Решение № 4447 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4447 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110211438 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. В. № ... , ет. .., ап. ..., чрез адв. Г. Г., пълномощник против Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 228зз-770 от 28.06.2021 г., издадена от П. Д. П. – служител в сектор ПКП при 04 РУ-СДВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради което се иска отмяната ѝ.

В съдебно заседание жалбоподателят – уведомен, не се явява, представлява се от адв.

М., преупълномощена, която пледира, че не са били налице предпоставките по чл. 72 от ЗМВР за задържането на А. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение и 10.00 лева за заплатена държавна такса. Прави възаржение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение

За ответника не се явява процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки ог гл.юрк. В., с пълномощно по делото, който излага доводи за неоснователност на жалбата, а заповедта намира за законосъобразна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.

1

Ответникът – Д. П., редовно призован, не се явява и не изразява становище.

СРП призовани, не изпращат представител и не взимат становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 28.06.2021 г. по повод сигнал за разпространение на наркотични вещества от конкретно лице била извършена проверка на адрес в гр. С., жк. Г. Д., бл. ..., вх.... по предварително изготвен план за специализирана полицейска информация. Сигналът съдържал информация, че лицето държи наркотични вещества в дома си и в прилежащо към него избено помещение. В проверката участвали инсп. П. П., Е. Г., Ц. Ц., Д. Г. и Д. М. При отиването им на адреса забелязали от от адреса да излизат Р. Д. Н., собственик и жалбоподателя З., които се насочили към избените помещения и пред вратата на мазето били спрени за проверка. При проверката Н. заявил, че държи наркотични вещества в мазето и в апартамента си. Непосредствено след това и двете лица били задържани, и извършени претърсване и изземване в апартамента и мазето в условията на неотложност, като и в двата обекта били намерени и иззети общо осем броя самозалепващи се найлонови плика със тревиста маса, и електронна везна.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР П. П. издал процесната заповед, с която задържал жалбоподателя на 28.06.2021 г. в 11:50 часа. Според изложеното в заповедта, З. бил задържан в помещение за временно задържане на 04 РУ-СДВР за установяване съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 858/2021 г. по описа на 04 РУСДВР по чл. 354а, ал. 1 от НК.

На 29.06.2021 г., в 11:30 часа същият бил освободен и разпитан в качеството на свидетел.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – преписи от ДП № 858/2021 г. по описа на 04 РУ - СДВР – съобщение за образуване на досъдебно производство, докладни записки, протоколи за претърсване и изземване от 28.06.2021 г., протоколи за разпит на свидетелите С. А., М. И., П. П., Е. Г., както и протокол за личен обиск на З. от 28.06.2021 г., декларация приложение № 2 към заповед за задържане, експретнта справка, удостоверение с Рег. № 513р-28402/31.03.2022 г. на началник отдел „Човешки ресурси“ – СДВР и други.

Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по 2 същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 228зз-770 от 28.06.2021 г., издадена от П.

Д. П. – служител в сектор ПКП- 04 РУ- СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 04 РПУ – СДВР.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „за установяване съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 858/2021г. по описа на 04 РУСДВР по чл. 354а, ал. 1 от НК, както и че задържането на лицето е извършено в 11,50 часа на 28.06.2021 г. и освободено в 11,30 часа на 29.06.2021 г.

Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, З. е попълнил декларация (приложение № 2 към чл. 18, ал. 2) на 03.11.2021 г. в която е посочил,че е запознат с правата си при задържането, както и че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му.

Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при освобождаването на лицето.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 28.06.2021г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че 3 е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на З. е имало данни, от които може да се направи извод за обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление, доколкото е имало информация, че лицето с което е бил в близост до избено помещение, принадлежащо на последния – Р. Н. се намират вещи и предмети, забранени от закона, и такива между впрочем са били намерени, включително и в по-голямата си част именно в избеното помещение, в близост до което са били задържани жалбоподателят и лицето Р. Н.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е посочено подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар и формално да е нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част на посоченото основание, а именно за съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, поради и което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед.

Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство, още повече, че при извършените действия действително са били намерени наркотични вещества, както в дома на лицето, с което е бил жалбоподателят, така и в мазето, където спрямо двамата е била извършено проверка. Нещо повече както посочи съдът по-горе, по-голямото количество и то в различни разфасовки и електронна везна са били именно в избеното помещение, към което жалбоподателя и собственика на помещението са се били насочили.

Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган.

При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.

На основание Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100 лв., а претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.

4

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание чл. 172, ал. 2, предл. Последно от АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. З. , ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-770 от 28.06.2021 г., издадена от П. П. – служител в сектор ПКП- 04 РУСДВР, с която жалбоподателят е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Н. Г. З., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокат и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5