Решение № 168 от 03.04.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 902/2022
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 03.04.2023
- Състав
- Лилия Масева, Катя Бельова, Анета Илинска
Цитирани разпоредби
- чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 - 367 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 - 367 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 - 367 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Благоевград, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛИ. Масева
Членове:
Катя Бельова
Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Я.а като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500902 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. И. Я. пълномощник на С. Л.
Й., ЕГН **********, с адрес ,,,,,,,,,, против Решение № 412 от 15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1987/2021 г. по описа на РС-Благоевград.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че атакуваното решение е порочно, постановено при нарушение на процесуалните правила, необосновано и незаконосъобразно, поради което иска въззивният съд да отмени същото като постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично . Поддържа жалбата. В пледирането по същество сочи , че строежа е завършен конструктивно и има конструктивни промени , така че той не може да подпише Акт 14.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от С И. Б.. Сочи че атакуваното решение е постановено в съответствие със закона. Не са налице обстоятелства водещи до отмяната му. Районен съд — Благоевград е приел за безспорно по делото, че в спогодбата е била уговорена неустойка в размер на 3000,00 лева за неизпълнение в уговорения срок на задължението на въззивника.Оспорва жалбата. Въззивника е поел задължения които не е изпълнил. Атакуваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано.Въззивният съд следва да остави без уважение като неоснователна депозираната въззивна жалба.
1
Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски.
С Б. е депозирал Насрещна въззивна жалба против Решение № 412 от 15.07.2022 г., постановено по гр.дело № 1978/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград, с която са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за неустойка за неизпълнение на задължението на ответника съгласно постигнатата между страните съдебна спогодба, одобрена с Определение № 907150/09.09.2020 г. по гр.дело № 2768/2019 г. по описа на БлРС за сумата над 2100 лева до пълня предявен размер от 3000 лева.
Отговор по тази жалба не е депозиран.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема следното:Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и са редовни. Разгледани по същество – жалбите се явяват неоснователни. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, след което ги е обсъдил в съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. БлОС споделя изцяло възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а тя и не е спорна по делото,поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението на РС-Благоевград в тази част, без нужда да се преповтарят.
При възприетата по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Въз основа на доказателствения материал първостепенният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го е уважил за сумата от 2100 лева. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен от направения от решаващия съд. Районен съд –Благоевград е сезиран с иск, квалифициран като такъв по чл.92, ал. 1 ЗЗД. Претендира се заплащане на неустойка от 3000 лева.Ответника по иска не е изпълнил поето задължение- да представи в срок до 30.09.2020 г. ,строителни книжа съгласно одобрена спогодба с акт на съда от 09.09.2020 г., поради което е ангажирана отговорността му да заплати уговорената с постигната между тях спогодба. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнение на задължение и служи като обезщетение за вреди от неизпълнение, без да е необходимо последните да се доказват. Цитираната правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто съществен елемент е предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението. Същата освен обезпечителна и обезщетителна функция, изпълнява и наказателна функция,тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и в случай, когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
2
За да бъде уважен иск за неустойка, следва да се установи наличието на договорна връзка между страните, клауза за неустойка, както и неизпълнение на задълженията от страна на длъжника.В случая има неизпълнение на поети задължения по спогодба.
По правилността на решението, съдът намира следното:
Решението е правилно.Споделят се окончателните правни изводи, изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Съдът, намира за ненужно приповтарянето им и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Не е спорно между страните, че са сключили съдебна спогодба, която е одобрена от съда с протоколно определение № 907150/09.09.2020 г., постановено по гр.дело № 2768/2019 г. по описа на Районен съд Благоевград, която е влязла в сила. По силата на тази спогодба ответникът по първонистанционното производство се е задължил да представи целия набор от документи съгласно ЗУТ и изискуеми съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, които документи е следвало да бъдат предадени на ищеца най -късно до 30.09.2020 г.
Безспорно е установено, че по силата на постигнатата между страните съдебна спогодба ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 3000 лева, в случай на неизпълнение на това свое задължение, която ще бъде изискуема от дата 01.10.2020 г..
Установено е по делото, че на 29.09.2020 г. са били предадени част от документите, като за предадените документи е бил съставен Приемо-предавателен протокол.
Спорно, по развилото се пред първата инстанция производство, е обстоятелството дали уговорената в съдебната спогодба неустойка е нищожна поради противоречие с добите нрави,както и дали същата е прекомерна. Съдебната спогодба е договор, уреден в чл. 365 – 367 ЗЗД, който е одобрен от съда съгласно- чл. 234 ГПК. Одобрението от съда е предпоставка да възникне силата на пресъдено нещо на спогодбата, но то не я прави съдебен акт и нейният правен режим се различава от този на съдебните решения. Между страните е уговорена неустойка за забавено изпълнение/представяне на строителни книжа/, тази уговорка не противоречи на морала, и тя е валидна. Тази неустойка обаче е прекомерна. Действително ищецът е поел задължения, като е разчитал да ги изпълни в срока, но в действителност той е изпълнил част от поетото със спогодбата. Правилно искът е уважен за част от уговорената неустойка.Въззивният съд споделя изцяло изводите на районният съд, че процесната неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата се съдържа в спогодба, одобрена от съда по реда на чл. 234 ГПК, поради което правилен е извода, че предходен съдебен състав е преценил, че тази клауза за нестойката, и е приел, че не противоречи на добрите нрави, и е одобрил същата.
Въззивният съд изцяло се съгласява с изводите на първата инстанция и досежно извода, че уговорената компенсаторна неустойка е прекомерна и същата следва да бъде намалена.
Безспорно е по делото, че част от документите са били предоставени и приети с Приемо3 предавателен протокол, поради което е правилен извода на районният съд, че е налице основание за намаляване на размера на претендираната неустойка, тъй като ответникът е изпълнил неправилно и отчасти задължението си по съдебната спогодба и намаляването й следва да бъде пропорционално на неизпълнената част от задължението, което съдът е приел в размер на 2100 лева от общата сума от 3000 лева.
По изложените съображения съдът намира, че правилно следва да бъде потвърдено. първоинстанционното решение като
По отношение на депозираната насрещна въззивна жалба с оглед гореизложените изводи на съда за потвърждаване на решението на първата инстанция намира, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира , че следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски на въззиваемата страна в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 412 от 15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1978/2021 г. по описа на РС-Благоевград.
Осъжда С. Л. Й., ЕГН ********** , адрес да заплати на С. И. Б., ЕГН********** ,с.Горна Брезница, община Кресна разноски в размер на 600 лева за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4