Решение № 1382 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение №286 от 15.11.2024 г. , постановено по гр.д. №232/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, Гражданско отделение, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ №*, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата в размер на 37 000 лв. /тридесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод повдигнати срещу ищеца обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, както и сумата в размер на 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно заплатеното адвокатско възнаграждение за оказаната защита в рамките на наказателното производство, водено срещу него, като по отношение на първото обвинение наказателното производство е прекратено, а по отношение на второто обвинение е признат за невиновен с Присъда №1508/06.04.2015 г. по НОХД №378/2013 г. по описа на ОС-Благоевград, потвърдена с Присъда №14/17.05.2017 г. по ВНОХД №19/2017 г. по описа на Апелативен съд-София, влязла в сила с постановяване на Решение №312/06.02.2018 г. по КНОХД №978/2017 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като съдът е отхвърлил за разликата 1 до пълния предявен размер от 100 000 лв. иска за неимуществени вреди и за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. иска за имуществени вреди като неоснователни.

Със същото решение Окръжен съд-Кюстендил е прекратил производството по отношение на ответника Окръжен съд-Благоевград, като съдебното решение в тази част е влязло в законна сила на основание чл.

296, т. 2, предл. 1 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Прокуратурата на Република България, която в срока по чл. 259, ал. 1 от Г П К го обжалва В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с оплаквания за неправилност, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поконкретно, поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2 от ЗОДОВ, доколкото всички предприети действия и мерки от същата и съответните разследващите органи били законосъобразни, че към момента на привличане на ищеца като обвиняем са били налице съответните законови предпоставки за образуване на наказателното производство, за повдигането на обвинения, а също и за внасянето на обвинителен акт в съда. В този смисъл, Прокуратурата на Република България. Ответникът счита, че предявеният иск е недоказан, тъй като не били ангажирани необходимите доказателства за твърдените от ищеца вреди, не е доказана и причинната връзка между претърпените вреди и наказателното производство. Все в тази връзка, видно от Справката за съдимост, ищецът е многократно осъждан за различни престъпления за периода от 1996 г. до 2008 г., като в процесния период са водени срещу него други наказателни производства, а разграничаването на евентуалните вреди от всяко едно от тях се явява сериозна трудност досежно действително понесените от него вреди, резултат от процесното наказателно производство.

На следващо място, в условията на евентуалност се релевира нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото Окръжен съд-Кюстендил бил определил в противоречие с константната практика на ВКС завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. По тези причини се настоява за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и отхвърляне на исковите претенции изцяло, а при условията на евентуалност – за намаляване присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемият Р. К. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Г. Ю. , оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

В срока по чл. 263 , ал. 2 от ГПК е постъпила Насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р. К. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Г. Ю., срещу първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ. Релевирани са оплаквания за неправилност поради противоречие на материалния закон и допуснати 2 съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ, включително тежките последици от воденото срещу него наказателно производство, което оказало влияние върху неговия професионален и личен живот, съдът е определил необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира претърпените от него вреди.

В тази връзка, се твърди, че същото е определено в противоречие с установената съдебна практика, като не са били съобразени релевантните обстоятелства – че едно от престъпленията, в които ищецът е бил обвинен, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, продължителността на наказателното преследване, тежестта на взетата мярка за неотклонение и впоследствие наложената мярка за процесуална принуда, броя на процесуалните действия с участието на ищеца, личността на ищеца, авторитета му в обществото, настъпилите промени в семейството, негативното отражение на воденото наказателно производство върху психиката му, професионалната му реализация, начина му на живот, контактите, а така също и публичното разгласяване на обвинението. По тези причини, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, и постанови друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния му предявен размер.

Прокуратурата на Република България не взема становище по депозираната насрещна въззивна жалба от Р. К. Ш. в срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия , въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Р. К. Ш. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; както и на сумата от 5 000 лв., представляваща имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната защита в рамките на наказателното производство), вследствие на воденото срещу него наказателно производство, по което е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.

