Решение № 1393 от 27.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Пловдив , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330202260 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № РД-04-XI-Б-16 от 05.02.2021 г., издадено от Директор на РЗИ Пловдив, с което на „Про Тревъл“ ООД с ЕИК 115840844 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Владая“ № 1 на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

С жалбата се претендира незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли същото да се отмени. Възраженията са насочени към това, че управителят на дружеството е чуждестранен, не владее добре български език и не са му били разяснени правата по чл. 44 от ЗАНН. Оспорва се посочената в НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) фактическа обстановка, като се твърди, че заведението има обособена зона за пушачи, която е общинска собственост.

Възразява се срещу съдържанието на АУАН и НП, като се твърди нарушение на чл. 42, т. 3, 4, 5 и 8 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, свързано с неясното и непълно посочване как дружеството не е организирало дейността, така че да се спазва законодателството.

В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се допълва, че след като мястото на нарушението е общинска собственост, а в НП и акта се сочи, че е закрита търговска зала е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Отделно от това се аргументира с обстоятелството, че мястото представлява веранда, обособена за пушачи, и затова пушенето на такова място не е забранено. Сочи се, че липсва акт за назначаване на преводач и липсват данни в АУАН, че е извършен превод.

1

Както и че към момента на деянието е било изключена забраната по отношение на местата за настаняване и заведението не е било общественодостъпно място.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна пледира по законосъобразността на издадения акт, включително по доказването на фактическата обстановка от него чрез събраните доказателства. Намира, че мястото на деянието е закрито обществено място, а актът на тютюнопушене не се отрича от представителя на дружеството жалбоподател. В тази връзка оборва доводите, че общинската собственост, на която е разположена верандата, изключва извършването на такова нарушение. Твърди, че АУАН е съставен в присъствието и при превод от лицензиран преводач, че правилно е определена санкционната разпоредба. Затова моли постановлението да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.12.2020 г. около 14:54 ч. служител на РЗИ Пловдив В.В. на длъжност и., съвместно с м. и. Б. К. от сектор СПС към ОД на МВР Пловдив и г. и. Д. М. от КЗП РДПловдив извършили проверка в обект ресторант „Сити шефс“, находящ се в гр.

Пловдив, ул. „Владая“ № 1, стопанисван от дружеството жалбоподател „Про Тревъл“ ООД. Проверката била във връзка със спазване забраната за тютюнопушене в закрити обществени места.

В момента на проверката държавните служители констатирали, че ресторант „Сити шефс“ притежава в закрита търговска зала, която била външна, тип веранда, прилепена към основната постройка. Същата била с изграден покрив и остъклена от всички страни с плъзгащи прозорци и врати. Същата тази постройка била изградена на общинска собственост, за което дружеството получило надлежно разрешително. В тази зала имало двама клиенти – един мъж и жена, които консумирали продукти на ресторанта. Единия от тези посетители (клиенти), този от женски пол, пушило тютюнево изделие – фабрично произведена цигара с филтър от търговската марка „Парламент“ и пепелирало в поставен на масата пепелник, пълен с пепел от цигари и загасени фасове. Служителите изискали фискален касов бон, като им бил предоставен такъв с № ... от 30.12.2020 г., от който установили, че дружеството стопанисва обекта.

На лицето, което пушило, в обекта бил съставен персонален АУАН с № 001687/30.12.2020 г.

На мястото на проверката бил изготвен протокол от извършена проверка от 30.12.2020 г.

