Определение № 846 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 846 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20261100600991 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК във вр. с Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по повод частна жалба, депозирана лично от частния жалбоподател Д. С. Х., чрез адв. Н., срещу определение №4210 от 14.10.2025 г., постановено по НЧХД № 197 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 8-и състав за 2025 г., с което жалбоподателят Х. е осъден на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на Д. Б.А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

В частната жалба се твърди, че с постановеното определение първоинстанционният съд е нарушил материалния и процесуалния закон.

Излага доводи, че от представеното пълномощно не ставало ясно дали посочения адвокатски хонорар е платен действително.

С оглед наведените съображение се отправя молба до въззивната инстанция за отмяна на контролирания акт и постановяване на нов такъв, с който молбата на частния жалбоподател Х. за присъждане на разноските за адвокатски хонорар, направени пред първоинстанционния съд, да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С присъда от 02.03.2023г., СРС, НО, 9-ти състав е признал подсъдимия Д.

Б.А. за виновен и на основание чл. 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1, т.2, пр.2, т.3 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 пр1 и пр.2 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 78а ал.1 НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 3 000 лв.

1

С решение от 31.12.2024г., СГС, НО, III-ТИ въззивен състав е отменил постановената присъда на СРС, НО, 9-ти състав и върнал делото на СРС за разглеждане от друг състав на съда.

С разпореждане от 10.02.2025г. СРС, НО, 8 - ми състав е насрочил делото в открито съдебно заседание, след разпределяне на делото.

С определение от 11.06.2025г. съдът е прекратил производството по НЧХД № 197/25г. на основание чл. 289 ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.3 НПК вр. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 от НК. Определението на съда за прекратяване на производството не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение № 4210 от 14.10.2025 г., постановено по НЧХД № 197 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 8-и състав за 2025 г., се е произнесъл за разноските, направени по делото с което жалбоподателят Х. е осъден на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на Д. Б.А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Съдът се произнася по разноските с присъдата /чл. 301, т.12 от НПК/ или с определение по чл. 306, ал.1, т.4 от НПК. Процесуалният закон урежда въпросите за отговорността за разноски в наказателното производство в разпоредбите на чл. 187 - чл.190 от НПК.

В разпоредбата на чл. 190 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в тежест на коя страна остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер, пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия случай - на частния тъжител. Частният тъжител при оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В конкретиката на настоящия случай се установява, че жалбоподателят Д. С. Х. добросъвестно и законосъобразно е ангажирал процесуален представител – адв. М.Д.Г., който да осъществява адвокатската му защита в първоинстанционното производство по НЧХД № 197 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 8-и състав за 2025 г, във връзка с което е съставен и подписан от страните договор за правна помощ и съдействие от 24.02.2025 г. с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева и отбелязване, че сумата е заплатена изцяло и в брой. Така подписаният договор за адвокатски услуги служи за разписка за получаване на договорената в него 2 сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. При така ангажираните доказателства за извършения разход и срочно релевираното искане, в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени сторените от подсъдимото лице разноски на основание чл.

190, ал. 1 НПК.

Следователно направените от Д. Б.А. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат за сметка на Д. С. Х..

Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4210 от 14.10.2025 г., постановено по НЧХД № 197 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 8-и състав за 2025 г., с което жалбоподателят Х. е осъден на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на Д. Б.А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро /1000 лева/.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3