321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 3 вр. с ал. 1 от НК, като по отношение на първото обвинение наказателното производство е прекратено, а по отношение на второто обвинение е признат за невиновен, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че ищецът Ш. е привлечен като обвиняем с Постановление от 25.07.2010 г. по досъдебно производство №419/2010 г. по описа на РУП гр.Сандански, водено срещу него за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал.

1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С Постановление на прокурор от ОП ищецът е задържан за 72 часа. С Определение от 27.07.2010 г., постановено по НЧД №407/2010 г. по описа на ОС-Благоевград, на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение от 03.08.2010 г., постановено по ВНЧД №293/2010 г. по описа на Апелативен съд-София, е отменено определението на ОС-Благоевград и е взета по отношение на същия мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от 27.10.2010 г. на прокурор от ОП-Благоевград по отношение на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на Република България“. С ново Постановление за привличане на обвиняем от 11.02.2011 г. на ищеца са повдигнати обвинения за извършени от него престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. На 17.06.2011 г. в Окръжен съд-Благоевград е внесен обвинителен акт срещу ищеца Р. Ш. и други лица и е образувано НОХД №298/2011 г. Насрочени и проведени са били седем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Присъда №84/03.04.2012 г. ищецът Р. Ш. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. На основание чл. 23, ал.1 от НК му е наложено най-тежко общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лв. Определен му е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

По постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия е било образувано ВНОХД №553/2012 г. в Апелативен съд-София. Били са проведени четири съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Решение №77 от 25.03.2013 г. Апелативен съд-София е отменил присъдата на Окръжен съд-Благоевград и е върнал делото за ново 4 разглеждане от стадия - действия на прокурора след завършване на разследването. На 31.05.2013 г. пред Специализирания наказателен съд е било образувано НОХД №819/2013 г., след като е внесен нов обвинителен акт. С Разпореждане от 14.06.2013 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Специализираната прокуратура. На 18.10.2013 г. в ОСБлагоевград е внесен нов обвинителен акт и е образувано НОХД №378/2013 г., по което един от подсъдимите е Р. Ш.. По делото е приложено Постановление от 24.09.2013 г. за частично прекратяване на наказателното производство на прокурор от ОП-Благоевград, с което частично е прекратено наказателното производство по ДП №419/2010 г. по описа на РУП гр. Сандански срещу Р. К. Ш. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т.

2 вр. ал. 2 от НК и е внесен обвинителен акт срещу същия само за престъпление по чл. 354в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Проведени са били девет съдебни заседания, като само на едно от тях ищецът не е присъствал по здравословни причини. С Присъда №1508/06.04.2015 г.

ОС-Благоевград го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по по чл. 354в, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. По делото (л.398) е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е заплатил на адв. Г. Ю. 1 500 лв. за защита по делото. Въз основа на постъпили протест от ОП-Благоевград и въззивна жалба пред Апелативен съд-София е образувано ВНОХД №872/2015 г. Било е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е присъствал. С Решение №219 от 31.05.2016 г. е потвърдена присъдата на ОСБлагоевград по НОХД №378/2013 г. Във връзка с постъпили касационни жалби на други подсъдими, а именно Б. Б. и К. К. е образувано във ВКС КНОХД №965/2016 г. С Решение №290 от 04.01.2017 г. е отменено въззивното решение на Апелативен съд-София и делото е върнато за разглеждане от друг състав. След връщане на делото пред Софийски апелативен съд е било образувано ВНОХД №19/2017 г. По делото (л. 26) се съдържа договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че ищецът е заплатил 300 лв. адвокатско възнаграждение за защита по делото, а на л. 104 се съдържа друг такъв договор, от който се установява, че ищецът е заплатил още 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Били са проведени три съдебни заседания, на които ищецът е присъствал. С Присъда №14 от 17.05.2017 г. е потвърдена оправдателната присъда на ищеца, а с протоколно определение от 5 същата дата е отменена наложената спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.

Разпечатката съдържа 28 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24ff0904-db1c-441e-9981-4f4d89080ac6