършеното престъпление и неговата лична обществена опасност. Твърди се, че неправилно е даден превес на смекчаващите отговорността на К. обстоятелства и не са отчетени причинените от него вреди, които многократно ги надхвърлят по тежест. Предлага се при преценка за справедливостта на наказанието да се отчете това, че пострадал от престъплението е млад човек, в трудоспособна възраст, който е съпруг и полага грижи за три деца. Моли се при индивидуализация на наказанието да бъдат отчетени и липсата на съчувствие и разкаяние за стореното както и в негативен план държанието на К. в хода на воденото наказателно производство.

На тези основания се предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде преценено като явно несправедливо, а отлагането му по реда на чл.66, ал.1 НК като неправилно. Иска се въззивното решение да бъде изменено, като наложеното наказание бъде увеличено и изтърпяно ефективно.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли тя да бъде уважена. Твърди, че подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес, като първата и въззивната инстанция не са обсъдили основни моменти, от съществено значение за правилното решаване на делото.

Поддържа искането за постановяване на изцяло оправдателна присъда и алтернативно пледира за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане с дадени конкретни указания.

По отношение на жалбата на частните обвинители поддържа, че те са водени единствено от материални подбуди и са заинтересовани от изхода на делото лица.

Повереникът на касационните жалбоподатели Г.и поддържа подадената касационна жалба и твърди, че постановената присъда е крайно снизходителна. Моли наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно.

Частният обвинител Ю. Г. поддържа тезата на повереника.

Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат преценена като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд е отстранил допуснатите от първостепения съд пропуски и с частичното оправдаване на подсъдимия по обвинението да 3 е извършил престъплението поради незнание е постановил акт, който не трябва да бъде отменен или изменен.

Повереникът на частните обвинители И. и Е. Г. моли жалбата на защитника на подсъдимия да бъде отхвърлена, а постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият К. заявява, че се чувства невинен и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Основните оплаквания, отразени в касационната жалба са за липса на достатъчно доказателства, които да установяват авторството на подсъдимия К.. Сочат се противоречия в показанията на разпитаните свидетели, като се твърди, че те не установяват най- важното обстоятелство в това производство кой е осъществил прегледа и е назначил лечението на пострадалия А. Г..

Касационната инстанция изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд, че анализа на доказателствата дава основание да се приеме, че авторството на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин. Прегледа на всички събрани гласни доказателства дава основание да се приеме, че относно важните за изхода на делото факти те 4 са еднопосочни и напълно непротиворечиви. От показанията на свидетелите В. Д., Т. Ф. и А. А. се установява че на процесната дата подсъдимият е поел дежурството на предходния дежурен лекар А., като това е станало по предварителна уговорка с последния във връзка с необходимост той да посети рехабилитация. Към момента на пристигането на подсъдимия пострадалият вече е чакал за преглед и изготвеното му ЕКГ изследване е разчетено от К..

Именно той е назначил и лечението му, като това обстоятелство се установява не само от показанията на посочените по- горе свидетели, но и от показанията на свидетелката Ю. Г.

(възприела лично подсъдимия като лекаря прегледал пострадалия й съпруг), В. Д. (който знаел, че подсъдимият е сменил А.) и от заключенията на приетите по делото почеркови експертизи, които установяват, че именно К. се е подписал в амбулаторната книга като лекарят прегледал пострадалия Г.. Посочените по- горе обстоятелства се установяват и от изричното вписване в амбулаторната книга, в която е отразено, че пострадалия Г. е пристигнал преди застъпването на подсъдимия- в рамките на дежурството на свидетеля А., но прегледа е останал да бъде осъществен от подсъдимия К..

Всички тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства правилно са били ценени и вярно предходните състави са приели, че авторството на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка именно анализа на тези доказателствени източници е дал и основание да се приеме, че обясненията на К., в които той отрича да е осъществявал преглед на този пациент, правилно не са били кредитирани и вярно са ценени като средство за защита, с което той е направил опит за отклони насочената срещу него наказателна отговорност.

Касационният съд прецени, че действително в показанията на посочените по- горе свидетели има известни неточности и противоречия, което е естествено с оглед това, че те са разпитвани в хода на досъдебното производство и двукратно в хода на проведените съдебни следствия, но същите коректно са били обсъдени на базата на правилно приобщените по реда на чл.281 НПК показания. Тези противоречия обаче не се отнасят до основните факти по делото, а именно кой е разчел ЕКГ изследването на пострадалия Г., кой е извършил прегледа му, кой е назначил лечението и какви действия е осъществил и пропуснал да осъществи подсъдимия К.. Тези въпроси са изяснени в пълнота, като възприетите от въззивния съд факти съответстват на действителното съдържание на доказателствените източници.