Предвид установеното неорганизиране дейността на дружеството по на1ин, осигуряващ стриктното спазване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места се пристъпило към съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл. № 000462/20.01.2021 г. в присъствието на представител на дружеството нарушител О. К. за нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Актът е съставен в присъствието на лицензиран преводач от български на турски език, Несрин Ахмен, като превод на английски език и осъществявал В. В. – с. в ресторанта. Представителя на дружеството не възразил срещу превода. Актът бил връчен за запознаване и устен превод, като 2 писмени възражения не постъпили.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател е била наложена на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля В. В. – актосъставител, В. В. и Н.А., както и от писмените доказателства, а именно АУАН, разписка за връчване на НП, АУАН № 001687/30.12.2020 г., НП № РД-04- XI-Б-4/08.01.2021 г., фактура за извършен устен превод № ...г., копие на фискален касов бон № ..., протоколи за извършена проверка от 20.01.2021 г. и 30.12.2020 г., две покани за явяване за съставяне на АУАН, разрешение № ...., схема за разполагане на маси за открито сервиране и временно слънцезащитно съоръжение, извлечение от ТРРЮЛНЦ.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, последователни, логични и непротиворечиви. Всеки от тях потвърждава, че обектът разполагал с външно помещение, което било покрито с покрив, а страните му били затворени с стъклени плъзгащи врати в затворено състояние. Потвърждават, че в това помещение имало две лица, като едното от тях, дама, пушила цигара и пепелирала. Същевременно показанията на свидетеля В. съответстват на тези на свидетелката А., която извършила симултантния превод относно разясняване на правата и разбиране за какво се ангажира отговорността на дружеството от страна на неговия представител. Същевременно и двамата посочват, че В. също е превеждал на г-н К., но на английски език. Затова съдът се довери на показанията на всеки от свидетелите и основа фактическата обстановка именно на показанията им.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от закона – чл. 231, ал. 2 от ЗЗ.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, лицензиран преводач и двама свидетели, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. На представителя на дружеството е било превеждано на родния му език, както и на английски език от доведено от него лице, във връзка с което съдът намери възраженията в тази насока за неоснователни. Не е необходимо да се състави нарочен акт за назначаване на преводач или същият да подписва актовете, които превежда. В случая става въпрос за устен превод и същественото е такъв да бъде извършен и лицето да разбере в пълно правата си, което е и целта на преводача. Не е нарушено правото му да направи възражения в акта, нито да депозира допълнителни писмени възражения в тридневен срок от съставянето му, от което той не се е възползвал. Следователно не е ограничено правото 3 му по чл. 44 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на дружеството нарушител, което е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за организиране на дейността съобразно забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В тази връзка ясно е отразено от актосъставителя, а оттам и в НП, че действието по тютюнопушене е осъществено в „закрита търговска зала“ на ресторант „Сити шеф“. Това съдът намира да достатъчно описателно и точно относно мястото на извършване на нарушението. Дали в тази зала е позволено или не тютюнопушенето е въпрос от обективната страна на нарушението и прилагането на материалния закон. Затова и съдът не възприе възражението в тази връзка за основателно. От друга страна отново за неоснователно се прие и възражението за липсата на пълно описание на самото нарушение и по-конкретно за това, че в постановлението и АУАН е описано, че дружеството не е организирало дейността си по начин, осигуряващ стриктно спазване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Всъщност в НП и акта е посочено, че в закритата зала е поставен пепелник с угарки от цигари, както и клиент на заведението пуши и пепелира.

Именно в това се твърди от държаната администрация да се изразява поведението на дружеството чрез неговите органи и служители и това е самото описание на нарушението. Затова и съдът намира, че абстрактната конструкция на закона е запълнена с конкретните факти и описанието на нарушението е пълно и конкретно.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството като нарушение на посочената разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Посоченото правило за поведение гласи, че се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че на 30.12.2020 г. около 14:54 часа в гр. Пловдив на ул. „Владая“ № 1 в закрита търговска зала на ресторант „Сити шефс“, стопанисван от „Про Тревъл“ ООД, е установен посетител (клиент), който пуши тютюнево изделие – фабрично произведена цигара с филтър от търговската марка „Парламент“ и пепелира в поставен на масата пепелник, пълен с пепел от цигари и загасени фасове. С поставянето на пепелник в тази търговска зала и невъзпрепятстването на 4 тютюнопушене и пепелиране дружеството жалбоподател е допуснало извършването на нарушение на посочената разпоредба. Още повече, че е пепелникът се открити загасени фасове, което свидетелства за продължителното тютюнопушене и за съзнателното поставяне на пепелник. Именно от се извежда и поведението на дружеството чрез неговите органи и служители, чрез което се и нарушава забраната.