Решение № 817 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330201428 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на И. Г. А., против наказателно постановление № 24-3389-000095 от 20.02.2024г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, 06 РУ на МВР, с което на основание 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № з2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 20 контролни точки. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

1

К., която поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 06.02.2024г. в 15.29 часа в гр.

Пловдив, на кръстовището на бул. 6-ти септември и ул. Орловец, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ 550 4 матик, с рег. № ***, чужда собственост, в посока изток- запад, като извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан с който е оборудван автомобила по време на движение, 2. Преминава през кръстовището на забранен сигнал на светофарна уредба работеща в нормален режим трисекционна. Нарушил е чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят Т. Б. и свид. В. Ч. с детайли посочва приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията им се установява времето, мястото и начинът на извършване на административните нарушения. Поддържат всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочват момента на спирането на автомобила, местоположението и на двамата полицейски служители към момента на проверката, личното и непосредствено възприемане и от двамата, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан и е преминал на червен светофар- „Преди това сме информирани от „организация и контрол на транспорта“ относно светофарната уредба- че няма разлика в секунди и минути от двете страни на светофарната уредба, т.е. че работи технически изправно…. и премина на червен светофар. Видяхме го с колегата, който го спря с палка. Водачът 2 отби и видяхме, че беше без обезопасителен колан…. Червеният сигнал го видяхме.“ (стр. 17 от съдебното производство, свид. Б.). Установява се извършеното нарушение с категоричност- „Там аз лично спрях полицейска палка върпосният автомобил Мерцедес, който премина на забранен цвят на светофара- на червено…..Като приближих водача видях, че същият беше без предпазен колан….Аз лично го видях как мина на червено и затова го спрях…..Светофарът се вижда много ясно….Аз видях светофара в другата посока, не в неговата, но те и двата светофара показват едно и също…..Това е консултирано с

„организация на движението“….Автомобилът навлезе в кръстовищео докато светофарът показваше червено. Сигурен съм, така си спомням поне..“ (стр. 31 от съдебното производство, свид. Ч.). Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител и свидетелят полицейски служител. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават 3 фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка.

Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложеното по делото писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ гр. Пловдив с вх. № 49242/ 09.05.2024г., ведно с циклограма на светофарната уредба, с категоричност се установява, че към момента на извършва на процесното нарушение, светофарната уредба е била в годно техническо състояние, работила в изправно, и че сигналните групи на светофарната уредба на процесния участък, стартират и приключват по едно и също време.

От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че обясненията дадени от жалбоподателя в съдебно заседание са изцяло недостоверни, представлява защитна линия и позиция, изразяваща се в отричане на извършените нарушения, изцяло опровергани са от всички събрани по делото доказателства- гласни доказателствени средства и писмени такивациклограма на светофарната уредба.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично 4 потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

По нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП , жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. От показанията на свид. Т. Б. и свид. В. Ч. с категоричност се установи, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и 5 свидетеля при съставянето на АУАН.

По нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП , жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП. От показанията на свид. Т. Б. и свид. В. Ч. с категоричност се установи, че същите са видели, че светофарната уредба срещу тях е била с обозначителен червен светофар и жалбоподателят е навлезнал в кръстовището именно на червен светофар и е преминал. От приложеното по делото писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ се установява, че светофарните уредби работят по едно и също време, съответно в момента в който полицейските служители са видели, че автомобила навлиза на червен светофар, то светофарната уредба и от страната на жалбоподателя към момента на влизането му в кръстовището е била на червен светофар.

Неоснователно е възражението за неправилно приложен материален закон. Най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106/2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287/2021 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299/2021 г. на XXIV състав на Административен съд Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84/2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890/2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965/2020 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.