Решение № 260033 от 07.01.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

№

260033 07.01.2022 г. гр. Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД-

ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря: Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2563 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. И. Х. срещу З. Н. И., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 869, 55 лева- задължение по Запис на заповед, издаден на 14.02.2017г. от ответника в гр. П., с падеж на предявяване, предявен на 14.02.2017г. и сумата от 2 393, 85 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 14.02.2017г.- 13.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 14.02.2020г. / до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че на 14.02.2017 г. ответникът е издал запис на заповед, с който е поел менителнично задължение по Запис на заповед за сумата от 7869,55 лв., с падеж „на предявяване“, като записът на заповед е предявен на същата дата – 14.02.2017 г. Ищецът посочва, че до момента няма никакви плащания по така поетото задължение, като при предявяването поемателят е потвърдил, че дължи сумата и няма възможност да я плати. Твърди се, че ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане от датата на падежа 14.02.2017 г. до датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба -13.02.2020 г. С оглед на изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание. Твърди, че не е издавал процесния запис на заповед и по никакъв начин не се е задължавал да изплати посочената в него сума. Предвид изложеното се, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По дефиниция, записът на заповед представлява едностранна, формална сделка, с която издателят обещава безусловно да заплати на поемателя, на посочения в записа на заповед падеж, определена сума пари.

В конкретния случай, ищецът базира своята претенция на запис на заповед, издаден от ответника на дата 14.02.2017г. и с падеж на предявяване ( предявен е на дата 14.02.2017г. ). С отговора на исковата молба, ответникът е възразил, че не е подписвал процесния менителничен ефект и в тази връзка е оспорил автентичността на положените подписи в за “издател” и за “предявяване”. По делото е прието заключение на в. л. С. по допуснатата съдебно- почеркова експертиза / л. 70- 72 /. Съобразно изводите на експерта, подписите в процесния запис на заповед, положени за “издател” и за “предявяване” са изпълнени от ответника

З. Н. И.. При защита на своето заключение в ОСЗ, проведено на 14.12.2021г. / л.

74- 75/, експертът акцентира върху обстоятелството, че за изготвяне на заключението е използван сравнителен материал от заявленията за издаване на български документи за самоличност, подадени от ответника. Изтъква и че всички признаци на сравнените подписи съвпадат. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено. Предвид заключението на вещото лице, то не съществува съмнение, че процесният запис на заповед е издаден от ответника и му е предявен за плащане на посочената в него дата 14.02.2017г. Допълнително, съдът счита за нужно да посочи и че записът на заповед съдържа всички реквизити, съобразно изискването на чл. 535 ТЗ- налице е безусловно обещание да се заплати сумата от 7869, 55 лв., падеж на вземането / на предявяване /, място на плащане / гр. П./, име на лицето, на което следва да се заплати сумата / К.И.Х. /, дата и място на издаване / 14.02.2017г. в гр. П., ж. к. “Т.” бл. *** /, подпис на издателя. Както вече бе посочено, менителничният ефект е с падеж “на предявяване” и е предявен за заплащане на ответника на дата 14.02.2017г. Следва да се акцентира и върху следното: съобразно приетото в т. 17 от Тълкувателното решение № 4/2013г., при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, издаден е от ответника и падежът на вземането е настъпил.

Съобразно това, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 535 ТЗ, да заплати на ищеца сумата от 7 869, 55 лева-задължение по Запис на заповед, издаден на 14.02.2017г. от ответника в гр. П..

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Доколкото се установи наличието на главно вземане в размер от 7 869, 55 лева, чийто падеж е настъпил на дата 14.02.2017г., то основателен е и иска за заплащане на мораторна лихва. Обезщетението за забава върху главницата за периода 14.02.2017г.- 13.02.2020г. възлиза на сума в размер от 2 393, 85 лв. Предвид изложеното, претенцията на ищеца с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена в своята цялост.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца.

Представени са доказателства са сторени разноски в общ размер от 1410, 54 лв. ( 410, 54 лв. - държавна такса и 1000 лв. - адвокатски хонорар ), която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА

З. Н. И., ЕГН ********** да заплати на К. И. Х., ЕГН **********, на основание чл. 535 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7 869, 55 лева- задължение по Запис на заповед, издаден на 14.02.2017г. от ответника в гр. П., с падеж на предявяване, предявен на 14.02.2017г. и сумата от 2 393, 85 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 14.02.2017г.- 13.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.02.2020г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА

З. Н. И., ЕГН ********** да заплати на

К.И.Х., ЕГН **********, сума в размер на

1410, 54 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

Д. К.